ZDF, „Дер Щандард“, АФП и друти европейски медии и агенции коментират изборите в България. „България спешно се нуждае от решения, гражданите и бизнесът страдат от застоя”

ZDF: България спешно се нуждае от решения

„Това са петите избори в рамките на две години. България спешно се нуждае от решения, гражданите и бизнесът страдат от застоя“ – това пише германската обществено-правна телевизия ZDF в анонса си към публикация за парламентарните избори в България на 2 април 2023.

Авторът Волф-Кристиан Улрих е разговарял с предприемача Никола Газдов, който е част от германо-български екип, построил най-големия соларен парк в България с рекордна скорост: 140-мегаватова централа, изградена само за пет месеца. Понастоящем само 20 процента от енергията в България е от възобновяеми източници, а би могло да бъде много повече, казва Никола Газдов, който е планирал централата. „Но липсва правна рамка“. Защото от две години България е в извънредно политическо положение.

„Наистина е дразнещо за нашата индустрия и за гражданите, че политическата посока се сменя на всеки шест месеца, без да има ясна линия“, казва Никола Газдов пред ZDF. Но вместо да се посвети на бъдещето на България, предизборната кампания предпочита да се взира в едно беззащитно малцинство – транссексуалните хора, подчертава авторът.

В публикацията се посочва, че „най-вече социалистите и крайната десница се обявяват срещу малцинствата. Това са същите партии, които на фона на войната на Путин срещу Украйна заемат проруска позиция и са против военната помощ за Украйна.“

Австрийският „Дер Щандард“ също обръща внимание на изборите в България.

„От 2021 насам българите гласуват за пети път. През този период така и не бе създадено стабилно правителство. Както съпротивата срещу налагането на върховенството на закона, така и отношението към Кремъл разделят политиката в България“, пише авторката Аделхайд Вьолфл.

Тя е разговаряла с Весела Чернева от European Council on Foreign Relations в София, която казва, че коалицията „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) е почти наравно с коалицията ГЕРБ-СДС. „Тази малка разлика затруднява следизборните преговори“, казва Чернева пред австрийския вестник.

Тя вижда две възможности: „ПП и ДП могат да сформират коалиция с подкрепата на ГЕРБ. Другият вариант би бил правителство, водено от ГЕРБ, в което влизат още крайнодясната прокремълска партия и социалистите, които не заемат ясно изразена прозападна позиция“. Според Чернева е очевидно, че в предизборната кампания „Възраждане“ и ГЕРБ не тръгнаха едни срещу други, „което може да се тълкува като своеобразен пакт за ненападение при по-късните коалиционни преговори“. Освен това през есента в България ще се проведат местни избори, които са важни за ГЕРБ, защото осигуряват много кметски постове. Следователно коалиционните преговори след парламентарните избори вероятно ще се разглеждат в контекста на изборите през есента, казва още Чернева и подчертава: „Това е представление в две действия. Първото ще се състои на 2 април, а второто през октомври“.

По-нататък Чернева уточнява пред изданието, че тъй като дълго време няма стабилно правителство, държавният глава Румен Радев, който има само представителни функции, на практика управлява, назначавайки служебни правителства така, както намери за добре.

„През тези две години и половина президентът е на власт почти постоянно, с изключение на правителството „Продължаваме промяната“. Но това е в разрез с духа на конституцията“, казва Чернева. Партиите трябва да спрат това и да си върнат властта.

Германският „Тагесшпигел“ публикува статия под заглавие „Ще загуби ли ЕС още един член заради Русия?“ и пише в анонса: „Политиката в България е дълбоко разединена. Тези избори могат да решат накъде ще се насочи страната в дългосрочен план: към Запада или, подобно на Унгария, към сферата на влияние на Москва“.

А кореспондентката на швейцарското радио SRF Сара Новотни пише в репортаж от България: „Много българи не вярват, че нещо съществено ще се промени в страната им“. Тя е разговаряла с много хора от различни краища на България. Много от тях са изморени от избори и са загубили надежда. „Надявам се, че това (бел.ред. вотът) ще донесе нещо, но съм песимист. Тази безнадеждност е лоша за децата ни“, казва един от събеседниците на Сара Новотни. Много от хората, с които тя е разговаряла, споделят мнението му.

Агенция Франс прес (АФП) също обръща поглед към България. В публикацията си АФП припомня, че „през 2020 антикорупционните протести, продължили месеци наред, разтърсиха правителството на тогавашния министър-председател Борисов, който управляваше България почти десетилетие – до 2021 година. Оттогава насам всички избори водят до фрагментирани парламенти, в които нито една партия не успява да състави функциониращо правителство.“ От началото на руската инвазия в Украйна „и без това крехкият политически климат в България стана още по-експлозивен“, пише още АФП и разяснява: „Въпреки че България е член на ЕС и НАТО, много хора все още чувстват тесни исторически и културни връзки с Русия. Русия се почита и като страната, която през 1878 слага край на владичеството на Османската империя над България“, пише още Дойче веле.