Всеки има с какво да се похвали на тия местни избори. ГЕРБ остана първа сила, ПП-ДБ взе ключови градове, ДПС – своето. БСП увеличи кметовете в областните центрове, а дори ИТН и „Български възход“ се сдобиха с един. Има обаче изключение – „Възраждане“. Вотът бе огромен провал за третата парламентарна сила. Може да се похвали единствено с Борован – където жени рисуват върху бюлетините, а и новият кмет от „Възраждане“ е дългогодишен председател на общинския съвет от ГЕРБ; отрязан от партията си, миг преди регистрацията припознава нова.
Формацията на Костадин Костадинов, разбира се, е все още нова. При едва вторите си местни избори тя увеличи значително общинските съветници, има селски кметове – формално е успех. Но доста под марката „трета сила в страната“ и амбициите. Костадин Костадинов не крие – иска да управлява държавата. В партийната програма най-отпред винаги са стояли неща, достойни за един бъдещ властелин на Балканите. Като например: „Македония е втората българска държава на Балканския п-ов и Възраждане работи за обединението на двете български държавни формации в една обща държава“.
Кой ще ги обедини – кметът на Борован ли? На Костадинов му трябва вълна, един мощно припознаващ „Възраждане“ български народ. Пък то…
В една-две публични изяви след вота той поиздаде огорчението си – народът стене под теглила и мъки, но не хуква подир Костадин войводата. Шумите и буките шумят като в старата песен, ама народът – заспал (кога най-после ще уври главата на тоя народ, че песента, дето Костадинов сам я пее с Цончо Ганев периодично, си е знак свише – текстът ясно посочва кой ще спаси България от мъките – и помайване не бива да има! ). Но преди да се сбъдне това тъй ясно начертано бъдеще, нека все пак се поспрем на дребнотемията в днешния ден. Две неща са важни. Първото е общоизвестно: докато всичко в мирозданието според ценностите на „Възраждане“ почва и свършва и с лидера, трудно партията ще просперира. Вярно е, че край него може да се забележи единствено посредственост, но хората Костадинов сам си ги е избирал, не друг – за да го боготворят.
Второ, на тия местни избори „Възраждане“ масово не прояви общителност към останалите формации – не търсеше приятели, съюзи, общи кандидатури. Зае поза „сама срещу всички“. Но самотният не е обречен единствено, ако хората го припознават, а стана дума сбъдна ли се припознаването. Впрочем, забелязва се интересна метаморфоза в политическия път на лидера. Докато бе единствено местен фактор, той сменяше приятели, листи и коалиции (Красен Кралев, НФСБ, „Атака“, „докторската“ група във варненския общински съвет…). Пък като стана национален фактор чрез партията-царство, заживя самодостатъчно. С такава тактика Македония трудно ще бъде приобщена, най-много Криводол.
Интересни са и други една-две следизборни изяви на Костадинов. Те бяха критики към Ваня Григорова. И тук вече навлизаме в тема, касаеща бъдещи процеси отвъд „Възраждане“. Но преди да се спрем на взаимоотношенията му с Григорова, малко уточнение за нея: тя е огън човек, с политически мечти, а и сюблимни схващания за себе си – че си има мисия – да избави от мъките работническата класа.
Освен това притежава качества да се харесва на доста хора – рядко умение в нашата политика. Тоест подобна е на Костадинов, само дето вместо народ, при нея иде реч за спасяване на класа. Но има и една разлика в пребогатата митология. Григорова е съвсем искрен, почти маниакален русофил. А Костадинов, макар да оре две години в тая нива, просто ползва русофилството като трамплин (заедно с антиваксърството по-рано). Григорова успешно прикри в кампанията мислите и чувствата си към Русия (още повече към Украйна). Но Костадинов я познава много преди кметската кампания. Наясно е, че предстои сблъсък с нея за неговия до момента електорат.
И какво направи той? Ами не я подкрепи на балотажа, естествено. А после, още по-естествено (стигаме до споменатите следизборни изяви), я нападна с нe някакъв произволен, е точно определен инструментариум – била проект като ПП, българските медии били американски, но широко дефилирала в тях, следователно… Григорова е американски проект. Костадинов дори рече, че се появила нарочно, за да провали „Възраждане“. Вече бившата кандидат-кметица пък отвърна, че щом Костадинов не я подкрепил на втори тур, значи се колаборирал със сглобката. Пълни глупости говорят и двамата. Просто в нивата русофилството навлиза втори орач – и летят първите буци пръст.
До всичко това нямаше да се стигне, ако столичните избори не се бяха превърнали във футболна драма, при която Григорова губи с малко, показвайки качества за кариера. Бъдещите страсти щяха да бъдат по-малки, и, ако въпреки нейния успех, „Възраждане“ също бе постигнала добри резултати. Но след като Борован се оказа перла в короната, Костадинов плавно почна да разнообразява спасението на България със спасяване на „Възраждане“ от Григорова.
Впрочем, бившата кандидат-кметица се прочу следизборно с нецензурни думи. Един път ги написа във Фейсбук, втори път ги изговори по телевизията, трети път ги написа. Така сама ограничава интелектуалното и общокултурно поле на евентуалната тръгнала по петите й работническа класа. Най-вероятно звездомания е завъртяла главата й – и следва с няколко обратни оборота да слезе пак на земята – ако иска да успее. Колкото до Костадинов, той ще трябва да мисли нова тема-трамплин – ваксините не са проблем отдавна, а Русия не печели в Украйна, че да въдвори нов световен ред, с него лично в средата като цар на България.
Като цяло ваимоотношенията Костадинов – Григорова не са тъй значими като Бойко Борисов – Делян Пеевски – Кирил Петков. Но са също интересни. Следва да се наблюдават. Който си набави пуканки, няма да сбърка.
Диян Божидаров
segabg.com