Два дни траур заради кончината на Патриарх Неофит.

„Но българинът има нужда от Бог“, говори от бтв говорителката Виктория, чийто гост Веселин Методиев я репликира обаче, че не е много сигурен в това, и пита – кой се моли всеки ден, аз не го правя например и се срамувам от това…

Вместо да задълбочи този искрен анонс към навлизане в този истински разговор за вярата, говорителката Виктория рязко прекъсва, защото пред църквата спрял автомобила със синята лампа, от който слиза Николай Денков.

Преди това вицепрезидентът Илиана Йотова пък ломоти как получавала за всеки празник поздравления от патриарха и „ще си ги пазя за цял живот“, оффффф!

Мария Габриел се увила в черен траурен шал, който ще задуши жирафската и шия, Радев разкрачен седи изпънат докато му връзват на бицепса лента с българското знаме и вика пред дръжките на микрофона как още помнел как патриарха го благословил още при първата му кандидат президентска кампания. Не казва обаче, че Велислава Дърева ги закара двамата с Деса по дънки, рано рано заран, да ги благословял патриарха, щото те така искали.

Тагарев със стиснати джуки се здрависва с президента, докато мисли ще остане ли, аджеба, министър, а всите митрополити докато натътрузени с тежките златни корони демонстрират уж мъка, калкулират под короните кой от тях ще додрапа в отвратителната война, която предстои – кой да е новият патриарх…

Всичките се надпреварват в тв ефира да обясняват колко благ и добър бил патриарх Неофит. Не го познавам, не знам. Ама не съм забелязала Църквата да се е променила под неговото управление.

Не съм съзряла Църквата да се е доближила до миряните, до българите. Не съм усетила човечност, милосърдие, състрадателност от същата тая Църква към българите.

Към Властта – да! Имаше и време в което митрополитите даже споменаваха в службите си името и на „Светията“ Бойко Борисов.

Всичко, което тече през тези два дни е – Лицемерието на траура.

Лицемерие.

Излъчвано по телевизора.

Няма по-голямо лицемерие от това по време на заупокойната молитва бтв да прекъсне за реклами, за да ни натрапи капки за нос, или шампоан против пърхут.

Няма по-голямо лицемерие от всичките в Храма, дошли с лимузините, които са на светлинни години от молитва, от смирение и от Вяра. За любов, даже не споменавам.

Клоуни нещастни, фалшиво играещи съкрушени.

Вярата не е Патриарха. Вярата е нещо съвсем друго, което няма лице, нито прави от някого идол.

Вярата не е Църквата. Вярата е нещо различно от лицемерието на Църквата, което се е настанило по нашите ширини.

Църквата с нищо не приближава народа до вярата в Бог тук, на тази територия, точно обратното – държи се като собственик на отдалечена от миряните секта, в която онези, които трябва ВСЕКИ ДЕН, ВСЕКИ МИГ да бъдат до миряните, живеят не само небогоугодно, но и отблъскващо лъстиво.

Бог да прости Патриарх Неофит!

Нагледахме се два дни на Лицемерието на траура. Демонстриран от първенците на държавата и църквата, които още от тази вечер ще минат към истинските си настройки – да калкулират кой, как и по какъв начин да се пробута по напред в битката за нов патриарх и кой как да осребри Властта.

Толкова.

Амин.

Веселина Томова

afera.bg