Почетният лидер на ДПС Ахмед Доган няма да може да отстрани съпедседателя Делян Пеевски и безславно приключва своята политическа кариера. Това коментира пред „Дневник“ Гюнер Тахир, председател на партията „Национално движение за права и свободи“ (НДПС) по повод изнесеното от Рамадан Аталай за процесите в партията. Преди дни Тахир разказа, че Пеевски и Доган са в спор заради изолирането на другия съпредседател Джевдет Чакъров.

Според устава на ДПС почетният председател на партията може да свиква заседания на Централния съвет, на Централното оперативно бюро и на Централната контролна комисия. В същото време обаче фактическият председател на партията е и председател на Централния съвет и Централното оперативно бюро. По тази причина според Тахир Ахмед Доган няма да може да отстрани Пеевски, както направи това с Лютви Местан и Мустафа Карадайъ, тъй като съпредседателят очевидно има влияние върху поне половината от 150-членния състав на Централния съвет на ДПС. В него влизат областните и общински председатели на партията, парламентарната група, кметовете на общини.

Според източници на „Дневник“ в местните ръководства на ДПС в Лудогорието те не приемат чистката, проведена от Делян Пеевски в партията през последните седмици. Очакването им е Ахмед Доган да предприеме контраатака, и то още в близките часове, и да направи опит за отстраняването на Пеевски от председателския пост на партията.

„Неслучайно българският народ има поговорка, че „на всяка свиня й идва Коледата“, съжалявам, че съм толкова груб в това сравнение“, каза Гюнер Тахир. „Аз лично като негов опонент, вярвайте ми, в момента не се радвам и нямам и повод да се радвам, но и не съжалявам Доган, той си го заслужи. Съжалявам всичките хора, които през годините от негово име и в момента са в разкрачено положение и не знаят на кой Господ да се кланят“, добави Тахир.

„Ако бях например християнин, щях да запаля една свещ в първата църква, която е до мен, или да отида при имама на Централната софийска джамия и да му кажа да прочете молитвата Ел Фатиха, която се чете, когато има погребение при мюсюлманите“, каза още Гюнер Тахир.

Пеевски vs. Доган – мнения за разцеплението в ДПС

Невиждано досега разцепление предизвика силен трус в ДПС и война между новия съпредседател на партията Делян Пеевски и почетния председател Ахмед Доган, спуснал го на структурите да бъде избран в началото на годината. Видимата причина е разнобоят помежду им дали да се подкрепи правителството на ГЕРБ. Какво мислят политическите наблюдатели: „Дневник“ публикува няколко мнения за безпрецедентните събития.

Орхан Исмаилов, председател на партия „Свобода и достойнство“, БНР:

В тази криза Делян Пеевски трябва да се освободи и аз съм готов да му помогна. Това, което наблюдаваме, за мен не е изненада. Тази политическа турбуленция е от най-големите до момента. Този път г-н Пеевски показа стила си на работа – с ботуша влезе в ДПС и го превзе. Пеевски е комбинатор, феномен, явление в българската политика. Когато стана лидер на ДПС, тогава казах за този човек, че е възходът и краят на ДПС. Защото до каквото се е докоснал Пеевски, всичко е ликвидирал. Но тук ще му е трудно, защото ДПС е организирано по друг начин и този път на Пеевски му дойде краят. И ще бъде запомнен с това, че е проклятието на ДПС. Той е човек с болни амбиции и го е доказал.

А защо го постави Доган, не мога да си го обясня? При условие че се е доказал – „Булгартабак“, КТБ, „Лафка“ и е в списъка „Магнитски“. Как ще поставиш такъв човек на такава позиция? И днес видяхме, че Пеевски държи лостове, инструменти, страха. Обикновените хора, избирателите на ДПС, са трудолюбиви, но те цял живот бяха подвеждани от хора, които ги използваха.

Михаил Иванов, изследовател на Възродителния процес, фейсбук:

1. Дори цялата парламентарна група на ДПС плюс изключените Аталай и Руфат да беше гласувала „за“, проектоправителството на Желязков нямаше да мине.
2. Следователно практическото значение на разцеплението на ДПС при гласуването трябва да се търси другаде. Неговият практически смисъл е в първо изпробване на силите между воюващите Пеевски и Доган. Резултатът е 30 срещу 17 ( 14 (против) плюс изключените Рамадан Аталай (против) и Айсел Руфат (отсъства), както и въздържалият се Джейхан Ибрямов).
3. Под ръководството на Ахмед Доган ДПС се изгради през годините като авторитарна олигархична партия, която с гласовете на относително беден етнически електорат защитава интересите на група свръхбогаташи.
4. Тези дни сме свидетели как безскрупулният крупен олигарх и съпредседател Делян Пеевски се стреми да узурпира еднолично цялата власт в партията, изолирайки и обезсилвайки другият съпредседател Джевдет Чакъров и обезличавайки почетният председател Ахмед Доган.
5. Това не можеше да не доведе до сблъсък, не можеше да не доведе до вътрешна война. Войната е „за Пеевски или за Доган“, войната е „за Пеевски или против Пеевски“. Във всички случаи това не е война за или против авторитарния и олигархичен характер на ДПС.
6. Какъв ще бъде изходът предстои да видим. Колко ще тежи в тази война гласът на обикновените избиратели на ДПС предстои да видим.

Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“, част от „Левицата“, БНР:

Смятам, че Делян Пеевски приключи. Това, което направи, е нещо много голямо. Ахмед Доган не може точно така да предаде ключовете за партията. ДПС не се цепи, а те така ще отцепят Пеевски и то в следващите дни, че той няма да се види и да се свърти. Става дума за един етнос, който е оцелял. Те много се държат един друг, страховете им ги държат.

Няма как в една партия да се търси единение, като се начертаят разделителни линии и се обяви, кои са нашите хора и тръгнем с рогата напред срещу всички останали. Това е нещо много контрапродуктивно.

Процесите в БСП и всички формации наоколо са доста аналогични. Те са изпреварили ДПС като разпад, но това, което става в ДПС, става много бързо. Пеевски трябваше да си дава сметка, че винаги ще бъде проблемен. Това, че е първият българин, оглавил ДПС, изисква изключителен такт и разбиране за това върху какви плаващи пясъци стои. Нещо, което той не показа, това много ме изненада, смятах, че е по-интелигентен и по-гъвкав.

Първан Симеонов, „Галъп“, БНР:

Смятам, че Доган не е вечен в ДПС, но още не си е казал последната дума и засега е спорно кой е надделял – Пеевски или Доган. Но и двамата не са проекция на Анкара. ГЕРБ е компактна, монолитна и се стяга, но проблемът им е този вътрешнопартиен поглед, който си позволяват, и не съм сигурен, че имат план. Интересно е в ДПС, защото има геополитически проекции, надявам се там да има разум. Все пак Пеевски е продукт на Доган.

Димитър Атанасов, историк, фейсбук:

В ДПС предстои вълна от вътрешнопартийно насилие. Не бих могъл да прогнозирам размерите му, но по всичко личи, че репресията предстои. Водещото заклинание ще бъде отдавна изпразненият от съдържание в устата на лидерите на движението евроатлантизъм. Опозиционно настроените ще бъдат обявени за путинофили и навярно голям дял от тях ще приключи бързичко и принудително кариерата си. Самият Пеевски го заяви. Разломът вече е видим и в речта на началника.

Разломът между Доган и неговият „феноменален“ кадър е видим. ДПС твърдо се ориентира към деетнизация – в очите на Пеевски избирателите са даденост, а с малко заплахи и някои меки репресивни мерки електоратът лесно бива бетониран. Този процес показва изключителната слабост на новия лидер, който вече се представя като единствен, а не като съпредседател. Той не е припознат от цели местни организации, а отстраняването на емблеми като Рамадан Аталай е сигнал не за могъщество и неограничена власт, а за немощ и липса на доверие от всички страни.

ДПС залязва. Движението възникна с разказа си за турска партия, отбраняваща нашите съграждани с турски корени от събития от типа на престъплението на БКП, което беше наречено Възродителен процес. Този травматичен разказ работи само в условията на етнизация и на изграждането на наратив, противопоставящ българи срещу турци въобще, в който българите са насилници, а турците – жертви. Типична за национализма фигура, присъща на реторически конструкции като турското робство, създаден от другата страна век и кусур по-рано.

Няма ли етнически конфликт, въобразен от ДПС и инжектиран в общностите с болезнените спомени за преименуването, няма ДПС. Движението няма да си иде за ден. Политическата власт се свива, но икономическото присъствие остава. Или се редуцира бавно. Корупционните схеми, превърнали се в навик, се демонтират бавно. Мъчителен е разводът на електората с мита за партията на Пеевски като щит срещу репресиите, които всички чакат да наченат в мига, в който ДПС се оттегли от терена.

На следващите избори ДПС може и да не пропадне. Възможно е деградацията в краткосрочен план да бъде удържана с подкупи и заплахи. Разпадът, прочее, е видим.