Доган бил стратег, а Пеевски тактик е мантрата, която циркулира в разсъжденията на политическите анализатори. Грешка! Няма как Делян Пеевски без стратегия, само с тактика да спечели битката за ДПС с Доган. Да припомним какво е стратегия и какво е тактика.

Стратегията e план на висше ниво, с който се постигнат една или повече цели. Тя е план, създаден за победа на враговете в битката и е важна, тъй като ресурсите за постигане на цели обикновено са ограничени. Стратегията включва полагане на цели, определяне на действия за постигането им и мобилизиране на ресурсите, за осъществяването им.

Тактика има древногръцки произход (taktike) и означава „изкуство на подреждане“. Тактиката е умение за справяне с трудни ситуации, за постигане на конкретна цел. Тя е процес, който интегрира всички ресурси на организацията или партията: хора, методи и пари, за да се справят с променящата се ситуация. Тактиката е внимателно планирано действие, за постигане на конкретна цел. Тактиките са подчинени и в подкрепа на стратегията. В една стратегия може да има краен брой тактики.

Опитът на Пеевски да превземе бастиона на Доган е внимателно планиран ход. Тактиката му включва прогонване на верни хора на Доган, подкрепена с твърдението за „новото начало в ДПС“, овладяване на част от Централния съвет на партията /за да не може Доган да го свика и смени, като председател/, вричане във вярност на Доган, но отказ да подаде оставка и привличане на общински и областни структури на ДПС.

Засега тактиката на Пеевски работи. Стратегията му обаче е с по-далечен хоризонт. Близък до Доган, той е усетил слабостта на лидера, /напредналата му възраст е фактор, проблемите с алкохола също/ и е решил да опита смяната му. Ходът на Пеевски е координиран с икономически фактори, които желаят смяна на поколенията в ДПС и изхвърляне от хранилката на дерибеи, като Рамадан Аталай, Сали Табаков и др. Целта е да бъде изнервен Доган и да направи грешен ход.
На Пеевски му е ясно, че за българските турци Доган е светиня, на която никой не може да посегне. Но ако се докаже, че иконата е стара и изхабена, тогава Пеевски може да се надява на победа. Обаче възниква логичния въпрос: Как българските турци ще приемат да ги ръководи българин? Тук е основният проблем на Пеевски. В стратегията си за овладяване на ДПС, той може да е предвидил да предложи Хамид Хамид или някой друг да оглави партията. Другият проблем пред Пеевски е кой ще има мнозинство в Централния съвет и кой на Национална конференция /ако бъде свикана/.

Доган изчаква. Не свиква Централен съвет, защото математиката му не излиза. Появи се публично пред комсомолците на ДПС и каза, „че има предизвикателство, с което трябва да се справим.“

Фактът, че Пеевски все още не е отстранен от ръководството на ДПС, означава, че има сериозно влияние в част от областните и общинските структури. Той бърза за парламентарния вот, защото ако не бъде остракиран ще реди листите. Разчита и на подкрепата на Борисов, който нареди смяната на областни управители, лоялни на Доган.

Кой е по-добър стратег и тактик – Пеевски или Доган предстои да разберем. Битката е с неясен край, въпреки че мнозина предричат победа на Доган. Зад него били идеите и хората, зад Пеевски – парите. Какви са идеите на Доган, освен да облагодетелстват него и приближените му? Остават му българските турци, които в името на страха насаден от ДПС, че ще им сменят имената и изгонят от България ще го подкрепят.

Но ако го попитат колко турски семейства е почернил, когато е доносничел за Държавна сигурност, какво ще отговори!?

Иво Югов

barometar.net