Имам проблем с прошката. Баща ми казваше да не се занимавам с глупаци и да им отвръщам само, ако умишлено ми направят някоя мръсотия. Дребните душици са страхливи, те мръсотии ни могат да ми направят, могат само да говорят зад гърба ми.

Има една, колежка ми е трудно да я нарека, защото е подла и подмолна твар, веднъж докато пиела поредната си бира в барчето, където ходеше майка ми, казала нещо обидно по мой адрес. Майка ми казала: „Аз съм майката на Иво!“ и онова, сбръчканото влечуго измислило някакво оправдание. Слабо обръщам внимание какво говорят за мен подли влечуги, но ми стана криво как се е почувствала майка ми. Тя ме е възпитала да казвам какво мисля в очите на хората, не да приказвам зад гърба им. Пропадналата алкохоличка кой и как е възпитавал е ясно.

Една друга, която научих на а и б в журналистиката, и не знаеше как да напише два реда веднъж я срещнах, и с цялото си нахалство на репликата ми, че ме е забравила каза: „Как да те забравя, като не те помня!“ Не можа да измисли друга идиотщина, уж на шега я казала. Неблагодарна твар, която се е взела насериозно и е забравила откъде е тръгнала! Трудно прощавам на подобни твари, те не заслужават прошка, защото така човек ги освобождава от отговорност. Не заслужават да им отвърнеш, защото ще си помислят, че са успели да те засегнат. Безразличие – това заслужават влечугите! Признавам, че имам начини да науча какво се случва в живота им и когато животът им го начука, изпитвам задоволство. Знам, че едната ще умре, удавена в пяна от бира, другата ще кукува като стара мома и ще проклина деня, в който се е родила. Завист разяжда душите на тези влечуги и няма лекарство за болката им. С всеки мой успех, те умират по малко и освен да злословят няма какво друго да правят.

Жалки влечуги! – едната цял живот се взира в бутилката си, другата в тъмния екран на телевизора! Няма прошка за подобни твари. Ако Господ иска да им прощава, аз не!

Иво Югов

barometar.net