Когато се появи човек, светът го натиска и смазва гърба му. – пише Хенри Милър.

Думите му могат да разберат само тези, които са изпитали, наистина на гърба си какво е да си различен. В техникума имах малоумна класна, която се опитваше да ме вкара в малоумния си, тесногръд калъп. Не й се получи. Бях с намалено поведение 4 години, за радост на тъпата овца, но не влязох в стадото й. Същото се случи и в казармата – взводният ни, червенобузест шишко не можа да понесе, че го апострофирах. Понесох си последствията, но си струваше – заради безпомощния блясък в малките му, свински очички.

В университета нямаше такива отявлени тъпанари, но там обработката течеше по друга линия – за да завършиш трябваше да си вземеш изпитите по идиотски предмети.

Едва, когато започнах работа разбрах какво има предвид Хенри Милър с думите: „Естествено, аз говоря за един характерен за големите градове свят, за света на изстисканите до последна капка от машините мъже и жени – за мъчениците на съвременния прогрес. Много трудно им е на художниците да облекат в плът и кръв тази купчина от кости и копчета за яки.„

Болезнено точен Милър! Ние сме купчина от кости със срок на годност. Когато годността ти изтече те хвърлят на боклука.

В журналистиката се нагледах на подмазвачи, продажници, мръсници, подлеци и всякакви твари, които за пари са готови да продадат и майка си. Безразлични са ми. Толкова ниско са паднали в очите ми,че не ги виждам. Те са безполезна сган, паплач, заменяеми гайки.

Правих издание за мениджъриите на Варна. Срещнах се с читави хора. Работливи, порядъчни, принципни.

И при тях има шлака – мамини синчета, партийни любимци, мошеници и тарикати, но се научих да ги разпознавам.

Познавам и политици. На 1000 има един-двама свестни. На някои им се чудя какво правят в тези лайна.

Чувствам се обезверен. И 100 милиона години да минат, светът няма да се промени. Ще продължи да смазва гърбовете на хората. Ще ги изстисква, като лимони.

Но въпреки всичко: Изправете гръбнаци. Не се подчинявайте на тъпанари!

Иво Югов

barometar.net