Американската феминистка, поетеса и писателка на бестселъри Ерика Джонг е автор на нещо много истинско за американския писател Хенри Милър. Тя буквално разгадава образа му така, че сложността на характера му да бъде разбрана. Джонг го нарича „герой, победил страховете си“ и „цар на мръсния език“. Но по-интересно е нейното тълкувание на причините Милър да бъде такъв, или поне да изглежда циничен:

„За него сексът беше само един от начините за самоосвобождаване, казва Джонг. В най-освободената му книга, обаче – „Колосът на Маруси“, напълно липсва сексуално съдържание.

С Хенри Милър се запознах като млада писателка с току-що издаден първи роман. Той ми написа темпераментно писмо и започнахме да си кореспондираме; после се срещнахме и разбрахме, че сме сродни души. Хенри беше всеотдаен докрай и ме научи на онова, което сам бе научил през дългия си живот. Когато критикуваха книгите ми, той казваше: „Защо не го приемеш на шега?“ И сега продължавам да се опитвам да бъде весела като Хенри. Когато успея да се засмея на нещастието, а не да плача над него, може би ще реша, че съм свободна.

Хенри Милър продължава да стряска хората. Не заради известността си като порнограф, нито дори защото му прикачиха етикета „сексист“, не. От Милър се страхуват, него го мразят най-вече защото е освободител; защото посмя да каже, че сме способни да преодолеем страховете си.

Повечето хора не са свободни. Свободата ги плаши. Те следват модели, създадени от родителите, наложени от обществото, от ужаса, предизвикан от мисли като „какво ще кажат хората?“ и „какво ще си помислят хората?“, от непрекъснатия вътрешен диалог, в който се сблъскват задължението и желанието; и задължението побеждава. От време на време се появява по някой пророк, като че ли победил собствените си страхове и заживял смел и предизвикателен живот. Но такъв човек винаги ужасява хората — и ги кара да му се възхищават. И освен това, и да завиждат.

Защо хората завиждат толкова за героизма? Защото сме склонни да се самообвиняваме, че живеем боязливо. Затова често нападаме героя или героинята — защото са посмели. Ако обаче успеем да видим в героя въплъщението на собствените си стремежи, няма да има нужда да го унищожаваме, да му подражаваме и да се учим.

В една своя не толкова известна книга, Червената тетрадка, Хенри цитира Буда: „Не вярвай в нищо, независимо къде си го прочел, или кой го е казал, дори да съм го казал аз, ако то не е в съгласие с разума и чувствата ти.“

Хенри знаеше, че и най-великият гуру не е безгрешен. Опитваше се да научи почитателите си да не го следват сляпо. Малко преди смъртта си през 1980-а година Хенри написа на Бил Пикерил, млад художник: „В окончателната реалност на съществуването има само един истински оброк – всеки е венчан за самия себе си.“ Той разбираше, че учителят може единствено да отвори вратата. Ученикът трябва да е готов.

Подобно на Байрон, Пушкин, Саид и Колет, Милър се превърна в повече от писател. Стана протагонист и пророк — пророк на едно ново съзнание. В едно се сляха творбите и животът му, за да създадат велик мит — мит, въплъщаващ човешкия стремеж към свобода. В творбите на Милър има много несъвършенство, предвзетост, глупост. Невинаги може да се защити небрежността, но уникален писател го правят светлият му пример, сърцето му, откритостта му. Той определено ще привлече и новото поколение читатели“, заключава Джонг, и е напълно права.

Хенри Милър е роден на 26 декември 1891 г. в Ню Йорк, в семейството на немски емигранти в Америка. Като дете живее в Бруклин, завършва гимназия, записва „Сити Колидж“, но както сам казва веднъж, там му било „скучно“. Напуска колежа и работи като библиотекар, шофьор на такси, разносвач на продукти по домовете. През 1917 г. среща първата си жена – Беатрис Уикънс. Бракът с нея трае до 1924-а година, когато среща втората си съпруга – Джун Милър. С нея живее 10 години, през който период се ползва от привилегията, жена му да спонсорира пътуванията му из Европа. От 1930 до 1931-ва година двамата с Джун живеят в Париж, където Милър работи като редактор на сп. „Феникс“. Именно там издава романа си „Тропика на рака“, който го прави известен.

На 32 години Хенри Милър е олицетворение на сбъднатата американска мечта. Женен (б.а. за първата си съпруга) и с деца шеф на телеграфна компания, където се е издигнал от най-ниското стъпало. Но това не го удовлетворява. Напуска охолния си живот и става скитник. Избира несигурността, удоволствията и свободната любов.

Брачните му опити са само част от непрестанното му желание да изучава живота и значението на любовта и секса в него.

Така или иначе, нищо не е в състояние да го задържи задълго на едно място, или при една жена. Първият си самостоятелен роман – „Scenario“, издава през 1937-а година. През 1939-а Милър заминава за Гърция, но избухналата Втора световна война набързо го връща в Щатите. Установява се в Калифорния – в Биг Сур, където се превръща в неформален лидер на една артистична колония. Животът в тази среда довежда до още няколко любовни авантюри, от които произтичат още два брака – с Жанина Лепска и с Ив Маклюр, с които живее с всяка поотделно точно по 7 години. Последната му, пета съпруга, е Хироко Токуда, с която писателят се развежда три години преди смъртта си. От петте си брака, Милър оставя три деца.

Умира на 7 юни 1980-а година в Лос Анджелис, на 88-годишна възраст.

impressio.dir.bg