В деня на празника на Варна, не виждам светлина в тунела. Градът е все по-мръсен, презастроен, задъхващ се. От хилядите автомобили, неадекватни хора, които го имат за бащиния и некадърни управници. Не е въпрос на носталгия, но за 35 години Варна западна до кота нула. Прост пример: Площадчето до общината не е пипнато от времето на Тодор Живков и представлява жалка, мизерна гледка. Безсловесен паметник на управленското безхаберие на всички кметове на Варна!

Единствен Иван Портних положи усилия да промени облика на Варна, но и той не оправи площада. Реновира булеварди и улици, но няма как да реновира мисленето на варненци и приходящите. Какво да добавя? Варненци много добре знаят в каква кочина живеят, срам ги е от напредъка на Бургас и този срам скоро няма да изчезне.

Защото бургазлии си избраха кмет, който милее за града и направи необходимото да го превърне в проспериращ, чист и приветлив град! Бургазлии са непримирими към приходящите идиоти, които мърсят града, за разлика от варненци. Ние сме меки, толерантни и оставихме тази приходяща паплач да прави, каквото си иска. Да гледам постоянно някакви пишлемета да форсират коли и мотори, надуват уредбите си до откат, хвърлят фасове и боклуци по улиците, трошат спирки и остават ненаказани! Да дишам мръсен въздух, защото някакъв дембел го мързи да извърви 100 метра и го прави с колата си. Ако трябва отново да напиша стихотворението, което написах преди 6 години, със сигурност ще бъда още по-ядосан! Но има ли полза от гняв, когато насреща си имаш тъпанари, за които Варна е място за препитание, не роден град? Има ли смисъл за се ядосвам, когато на варненци не им пука в какво се превърна Варна?

Сбогом, Варна!

Напускам моята Варна!

Оставям я на пишлеметата с пистови мотори
на наглите шофьори спрели по тротоарите
на онзи идиот с АТВ, който профуча по улица „Дрин“
на бездействащата полиция
на хвърлящите фасове по улиците
на тупащите черги от балконите
на идиота, който всяка събота и неделя реже с ъглошлайф
на селско-махленската общност, която надува музика до откат
пали барбекю в двора си и опушва квартала

Напускам моята Варна!
Това не е моят град, а гето в което сбирщината безчинства!
Сбогом, задръстена, мръсна и умираща Варна!
Моя, любима, кървавосиня Варна!

Иво Югов