Защо хората се обиждат? Първото, което ми хрумва е, защото имат различна ценностна система, възпитание и чувство за хумор. Карлос Кастанеда казва, че не се сърди на никого и че човек се обижда, когато му кажат нещо, което е важно. Кое е важно за един човек? Неговата външност, професия и личен живот.

Преди време ходех в квартално барче, където се събираха първични хора с различни занимания. За тях да общуват с журналист беше изпитание за комплексите и предразсъдъците им. Те усетиха, че няма как да доближат интелектуалното ми ниво и започнаха да се заяждат с външността и облеклото ми – тъй като нямаше за какво друго да се хванат. Не им се сърдех, завистта е мощна отрова, която разяжда. Подиграваха се и с професията ми, но думите им минаваха през мен, като през вода. Понякога, за да се развеселя им отвръщах. Те се настървяваха още повече. Докато един ден, човек от компанията каза: „Вие не разбрахте ли, че Иво е най-интелигентният от нас?“ Не мисля, че го чуха и закачките помежду ни продължиха. Скоро ми стана ясно, че тези словесни войни са безсмислени и спрях да ходя в барчето. Обаче съм благодарен на момчетата, защото ми казваха, каквото мислят в очите. Не бяха прави, но бяха откровени. Сега, когато се видим забелязвам уважение. Нямам нужда от него, но явно липсата ми е породила размисли в първичните им души. Те са преходни хора в моя живот.

По сложно е, когато близък човек се опитва да те засегне. Сестра ми живее в Румъния и сама отглежда двете си деца. По телефона общуването ни върви нормално, но когато се видим започва да ми прави забележки за какво ли не. Отдавах го на нейната изнервеност, но когато няколко пъти се засегнах от думите й се запитах: Защо го правя? Защо не реагирам, както с момчетата от барчето? С чувство за хумор, ирония и сарказъм. Оказа се, че имам очаквания за поведението на сестра ми. Искам тя да е любезна с мен, както аз с нея. Обаче това е невъзможно. В ситуацията, в която се намира тя не може да е човекът, който искам да бъде. На моменти е заядлива, саркастична и груба. Стигнах до извода, че проблемът е в мен. Ако нямам очаквания, не обръщам внимание на това, което казва и понякога я парирам, както с момчетата ще се чувствам добре. Така и направих. Появи се друг проблем – в нея виждам властния си баща, който почина. С поведението си тя ми напомня за него. Оказа се, че имам травми от детството и юношеството, които трябва да излекувам. Ще го направя и както каза моя приятелка, когато го направя ще възприемам сестра ми, както племенниците ми. На дете не можеш да се разсърдиш.

Забелязали ли сте колко възрастни деца има около вас?

Иво Югов

barometar.net