„Не ми задавайте тъпи въпроси изобщо!“
Така злобно отговори президентът Радев на настойчивите въпроси на журналистите днес – дали е била съгласувана с него сложната фигура с учебно-тренировъчния самолет L-39, която са изпълнили преди да загинат военните пилоти майор Петко Димитров и старши лейтенант Венцислав Дункин, и дали изобщо е редно военни пилоти да участавт в авиошоу. Въпросите може да не са коректни, медиите обаче са длъжни да искат да научат подробности.

А Радев бе видимо изнервен. Не успя да се овладее.

Не даде смислени обяснения кой, как и защо допусна тази поредна ужасна смърт на български пилоти.

Той, върховният главнокомандващ, се оправда по най-безумния начин за участието си в авиошоуто, час преди гибелта на летците: „Аз съм бил гост, защото получих официална покана от Военновъздушните сили на САЩ и от американската страна да изпълня полет на F-16 в знак на нашето стратегическо партньорство и като признание и за приноса, моят принос, личен“.
Излиза, че военният ас Румен Радев, държавният глава на България, първо е бил „гост“ в собствената си държава, и второ, по поръчка на САЩ е играл като цирков артист за овациите на публиката.
Падение!
Той обаче е имал шанса.
За разлика от майор Петко Димитров и старши лейтенант Венцислав Дункин, които след него също като циркови артисти полетяха и … не се завърнаха.

Радев не отговори на въпроса – допустимо ли е военни пилоти да бъдат изпращани да участват в подобно шоу.
Той знае, но не казва кой прати момчетата за курбан.
Знае чий генералски пагон реши да се изфука с бойни самолети, които едва поддържаме, и с пилоти, които имат „опасно малък“ нальот.
Знае кой им е наредил сложната маневра.

Вероятно знае и каква е била преценката за риска.

Радев е бил наясно с цирка на ВВС.
И затова е нервен.

Трагедията има и морална страна, която Радев отново не успя да защити.
След като разбира за смъртта на български военни, защо върховният главнокомандващ не се върна в авиобазата? Заради срещата със Силяновска. Можеше да я отмени. И това щеше да бъде най-нормалната човешка и държавническа реакция.
Защо президентът изчезна след трагичния инцидент? Защо се сниши? Защо забилият се в небето черен дим от мястото на катастрофата не го накара да се втурне да помага, да покаже съпричастност, да съприживее ужаса, да стане част от болката, както го правят истинските пълководци?
Защо мълча часове преди да изкаже съболезнования на близките на загиналите? Направи го последен, след като всички политици го бяха сторили. Гузна съвест?

Същите тези, вече мъртви пилоти, бяха зад гърба му на рекламния кадър, където той позира пред Ф-16. Трябвало ли е да бъдат в тази пиар-масовка или да се подговят за полета? Ами ако това ги е разконцентрирало? Ако са били превъзбудени от срещата с Радев? Ако не са имали възможност да се овладеят психически, за да бъдат спокойни по време на полета? Има много „ако“ в тази трагедия…

И те опират до Радев!

Бившият министър на отбраната и настоящ секретар на президента Димитър Стоянов заяви тази сутрин, че „българското общество трябва да знае какво се е случило и причините за тежката авиокатастрофа“.

Прав е! Но от кого да ги научи?

Радев се кара на медиите, вместо да обясни, а генералите му мълчат.

Когато няма отговори, спекуланти всякакви!
„Трябва да се разясни каква е причината за искането на оставки при такъв тежък инцидент“, недоумява още Димитър Стоянов. И това ли не се разбира? СМЪРТ на военни в мирно време пред очите на същите тези генерали, е причината за исканите оставки!

Сигурно генерал Петров и генерал Русев са дали много за България, но за смърт се носи морална отговорност на най-високо ниво. Така е във всяка нормална държава.

Другото ще го каже съдът.

Валерия Велева

epicenter.bg