Да вдишаш времето е свобода. Да се наслаждаваш на всеки миг на тази земя, да правиш това, което искаш – не което ти налага някой идиот. Разбрах какво е да вдишаш времето, когато се отказах от светската суета. Омръзна ми да гледам сноби, които се кипрят с модерни дрехи и говорят празни приказки. Омръзна ми да виждам провинциални напъни на некадърни творци. Не ми липсват и се чудя как толкова години съм издържал да общувам с егоцентрични глупаци, които не виждат по далеч от пъпа си. Да се занимавам с някакво ченге от Държавна сигурност, което е получило награда „Варна“?! Що за идиотщина е това? Що за награда, която я дават на доносник?

Облъчват ни с поредните избори. Хората сто пъти им казаха, че не ги искат, онези пак се натискат. За още пари, за още власт. На лицата на повечето политици е изписано, че са крадци, мошеници и канибали в костюми. Срещал съм много от тях. Те държат да те наричат „приятелю“ и да те овъртолят в сладките си приказки. Дълбоко в себе си, те ни презират, но играта ги задължава да се правят, че ни обичат.

Не ми пука и за идиотите, които им вярват. Пука ми за хората, които имат сърце, душа и съвест и са принудени да живеят в тази страна. Те са заобиколени от население, чиято основна цел в живота е да се наяде и да отиде на почивка в Гърция.
Какво е да изстрадаш шанса си? Да страдаш дълго, да стигнеш дъното и когато шансът почука на вратата ти, да си готов за него. Повечето хора не могат да различат шанса от гардероба в спалнята си.

Но ти, който си страдал, до степен душата ти да се изпразни от болка ще си готов за шанса си. Ще го сграбчиш и в този миг ще осъзнаеш, че няма смисъл да го реализираш в тази пробита държава. Че няма кой да оцени това, което ще направиш. И тогава….ще теглиш една майна на светската суета, на политиците, на снобите, на матричарите, на чалгарите, на тъпаците, на всичко, което те заобикаля.
И ще вдишаш времето.

Иво Югов

barometar.net