„Замисълът на самия Бърнард Шоу е да направи една пиеса против романтичния възглед за войната.“ Това каза за „България Днес“ режисьорът Николай Поляков, който пръв е поставил на наша сцена още през далечната 1995-а пиесата на английския класик „Оръжията и човекът“, срещу чиито „антибългарски послания и патос“ скочиха някои родни знаменитости. Начело с Нешка Робева вчера свикаха митинг срещу премиерата на постановката, на която режисьор е Джон Малкович. Преди това и Съюзът на българските писатели (СБП) излезе с декларация до „българската и световната общественост“, заклеймявайки пиесата.

Поляков уточнява, че при първото поставяне на произведението на световноизвестния драматург във Врачансикя театър е сменил заглавието му. „Промених оригиналното заглавие „Оръжията и човекът“ на „Шоколадовият войник“, защото по текста на Бърнард Шоу е написана оперета с такова заглавие и аз го взех оттам. Направих го по чисто комерсиални причини“, разкри за вестника маестрото. Със същото лого именитият ни режисьор поставя творбата и през 2000 г. Но и двата пъти, спомня си той, не е имало никакви акции на несъгласие със спектакъла, напротив – Поляков дори е получил най-престижната театрална награда за неговата режисура.

„Изроптаха само нещо на местно равнище, дребна атака, но без никакъв резонанс. Получи се много колоритен и забавен спектакъл, който се игра при неизменно голям зрителски интерес няколко сезона, което е рядкост за провинциален театър. Това показва, че хората разбираха добронамерения хумор на автора“, връща лентата назад Николай Поляков.

Джон Малкович отнесе остри критики заради постановката на „Оръжията и човекът“ в Народния театър

„Давах си обаче сметка, че с поставянето на тази пиеса поемам голям риск. Дълги години тя е имала славата на цинична подигравка с българската душевност. И нашият театър не е дръзнал да я постави“, не крие нелеката съдба на тази творба у нас известният режисьор. И допълва, че ако не се лъже, пиесата на Бърнард Шоу е поставяна преди 9 септември 1944 г. в чужбина – в Германия и Австрия, но от български актьори.

„Въпросът е дали човек може да възприеме с достатъчно самоирония хумора на този много голям драматург. В нашия спектакъл използвах това несъответствие – героите на Шоу разговарят по един доста изискан маниер, съвършено в стила на драматурга, държат се като англичани, слугите в тази къща пеят откъси от опери, Никола, главният слуга, се държи като иконом в английски замък… Всичко това преместваше действието в една почти нереална среда. А и декорът на Мария Диманова – сламен покрив на английска къща, още повече подсилваше несъответствието между представата на Шоу за една непозната за него страна и хората в нея и реалността“, описва своята сценична интерпретация на „Оръжията и хората“ Николай Поляков. „Тогава използвах тези несъответствия, за да изоблича както българските представи за самите нас, така и англичаните, представящи си света и другите хора по английски“, подчерта режисьорът.

„Джон Малкович, напомня Поляков, е поставял тази пиеса много преди мен в Америка. Той тогава не е и чувал като Шоу за България. Поставя обаче тази пиеса, която всъщност е комедия, заради много добрите й качества“, пояснява маестрото. Той не скрива учудването си от реакцията срещу постановката на Малкович на „Оръжията и човекът“ в Народния театър.

„Изненадан съм от реакцията на Съюза на българските писатели. За мен тя повтаря поведението на български интелектуалци от началото на века. Около 20-те години на миналия век наистина е имало много силна съпротива срещу пиесата. Български студенти са окупирали театри във Виена, за да пречат спектакълът да се играе. Тогава романтичният порив на Сръбско-българската война наистина е бил много силен и човек може да разбере поведението на тези наши изтъкнати писатели и интелектуалци. Но сега просто не разбирам как това може да бъде изтеглено като опит да бъде злепоставена България и особено голяма личност като Малкович да бъде представен за човек, който се гаври с българския човек“, недоумява Николай Поляков.

„Вижда се и нещо друго. Как през годините се сменя аргументацията, мотивацията на протеста срещу тази пиеса, докато поведението остава едно и също. Те са удобни на хора от „Възраждане“, на други подобни псевдо патриотични организации да надигнат глас, да се появят на сцената… Само че, как да кажа, Шоу е бил невинен в цялата тази работа. Както и Малкович, който не е българин. Разбирам да ругаят мен, защото съм българин и допускам това, но тези хора и споменатите от мен автор и режисьори се вълнуват не от реалните исторически подробности, а от своя порив да се противопоставят на разбирането на войната като нещо велико, прекрасно. Учудвам се например, че няма протест срещу грешките на Шоу, че българската армия се командва от руски офицери. По повод Съединението Русия изтегля своите ръководни военни кадри и затова тази война се нарича „война на капитаните срещу генералите“, защото по-висок чин от капитан тогава няма в българската армия. Вместо да ругаят Шоу за това, те го ругаят за сапуна и кой се мие и кой не. Историците отдавна не спорят и че тогава Сърбия напада България по внушение на Русия заради Съединението. И само най-наивният българин не се досеща за тази връзка между тогавашната руска политика и сегашната“, категоричен е именитият режисьор.