Да крещиш „Българин, юнак!“,  докато Кубрат Пулев с хиляда мъки надделява над боксьор, който не се е боксирал 2 години е трагикомично. Пулев, който имаше два шанса да се бие за световната титла /истинската/ и загуби, днес е на 43 години и отдавна и отписан от големия бокс. Няма да забравя мачът му с Владимир Кличко, когато ме досрамя че съм българин. Кличко го смля от бой, а нашият бай Ганьо застана на един крак и се изплези – еманация на простотията на бивш рекетьор на магазини в София /дейност на Пулев потвърдена от бившия ни вътрешен министър Богомил Бонев, който го нарече „мутра“/

Самият Кубрат Пулев си повярва и се вживя в ролята на патриот. Той обаче ми прилича на такъв поръчан от Аliexpress. Доставката на Пулев се поема от БТВ, които 1 месец не спряха да тръбят за измисления му мач, за измислената „регулярна световна титла“, за която никой сериозен боксьор не желае да се боксира.

Беден речник, заучени фрази, клишета, евтин популизъм – това чух от Пулев след измъчената му победа над Махмуд Чар. Преди време каза, че можело да се кандидатира за президент – представете си в каква паралелна реалност живее? Но нищо, чудно – както са тръгнали нещата един ден изплезения Кубрат да стане президент.

Фалшивият патриотизъм в България достигна невиждани размери. Куцо и сакато си татуира Ботев и Левски върху натъпканите със стероиди тела и се пъчи по телевизиите. Какво възпитава тази идиотщина? Какво си направил за България, че се имаш за патриот? Ловиш имигранти по границата, като онова недоразумение Динко от Ямбол?

Фактът, че една нация се вдъхновява само от успехите на спортистите си е показателен колко е деградирала. Фалшивите патриоти крещят по стадиони и зали „Българи юнаци!“, без да съзнават, че да градиш самочувствието си върху чужди успехи е абсурдно и говори за ментални проблеми. Успехите на Григор Димитров, гимнастичките ни, щангистите са техни лични успехи. Те са се трудили за тях, изтърпели са лишения, проявили са воля. За разлика от фалшивите патриоти с татуирани Ботев и Левски, които лежат на дивана и пият бира, спортистите ни изстрадват своя успех.

Факторите, които доведоха до моралната деградация на българите са много. Основният е свързан с нашата народопсихология. За нас е достатъчно да имаме покрив над главата, хладилникът да е пълен, да ходим до Гърция и Турция на почивка и децата да са изучени. Чалгарите / масовата чест от населението/ слушат чалга, пият ракия и псуват политиците. Средната класа си кротува и се наслаждава на средняшкия живот, който води. Богаташите не им пука за бедните.

България няма духовни водачи, няма посока. Има истински патриоти, но са малцина и техният глас е заглушаван от крясъците на фалшивите.

Какво да очакваме тогава от масовката освен да отиде на мач на Кубрат Пулев и да крещи „Българин, юнак“, докато нашият боксьор едвам мърда по ринга?

Иво Югов

barometar.net