Британският съвет представи колекция от 90 влиятелни английски думи, които определят последните девет десетилетия. Поводът е 90-ата годишнина от основаването на организацията на Обединеното кралство за културни връзки и образователни възможности.

Подборът на думи в колекцията подчертава обществените, културните, технологичните, политическите и екологичните развития, които оформят езика от 1934 г. – годината на основаването на организацията – до 2024 г. Колекцията е съставена чрез процес, който съчетава изчислителни методи и експертно куриране.

„Да разгледаме например думите „e-book“ (електронната книга) или „doomscroll“ (безкрайно скролване): тези думи улавят до колко технологиите са променили живота ни. Но това не е само технологичен език. Социалните и културни промени са също толкова интересни. Думи като „intersectionality“ (интерсекционалност) и „glass ceiling“ (стъклен таван) отразяват важни дискусии относно справедливостта и репрезентацията, като не само описват промяната, но и я оформят“, посочва д-р Барбара Макгиливрей, водещ експерт по компютърна лингвистика и дигитални хуманитарни науки и преподавател в King’sCollegeLondon.

Списъкът на Британски съвет отразява теми като възхода на глобалния английски; влиянието на науката и технологиите върху езика; пресечната точка на развлечението и езика; равноправие, многообразност и приобщаване; въздействието на COVID-19 върху английския език или езика, който говорим.

Караоке: Думата за първи път се появява на английски през 1977 г. и означава „празен оркестър“ на японски. Възникнало като музикално забавление в Япония, то бързо се разпространи в международен план и се превръща в глобален феномен. За първи път е представено на английски от Japan Times, описвайки тази нововъзникваща тенденция в японското общество, която по-късно придобива популярност на Запад.

Deepfake (дълбоки фалшификации): Терминът „дийпфейк“ се появява за първи път в публикация в Reddit през 2017 г. Думата се отнася до манипулирани изображения или видеоклипове, предназначени да заблудят зрителите, че са истински. Произхождайки от напредъка в областта на изкуствения интелект, думата бързо се превръща в един от първите термини, свързани с ИИ, които навлязоха в публичното пространство, привличайки значително внимание още преди скорошния бум на ИИ. С развитието на инструментите за изкуствен интелект, дийпфейк подчерта належащите опасения относно дезинформацията и етиката в дигиталните медии, превръщайки се в модерна дума в дискусиите за медийната манипулация и автентичността в дигиталната ера.

Вирус: Думата има латински корени и означава „отрова“ или „слуз“. Първоначално се използва в медицината за описване на инфекциозни агенти. До 50-те години на миналия век думата „вирус“ най-често се е отнасяла за инфекции, а не за самите бактерии. По-късно терминът е възприет в компютърните наука за описване на зловреден софтуер Тази еволюция отразява преминаването на думата от медицинската терминология към дигиталните технологии.

Artificial Intelligence (изкуствен интелект): Използван за първи път през 1955 г., изкуственият интелект отразява ранните амбиции за създаването на машинен интелект, вдъхновени от работата на Алън Тюринг. ИИ първоначално е продукт на изследвания от 1950 г., но впоследствие се развива до такава степен, че вече оформя глобалните технологии и ежедневието ни. Разработката му е отчасти продължение на пионерската работа на Тюринг през предходното десетилетие.

Woke (събуден, буден): Думата има ново значение от 2014 г., но първоначално „woke“ описва повишеното съзнание за социални и расови предразсъдъци. Възниква като термин с положително значение, отбелязващ осъзнатост по теми като раса и дискриминация. С нарастващата политическа поляризация обаче думата придобива негативно значение и сега често се използва пейоративно, за да опише възгледи, смятани за прекалено либерални, съобщава news.bg