„Физика на тъгата“ на Гошо Букъра била преведена на китайски.

Защо не – след като и без това е писана на патагонски.

Разликата между оригиналното, патагонско издание на книгата, и китайския превод е като разликата между Гошо Букъра и Тео Ушев.

Имам предвид – толкова общо имат с българската култура.

Гошо Букъра е културното аташе на Сорос в България, интендантът на „затвореното общество“ метросексуални сноби, които похапват мекички с киноа във „Фабрика Дъга“, докато ругаят „Ганя“ и се фукат с билети за новия моноспектакъл на Козилата в „Топлоцентрала“. Примерно.

Читателите на Гошо Букъра и техните тротинейшъни са единствените пасажери по велоалеите на Васко Ухото и Мис Бони.

Читателите на Гошо Букъра се подиграват на Бойко Борисов, че е чел само „Винету“, но те са чели само книгите на Гошо Букъра. И то не са ги чели (тъй като са напълно нечитаеми, дори за тях), а просто са се наредили на опашка за автограф пред щанда на Манол Пейков, за да се тагнат в социалките, че са на опашката за автограф от Гошо Букъра пред щанда на Манол Пейков.

Автографът от Гошо Букъра е признак за инициация към култа на Костовистите от Седмия ден.

Гошо Букъра е надомен писател, пише за нуждите на една секта, за нуждите на колониалната интелигенция. Често тези нужди са тоалетни – както си личи от ключов епизод в творчеството на Букъра, според който една любов е перспективна, ако лирическият субект не се гнуси от миризмата на фекалиите на своята любима, а ги припознава като собствени.

Според читателите на Гошо Букъра това е „поетичен натурализъм“, оценен от цялата естетстваща критика.

Неслучайно всички литературни призове за годината бяха присъдени на Гошо Букъра. Неслучайно Гошо Букъра вече се изучава в училище наравно с Вазов.

Наравно – засега.

И това е така, защото националната българска култура, както и националната българска държава, отдавна са не „физика“, а „алхимия на тъгата“, сюрреален сантимент, подменен от асимилацията на букърите – глобалисти и отродители.

Недялко Недялков

www.fakla.bg