Д-р Рике Герд Хамер, бивш преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия, поставя началото на така наречената Германска нова медицина след пространни изследвания и лечебна практика, започнала в края на 70-те години. Тя убедително базира природата на болестта върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма – психиката, мозъка и органите.

В тази Нова медицина заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех с раковата си терапия – при един от съдебните процеси, с които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват, прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години 6000 от 6500 пациенти предимно в напреднал стадий на рак са все още живи. Това е над 90% – почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий.

Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта.

Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава

Железните правила на рака:

Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер – тежко, силно драматично и изолиращо „конфликтно-шоково“ изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи.
С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически „конфликт-шок“, който се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото.

Ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход за коригиране щетите и връщане здравето на пациента. Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата „рак“ – според него той по-скоро е специална биологична реакция на необичайна ситуация.

Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.

Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.

В момента на конфликт-шока възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка. То може да бъде заснето с помощта на компютърна томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това е Огнището на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, развива се оток и накрая белег.
Тези мозъчни лезии са толкова специфични и прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по КТ на мозъка на пациента.

Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център, регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функция. Според д-р Хамер това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване.

Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят от съдържанието на конфликт-шока.
Хамер смята, че връзката между ключовите емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни програми в животинския свят.

Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание, се пуска в ход аварийна коригираща програма – биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други групи.
Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука.

От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор.

Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.
Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната полза за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка, който стимулира белодробната дейност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните функции се нормализират.

Ако вместо това един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с животното му е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се бяга. Докато конфликтът бъде разрешен, което може да отнеме години, ще съществува постоянен стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.

Този процес може единствено да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът впоследствие се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно, че ще го излекуват. Но същата тази процедура при човек, който има съмнения относно ефикасността й, ще остави конфликта неразрешен и болестта ще прогресира.

Конфликти, болести и органи

Изборът на фокус на конфликта става с подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко…), водят до рак на бъбреците, страхът от смъртта – до белодробен рак, а „глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да храносмелим“ в психологически план – до рак на стомаха или червата.
Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокусът обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.

Хамер илюстрира това с друг пример – за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт той предизвиква рак на матката. Ако вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.
Ако липсата на самоуважение беше възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със секса, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.

Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични конфликти, са различни ситуации на загуба – на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.

Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страха от рака или страха от смъртта в резултат на получената ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, негодувание или конфликт на отделяне от партньора или децата, и тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено води до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.

По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, който възпрепятства лечението на рака и другите болести, но не е причината за тях. Според Хамер истинският им причинител е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен. Следният списък изброява някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:

Надбъбречна кора: Грешна посока, отклоняване от правия път
Пикочен мехур: Грозен конфликт, мръсни номера
Кости: Липса на самоуважение, комплекс за малоценност
Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или дисхармония
Млечен канал в гърдата: Конфликт, причинен от раздяла
Лява гърда (при жени десничарки): Конфликт във връзка с дете, майка, дом
Дясна гърда (при жени десничарки): Конфликт с партньора или други хора
Бронхи: Териториален конфликт
Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване, неудовлетвореност
Дебело черво: Грозен „несмилаем“ конфликт
Хранопровод: Нещо, което не може да бъде прието или преглътнато
Жлъчка: Конфликт, свързан със съперничество
Сърце: Постоянен конфликт
Черва: Невъзможен за преглъщане гняв
Бъбреци: Нежелание за живот, свързан с вода или течност конфликт
Ларинкс: Страх или уплах
Черен дроб: Страх от гладуване
Бял дроб: Страх от смърт или задушаване, включително и страх за някой друг
Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с мястото
Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост
Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация
Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано
Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод наследство
Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или подтекст
Ректум: Страх, че човек е безполезен
Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост
Далак: Шок от физическа или емоционална рана
Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан твърде дълго
Тестиси и яйчници: Свързан със загуба конфликт
Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност
Матка: Сексуален конфликт

А ето и връзката между конфликтите и някои болести:
• Диабет и хипогликемия: Жена десничарка развива понижена кръвна захар вследствие на безпокойство и отвратеност, а ако е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи с дясната ръка, развива инсулинозависим диабет от конфликт на съпротива и борба срещу нещо, а ако е левичар, получава хипогликемия.
• Сърдечен инфаркт: борба за територия.
• Хемороиди: и жените десничарки с криза на идентичността, и мъжете левичари с гняв, породен от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.
• Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък незнание какво да се прави.
• Лицева парализа: страх, че човек ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.
• Псориазис: свързан е с конфликт на отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.
• Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.
• Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт на раздяла.

По отношение на СПИН д-р Хамер наблюдава, че никой никога не е умирал от него, без преди това да са му казали, че е ХИВ-позитивен, и без да вярва в това. Заключението е, че точно както и при рака, отрицателното възприятие, свързано със СПИН, става причина за опустошителния му ефект.
Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при истинските десничари. Коя ръка е водещата, можете да проверите, като наблюдавате коя от двете е отгоре, когато пляскате. При десничарите всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с партньорите и евентуално други хора, а от лявата – с децата или собствената майка. Промени могат да настъпят вследствие на хормонални изменения, например в резултат на употребата на противозачатъчни таблетки или менопаузата.

Оздравителната фаза
Началото на СДХ или конфликт-шока е различно от това на други конфликти, които преживяваме в ежедневието си. То предизвиква постоянен стрес, който води до студени ръце и крака, загуба на апетит и отслабване, безсъние и непрекъснато връщане на мислите към съдържанието на конфликта. Ако той не бъде разрешен скоро, продължителният стрес ще доведе до специфични симптоми и развитие на рак или друга болест.
Щом конфликтът бъде разрешен, пациентът вече не е ангажиран с неговото съдържание, апетитът му се връща, ръцете му се стоплят отново и сънят му се нормализира, но може да усеща слабост, умора и нужда от почивка. Тези ефекти показват, че контролът е поет от парасимпатиковата нервна система. Това е началото на оздравителната фаза, която може да бъде продължителна и трудна.

През първата част от тази фаза наблюдаваме задържане на вода и възпаления, но туморът спира да расте. Това в крайна сметка води до криза на оздравяването, която Хамер нарича епилептична или епилептоидна криза, тъй като се предизвиква от оток в Огнището на Хамер в мозъка. Тя се проявява с уникални симптоми за всяка болест.
След това тялото започва да изхвърля насъбраната вода, силата на пациента постепенно се възвръща и телесните функции се нормализират. Тогава съединителната тъкан в мозъка, невроглията, започва да поправя Огнището на Хамер. Това може да бъде изтълкувано от конвенционалните рентгенолози като бързо растящ мозъчен тумор и да се започне съответно лечение.

Хамер пише, че истински мозъчни тумори не съществуват, тъй като невроните в мозъка не могат да се делят.

Той изчислява, че 99% от мозъчните инциденти като удари, кръвоизливи, кисти и тумори се дължат на оздравителни събития в Огнищата на Хамер и следователно са временни и самозатихващи, освен ако не бъде проведена неадекватна медицинска интервенция. Най-важната помощ в такива ситуации е намаляването на отока в мозъка.
По време на оздравителната криза е възможно пациентът за кратко да изпита наново първоначалния психологически конфликт, придружен със студени ръце и студена пот. Това служи за потискането и премахването на отока в мозъчната лезия, което след това позволява и на другите условия в тялото да се нормализират. Критичният момент е точно преди края на оздравителната криза, когато става очевидно дали организмът е достатъчно силен, за да елиминира болестта. В трудни случаи с дълга или интензивна продължителност на конфликта може да се появи масиран мозъчен оток, за който Хамер използва инжекции с кортизон. В природолечението вместо това се прилагат избрани терапии с урея и противовъзпалителни средства.

Уреята има силни диуретични свойства и отличен ефект при опасно високо налягане на течностите в мозъка. Обикновено се използват 20 мл урея 2 до 5 пъти дневно. В литературата например е описан животозастрашаващ случай на масиран тумор в мозъка, който напълно изчезнал след прилагане на 256 мл урея 30%. Този доклад показва ясно, че предполагаемият мозъчен тумор в действителност е представлявал масиран оток, както допуска Новата медицина.
Така наречената епилептична криза може да бъде изживяна във вид на сърдечна атака, белодробен емболизъм, хепатит или белодробна инфекция. Като цяло по време на кризата на оздравяването пациентът изпитва по-силен дискомфорт, отколкото през периода на активния растеж на тумора. През първата част от оздравителната фаза проблемите основно се дължат на задържането на вода, възпаленията и отока на тъканите, които биха могли да причинят големи болки. Хамер възприема отока, независимо дали в мозъка или в друг орган, като положителен знак за оздравяване.

Възстановяване на тъканите

След оздравителната криза аденокарциномите се елиминират от гъбички и микобактерии, а вирусът на хепатита допълнително може да спомогне за възстановяване на черния дроб. През този стадий бактерии, вируси и гъбички, които способстват за разграждане на туморите и регенериране на увредените тъкани, също предизвикват възпаление, болки и температура.
Ако намирате за странно, че Хамер гледа на микробите като на жизненоважни приятели и помощници в лечението на рака, то трябва да знаете, че той е направил и още по-изненадващо откритие. В своята онтогенетична система от тумори и еквивалентни на рака заболявания той разграничава два противоположни процеса през фазата на активния конфликт. В зависимост от местоположението на Огнището на Хамер в мозъка може да има умножаване или разрушаване на клетките.

В първия случай има клетъчно възпроизводство и туморен растеж през конфликтната фаза, а през оздравителната излишните клетки се премахват с помощта на микроби. Във втория се наблюдава разрушаване на клетките по време на конфликта, което води до язви, некрози и дупки в тъканите, засягащи например костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците.
През оздравителната фаза в този втори случай съществува стремеж за запълване на дупките чрез клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се отстраняват от бактерии, които първо образуват абсцеси, в началото запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща тъкан, докато се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през фазата на оздравяването е и левкемията, например след увреждане на костната тъкан в резултат на радиация, химикали или рак на костите.

Според Хамер тези състояния са самоограничаващи се и излизат от контрол само при възникване на допълнителни конфликт-шокове или ако тялото е твърде старо или слабо, както и вследствие намесата на конвенционалната медицина. За разлика от нея, природните терапии укрепват тялото и мозъка през този мъчителен период.

Излекуване на душевния конфликт

Главната задача при всеки раков случай е да се открие началното емоционално шоково изживяване и да се гарантира неговото излекуване. Много често то вече се е коригирало и пациентът страда от ефектите на оздравителната фаза.
Например някой е загубил бизнеса си, но сега се е отдал на ново, удовлетворяващо го начинание. Като пост-ефект той може да има тумор, който постепенно се превръща в латентен или в крайна сметка се разгражда. Около 40% от туморите, които се откриват при рутинни медицински прегледи, се определят като стари и безвредни, тоест латентни и калцирани. При все това обаче могат да възникнат усложнения, ако медицинска намеса вдъхне страх от смъртта – конфликт-шок, който води до активизиране на същия или развитие на нов тумор.

В други случаи първоначалният конфликт все още може да е активен или да е възникнал втори активен конфликт. Трябва да се върнем назад, вероятно 1-2 години преди началото на нашия проблем и да анализираме емоциите си през този период, както и преди и след него. Медитацията и регресионната терапия също могат да помогнат за откриването на конфликт-шока.
Ако продължаваме да имаме силна емоционална реакция, когато разкрием съдържанието на конфликта, можем да сме сигурни, че той все още не е разрешен. Ако е възможно, най-добре е да го разрешим по естествен път. Например ако той е причинен от загубата на партньор, тогава намерете нов; ако сте загубили дете, забременейте отново, осиновете си дете или си вземете домашен любимец.

Ракът спира да расте след третия месец, тъй като бременността е с предимство.
Ако естественото разрешение е невъзможно, тогава използвайте техники за визуализация самостоятелно или с помощта на партньор или специалист. В спокойна и предразполагаща към медитация обстановка пресъздайте и повторно изживейте конфликта, но като го подмените с желан или приемлив изход. Сътворете и преживейте този нов изход възможно най-живо и детайлно, вижте го, почувствайте го, даже го чуйте и помиришете. Опитайте да превъзмогнете конфликта с помощта на умствените образи.

Ако никой от тези методи не е възможен, тъй като чувствате, че поради някаква причина трябва да продължите настоящото си изпитание, тогава единствено увеличеното духовно разбиране и приемане би могло да ви помогне. При всички случаи си дайте сметка за уязвимите си точки и избягвайте всякакви по-нататъшни конфликт-шокове. Ако все пак се случи да изпитате такъв, освободете се от него възможно най-бързо. Можете да улесните допълнително фазата на оздравяването, ако имате вътрешната убеденост, че тя ще е кратка и лека, и ще доведе до пълното ви излекуване.
Всъщност Хамер не нарича болестите болести, а смислени биологични програми на природата. Цитира се, че той е работил с повече от 31 хиляди пациенти и е наблюдавал потвърждение на своите теории във всеки един от случаите без изключение. Самият Хамер твърди, че като цяло неговата Нова медицина постига успех в 95% от раковите случаи.

Преследването

Сименс, производителите на КТ-оборудването, потвърдиха независимо съществуването на Огнищата на Хамер в мозъка. Нещо повече, тяхната диагностична стойност беше доказана през 1998 година в университета на Трнава в Словакия. Въпреки това д-р Хамер бе подложен на ужасни гонения.

КОЙ Е Д-Р РИКЕ ГЕРД ХАМЕР?

Д-р Хамер е роден във Фризия (Германия) през 1935г. Той изучава медицина и теология в Университета на Тюбинген.
През 1972г. завършва специализация по вътрешна медицина и започва да работи в Университетската клиника в Тюбинген като интернист, отговорен за пациенти болни от рак.
През 1978г. Хамер получава шокиращата вест, че сина му Дирк Хамер по невнимание е прострелян и умира след 4 месеца в ръцете му.
Малко след смъртта на Дирк, д-р Хамер получава диагнозата рак на тестисите. Тъй като никога не е боледувал сериозно, той допуска, че развитието на неговия рак може да бъде директно свързано с неочакваната загуба на сина му. Всъщност накрая той кръщава този неочакван шок ДХС или „Дирк Хамеров Синдром“ в памет на неговия син Дирк. Смъртта на Дирк и опита на д-р Хамер с рака го повежда в необикновено научно пътешествие. С течение на времето, като главен интернист в раковата клиника той започва да изучава историите на своите болни от рак пациенти и скоро научава, че всички те като него са преживели неочакван шок от един или друг вид. Но той провежда своите изследвания още по-задълбочено анализирайки снимки от скенерите на мозъка на своите пациенти, сравнява със съответстващите медицински и психологически досиета и стига до хипотезата, че всичко което се случва с нашето тяло се контролира от мозъка. За свое удивление той успява да види ясна връзка между шока от определени конфликти и неговото проявление в органите и как всички тези процеси са свързани в мозъка. До този момент нито едно изследване не е проучило произхода на заболяването в мозъка и ролята на мозъка като посредник между психиката и болния орган.

Д-р Хамер открива, че всяко заболяване произхожда от шок или травма, които ни хващат напълно неподготвени. В момента, в който се случва неочакван конфликт, шокът покосява специфична област в мозъка, като причинява поражение (по-късно наречено фокус на Хамер), което се вижда на скенер на мозъка като набор от остри концентрични окръжности. Клетките на мозъка, които получават въздействието, изпращат биохимичен сигнал на съответстващите клетки на тялото, които в зависимост от това в кой пласт на мозъка се получава шока, причиняват растеж на тумор, стопяване на тъкан или функционална загуба.

Причината, поради която специфични конфликти са неопровержимо свързани със специфични области в мозъка е, че по време на нашата еволюция всяка област от мозъка е програмирана да отговаря моментално на конфликти, които биха могли да застрашат оцеляването ни. Докато мозъчния ствол (най-старата част от мозъка) е програмиран да се занимава с основни проблеми на оцеляването като дишане, възпроизвеждане и храна, главният мозък (най-младата част от мозъка) е повече въвлечен в социални и териториални проблеми. Д-р Хамер също така открива, че всяко заболяване прогресира в две фази: първата, активната фаза на конфликта, се характеризира с емоционален стрес, студени пикове, липса на апетит, безсъние. При положение, че успеем да се справим с конфликта идва оздравителната фаза. Това е период, в който психиката, мозъка и кореспондиращият орган преминават през фазата на възстановяването, която често е труден процес, белязан с изтощение, треска, възпаления, инфекции и болка.
Д-р Хамер нарича своите открития „Петте биологични закона на Новата медицина”, тъй като проучванията му са в пълно съгласие с естествените закони на ембриологията и с логиката на еволюцията. През годините д-р Хамер успява да потвърди откритията си, наблюдавайки над 40 000 случая на пациенти. Резултатът от тази научна работа е създаването на схемата „Душа – мозък – орган”, коята очертава заболяването, съдържанието на биологичния конфликт, който го причинява, къде може да се наблюдава съответното увреждане и нарушение на тъкън в мозъка на скенер, как болестта се представя в активната фаза на конфликта и какво може да се очаква във фазата на излекуване.
Дейността на д-р Хамер разклаща из основи много от съществуващите теории на стандартната медицина. Неговото обяснение на заболяването като целенасочено взаимодействие между душата, мозъка и съответния орган опровергава възгледа, че болестта възниква по случайност или в резултат на грешка на природата. Базирана на солидни научни критерии, Германската нова медицина разбива митовете за злокачествените ракови клетки и за пагубните микроби, вируси идентифицирайки както инфекциозните, така и раковите заболявания като естествени биологични спасителни мерки, използвани в продължение на милиони години, предназначени да спасят организма, а не, както обикновено се смята, да го унищожат. Болести като рака губят страховития си образ и се разпознават като специални целенасочени биологични програми за оцеляване, с които е родено всяко човешко същество.
През октомври 1981 год., д-р Хамер представя изследванията си пред Университета в Тюбинген като пост-докторантска дисертация. Неговата цел е откритията му да бъдат проверени при подходящи случаи на пациенти, така че Новата германска медицина да бъде преподавана на всички студенти по медицина, а пациентите да могат да се възползват от откритията му възможно най-бързо. За негова голяма изненада обаче университетската комисия отрича неговата дейност и отказва да оцени дисертацията му – случай, който няма прецедент в историята на университетите. Има и друга изненада. Скоро след като представя своята дисертация, д-р Хамер получава ултиматум да се откаже от откритията си, защото в противен случай договорът му няма да бъде продължен. За него е много трудно да разбере защо е отстранен от клиниката при представянето на добре обосновани научни изводи. След уволнението, той се оттегля в частната си практика, чрез която продължава своето проучване. Няколко опита да отвори частна клиника пропадат поради съгласувани усилия срещу начинанието.
Мъчението на д-р Хамер достига своята кулминация през 1986 год., когато съдебно постановление разпорежда преустановяването на медицинската му практика. Въпреки факта, че неговата научна дейност остава неопровергана, на 51 години той загубва медицинския си лиценз поради отказ да се отрече от откритията си и да се подчини на принципите на официалната медицина. Лишен от своя медицински лиценз, д-р Хамер трябва да разчита на други доктори за достъп до резултатите от скенерите и медицинските досиета на пациентите. Въпреки това той е решен да продължи своята работа. До 1987 год. той анализира над 10000 случая и успява да разшири познанията си за Петте биологични закона така, че практически обхваща всички болести, които са известни на медицината. Междвувременно пресата и медицинските власти не се спират пред нищо в опитите си да атакуват неговата работа. Журналисти от различни таблоиди и медицински „експерти” описват д-р Хамер като шарлатанин, самопровъзгласил се чудодеен лечител, сектантски лидер или ненормален престъпник, който лишава раковоболни пациенти от „животоспасяващи” стандартни терапии. Дори има искания да се оцени психическото му здраве от специална комисия, назначена от съда.
През 1997 год. д-р Хамер е арестуван и осъден на 19 месеца затвор за даване на свободна медицинска информация на трима души без съответния лиценз. При ареста на д-р Хамер полицията претърсва досиетата на неговите пациенти. В последствие един обществен прокурор е принуден да признае по време на процеса, че след 5 години 6000 от общо 6500 пациента, болни главно от рак в „последна фаза”, все още са живи. Така по ирония на съдбата, именно неговите опоненти предоставят действителна статистика, доказваща забележителните успехи на Новата германска медицина. По същия начин официалната медицина отказва до одобри Германската нова медицина, независимо от многобройни потвърждения както от практикуващи лекари, така и от различни асоциации на професори.
Четирите ембрионални етапа при кодирането на мозъка, свързани с всички болести:
Д-р Хамер дава ценен принос в разглеждането и анализирането на симптомите и заболяванията от еволюционна гледна точка. Чрез неговата хипотеза, че всички телесни процеси се контролират от мозъка, той открива връзката между зоната в мозъка, където има поражение, типа на претърпения конфликт от пациента и съответния засегнат орган в тялото. В зависимост от конфликта и начина, по който го живее човек се определя и частта от мозъка, която е засегната. Всяка област в мозъка контролира точно определена тъкан или орган. Д-р Хамер прави карта на мозъка и фиксира ясно конкретните конфликти в точно специфични области на мозъка.
Той открива, че в еволюцията на човека, всяка област на мозъка е била програмирана (кодирана) с определени биологични реакции за справяне с конфликтите, които са могли да застрашат оцеляването на индивида. Така той определя болестта като специална биологична програма, създадена за да помогне на тялото на човека да реши определен биологичен конфликт и в мозъка ни всичко е интегрирано и програмирано за биологично оцеляване. Това означава, че всички живи същества, съществуват на основата на този подсъзнателен логически модел.
Съществуват 4 ембрионални слоя във формирането на един ембрион: ендодерма, 2 етапа на мезодерма (стара и нова) и ектодерма.
Д-р Хамер се оповава на тези 4 ембрионални слоя на развитие от клетъчното деление и придвижването на тези клетки за образуването на ембрионалните слоеве. Съществуват 4 етапа свързани с всеки един от тези слоеве: Оцеляване, Защита, Движение и Взаимоотношения. Те се определят от ембрионалните слоеве и всички болести съответсват с някои от тези 4 етапа, които са съществени за живота. Знае се, че всеки един от етапите е свързан с определени органи в тялото. Това позволява да разберем вида конфликт, който има даден човек.
Човешкият ембрион съдържа цялата информация от еволюционното начало и развитие на планетата ни и се запаметява всичко като памет в ядрото на клетките, за да може човек да оцелее на физическо ниво. Това формиране на четирите ембрионални слоя се случва през първите 2 месеца от бременността. Четирите етапа Оцеляване, Защита, Движение и Взаимоотношения са една логична структура на живота до този момент и отговарят на биологичните конфликти.
• Ембрионалният слой Ендодерма е най-вътрешния слой на мозъка. Той е управляван от мозъчния ствол. Този слой формира цялата храносмилателна система, алвеолите на белия дроб, репродуктивните органи и бъбреците.
• Мезодермата е средния слой от мозъка, който е разделен на две – стара и нова мезодерма. Управлявана е от малкия и костния мозък. Старата мезодерма е свързана със съединителната тъкан в организма, гърдите и кожата, а Новата с кръвта и всички вещества съдържащи се в кръвта, с репродуктивния апарат, лимфните възли, бъбреците, надбъбречните жлези и скелета.
• Ектодермата е най-външния слой на мозъка. Управлява се от Неокортекса (сиво вещество). Този слой обхваща голямо количество органи като млечните канали на гърдите, правото черво, сърцето, стомаха, трахеята, хранопровода (третата най-долна част), щитовидната жлеза, ретината на очите, матката и лимфните възли.
Четирите ембрионални етапа са:

1. Оцеляване (ендодерма) – този етап е свързан с нуждата от вода, въздух, храна и размножаване, които са базови функции на оцеляване, т.е. това е физическия план. Органът от тялото, който отговаря за водата са бъбреците, за въздуха е белия дроб, за храната е храносмилателната система и за размножаването са матката, простатата, яйчниците и тестисите. С всичко това бихме могли да живеем на физическо ниво дори и без да си даваме сметка за тези базови функции. Когато имаме проблем свързан с оцеляването ще бъдат засегнати изброените горе органи.
2. Защита (стара мезодерма) – този етап е свързан с нашата емоционалност, т.е. емоционалния план. Веднъж след като сме покрили базовите ни нужди за оцеляване преминаваме към следващия етап, в който трябва да се защитим. Трябва да защитя моето потомство, майка ми и баща ми, бабите и дядовците и мен самия. Органът съответстващ на семейната защита са гърдите, т.е. това, което ще сложа под крило, а именно моите деца, съпруг (съпруга). Други органи свързани с индивидуалната защита е съединителната тъкан на езика, стомаха, сърцето, плеврите и цялата кожа, която е под епидермиса и има за цел да предпази цялото тяло. Когато имаме за цел да се защитим, хората се намираме в праисторическата епоха (биологически), намираме се в гнездото (семейството), а то е свързано с гърдите. Това са функции на оцеляването.
3. Движение (нова мезодерма) – това е менталния план, умственото и неврологичното преживяване на ситуациите. Свързан е с жизнените функции подкрепа, движение и съревнование(конкуренция) в живота. Това, за което да ценя себе си, да се сравнявам и конкурирам с останалите. Свързва се с набавянето на храна и когато излизам навън имам интерес да се заявя и да се проявя чрез опорно-двигателния апарат, който от своя страна ще ми позволи да се бия или да бягам при опасност. Затова при конфликт в този етап ще бъде засегната опорно-двигателната система в нашето тяло. Идеята е да разбера дали съм способен да подсигуря прехраната или не, което ме задължава да постигам резултати. Когато има резултати всичко е наред, но когато няма, това се нарича ОБЕЗЦЕНКА. Това е ключовата дума в този трети етап.
4. Взаимоотношения (ектодерма) – след като веднъж сме покрили всички базови функции за оцеляване, чувствам се защитен с моите деца и семейство, заявил съм се сред останалите навън, трябва да се свържа с хората и затова този четвърти етап е свързан с взаимоотношенията и комуникацията, с човешките конфликти. Ключовата дума в този етап е взаимоотношения. При наличен конфликт органите, които биват засегнати в човешкото тяло са кожата, мозъка и т.н. В този етап запълваме пустотата (празнотата) в нас като я изпълваме с привързаността си към друг човек, който дава стойност на живота ни.
   Всички болести, които съществуват принадлежат на един от тези 4 ембрионални етапа и са четирите биологични конфликта при кодирането на мозъка. Ако успеем да открием логиката на грешката (конфликта) ще успеем да се освободим от дадена болест или симптом.