Г-

Зорница Гюцова е 39-годишна разведена жена и майка на 9-годишен син, която живее в София. През последните четири години тя задълбочено изследва отношенията между мъжете и жените през призмата на еволюционната психология.

Вдъхновена от личния си опит с един неуспешен брак и осъзнаванията, които последваха, Зорница създава кратки видеа с практични съвети за мъже, представени на достъпен и разбираем език. Тези видеа, публикувани онлайн, привличат широка аудитория и я превръщат в източник на ценни знания и насоки.

Г-жо Гюцова, Вашите видеа в социалните мрежи се радват на изключително голям интерес. В какво семейство сте израснала?

• В здраво семейство, Д-р Какарашев. Моите родители са на 70 години, имат 50-годишен брак и все още са влюбени един в друг. Майка ми често присяда в скута на баща ми и не дава косъм да падне от главата му. Той пък все още ѝ казва колко е красива.
• На какво Ви научиха майка Ви и баща Ви?
• Майка ми ме научи да готвя и аз продължавам да спазвам нейните рецепти, когато приготвям ястията за Бъдни вечер. Баща ми ме научи да го уважавам и аз все още се допитвам до неговото мнение, когато имам проблем.
• Значи знаете как изглежда истинската любов между мъж и жена?
• Да, знам, но по-важното е, че знам как не бива да изглежда. И към момента работя с мъже, които са били излъгани какво е любовта и в резултат на тази измама, те имат нужда от съвети как да продължат напред.
• Обаче на хората им е трудно да изпълняват рецепти за любов…
• Да, много, много им е трудно, защото те самите никога не са виждали любов между родителите си. Или пък са я виждали, но са станали жертва на внушенията, които киното и музиката правят, а те най-често са, че истинската любов е тирания. Аз имах щастието да израсна в здраво семейство, изпълнено с много любов.
• Току-що казахте, че сте израснала в здраво семейство. Здраво ли е семейството, което самата Вие създадохте?
• Не. Аз съм една разведена жена, на 39 години и майка на 9-годишен син. Живея сама със сина си в София и от 4 години усилено изучавам динамиката на взаимоотношенията в интимния живот между мъжете и жените, като правя това през призмата на еволюционната психология.
• Защо го правите?
• За да помагам на хората и те да не допускат моите грешки. В резултат на собствения си горчив опит с един провален брак и последвалите прозрения в личен план, аз се отдадох на изготвянето на кратки видеа, на разбираем език и ги публикувам в Интернет. Давам практични съвети на мъжете, за да не стават жертви на жените и за да не си отива любовта от тях.
• Нима любовта си отива?
• Да, отива си. Любовта си отива от България или по-точно от хората, които живеят в нея. Тя изчезва от българския дом и от българското семейство. И отива там, където не просто чакат да я срещнат, а я оценяват и се стараят да я задържат.
• Защо се случва това?
• Защото любовта не е някаква неуловима магия, нито пък е измислена холивудска приказка. Любовта е ежедневен обмен на грижи между мъж и жена.
• Какво трябва да си дават мъжът и жената в една връзка?
• Мъжът дава на жената подкрепа в трудностите, пред които я изправя животът, а жената дава на мъжа деца и ласки. За да се случва това, обаче, всеки ден мъжът трябва да бъде мъж на място.
• Как изглежда един „мъж на място“?
• Това е мъж, силен физически, психически и финансово. Мъж с цел в живота и с умения, благодарение на които е в състояние да разрешава практически проблеми.
• Защо е нужно това?
• Защото само тогава жената ще погледне на мъжа с възхищение и ще подходи към него с вродената си потребност да бъде майка. Само тогава между двамата ще се зароди любов – когато мъжът дава утеха на жената, а жената му дава своята страст.
• А защо любовта бяга от хората в България?
• Защото любовта си иска своето и не търпи лъжата. По време на комунизма, сред българите се пропи идеята за равенството между половете и лъжата, че е добре за всички да има по равно. Това е лъжа, защото не е добре да получаваш нещо, което не си заслужил с положени усилия. Не е добре да заличим еволюционно развития механизъм на йерархията в едно общество, базирана на количеството и на качеството на положения труд от всеки един член на това общество. Най-силният мъж винаги е имал право да си избира сред най-голям брой красиви и плодовити жени. Това е присъствало в динамиката между мъжете и жените от хилядолетия и се наблюдава и днес, но хората се мръщят, сякаш не им харесва тази истина. Недоволстват, че красивите жени раждат деца на заможни и прочути мъже.
• Нещо повече, заслугите на мъжа не се оценяват и те стават обект на присмех.
• Причината за това е, че един обществен строй, подчинен на равното разпределение на блага, ражда мързеливи мъже. А мързеливите мъже отблъскват жените на физиологично ниво. Жената има вроден механизъм да се възхищава на силен и работлив мъж, с правилна нагласа към реалността. И не може да иска да роди 3-4 деца на мъж, който работи на средна заплата през целия си живот и вечер сяда пред телевизора, за да пие бира, докато гледа как другите мъже постигат огромни успехи.
• Искате да кажете, че тази жена започва да иска мъжа от екрана – онзи на подиума, онзи със златната купа в ръка. Това ли е причината за демографския срив у нас?
• Да, това е. Жените не искат да раждат деца на мъжете в България. И аз ги разбирам. Българският мъж живее в една огромна илюзия. Той е научен от мама да е добро момче, което съвестно си изпълнява задълженията. Научен е, че трябва да се изучи и после да си намери професия, пък тя жената сама ще дойде.
• И донякъде е така.
• За да е донякъде така жените имаме вина. Оказва се, че често жените са тези, които търсят мъжете, за да ги уловят. Защото жените имат нужда от мъжете. И всяка жена има вродена нужда да стане майка.
• Къде е проблемът?
• Проблемът е, че любовта между мъжа и жената към момента трае все по-кратко. Вече често е достатъчно жената да е заченала и към 5-6 месец на бременността, тя напуска мъжа, който се е изпразнил в нея.
• Да, но тази жена е бременна, защо напуска мъжа си?
• Защото за нея е опасно да остане с него, тя усеща тази опасност подсъзнателно. В момента, в който една жена роди първото си дете, от нейните очи се вдига едно перде и тя проглежда. Вижда света като опасно място, на което тя и нейното дете трябва да оцелеят в дългосрочен план. И после поглежда мъжа си и вижда, че той също е опасност. Когато биологичната необходимост за размножаване е удовлетворена, жената не може да си позволи да продължава да се излага на риск до мъж, който в нейните очи не е най-добрият.
• Нима е възможно жената да вижда бащата на детето си като опасност?
• Да, той често се явява реална заплаха. Заплаха под формата на разход. Ако жената е избрала мъж с добра външност и с голяма физическа сила, този мъж често е финансово слаб. Съвременната жена има собствени приходи, които след раждането на детето не може да рискува да бъдат харчени за мъжа.
• Това е детерминирано от природата на жената.
• Да, жената е еволюирала да заделя всичко, което има за детето си – за да не умре и за да може да се развива по начин, по който след време да стане успешен човек в живота. Жената никога не е била тази, която осигурява прехраната в едно семейство и тя няма инстинкт да закриля по-слабите. А мъжът, ако е по-слаб от нея финансово или дори е равен, в нейните очи той изглежда немощен. И природата я подтиква да го остави.
• Обаче, по времето на комунизма мъжете и жените имаха еднакви доходи. Въпреки това, те не се развеждаха?
• Истина е. И причината е съвсем простичка. Тези хора са били отгледани в семейства, в които мъжът е бил глава на семейството. Всички мъже са били тачени и почитани поради самия факт, че са мъже. Защото мъжът се чувства обичан, когато жената проявява уважение. Уважение, резултат на респекта, който тази жена изпитва към него.
• И само преди 100 години в България мъжете са били здрави, космати и са умеели да водят жената.
• Да, били са силни мъже! И ако се е налагало, те са удряли с юмрук по масата. Можели са да накарат жената да ги слуша. Изисквали са жената да е чиста преди брака. Изисквали са жената да умее да се грижи за дома и не са ѝ позволявали да се занимава с мъжка работа. Имали са власт в собствения си дом. И тези жени не са смеели да кажат лоша дума за мъжете си. Почитали са ги и са ги обичали.
• Било е така, защото мъжете са умеели да слагат жените си на място. Обаче, това не е ли тирания?
• Не, не е. Това е изключително трудно занимание, което трае цял живот. Жената има вроден механизъм да се опитва да се качи на главата на мъжа си. Да провери дали може да го подчини и да го превърне в “чехъл”. Защото само един слаб мъж би позволил това. И жената проверява редовно, защото може вчера мъжът да е бил силен, но днес да е отслабнал. Да се е превърнал в опасност за нея. В любовта, винаги единият води другия – и когато мъжът не умее да води, жената поема тази роля. А за жената това е стрес. Тя не умее да води. Тя умее да слуша – стига да си мъж на място, който знае какво прави и изисква жената да го слуша, за да бъде до нея.
• Обикновено, когато жената започне да води, нещата бавно но сигурно отиват към своя край.
• Така става, защото за жената, това е индикация за липса на любов. Всяка жена си мечтае за мъж, който може редовно да я слага на място, и то не само в леглото. Тогава тя е спокойна, че има до себе си силен мъж и му се възхищава. Любовта си отива от България, защото мъжете предават контрола за семейния живот в ръцете на жените. За мъжът предателство е изневярата, докато за жената предателство е да я оставиш да е глава на семейството.
• А как да задържим любовта в България?
• Като започнем да я разбираме. Като не очакваме от нея неща, които тя не може да ни даде. Когато спрем да искаме да бъде друга и ѝ позволим да живее между нас. Защото любовта е хвърковата. Днес е тук – утре я няма. Тя отлита другаде. И трябва да спрем да изискваме от нея да продължава да стои там, където не може да оцелее. Любовта е пламък – има нужда от фитил и искра. И когато настояваме, че едно семейство е щастливо, само защото живеят под един покрив, но без любов, ние обричаме тези хора на самота.
• Обричаме ги на самота, а те на какво обричат децата си?
• Те обричат децата си на провал в живота. Защото ако не си израснал сред хора, които се обичат, ти дори не знаеш как изглежда любовта. Твърде често разговарям с мъже, които живеят с жена и деца, но без интимност помежду им от години. Отвън хората си казват: “Здраво семейство”. Отвътре жената се е качила на главата на мъжа, иззела е всички негови ръководни функции, „командори го“ и го унижава ежедневно, докато този мъж накрая бива смачкан. Да приемем, че мъжът и жената имат дъщеря и син. Дъщеря им ще си каже: “Това е любов. Ако искам да имам семейство, трябва да правя като мама и да мачкам мъжете”. В резултат, тази жена е неприятна от самото начало във връзките си и прави сцени на публични места. И често остава сама и без деца.
• А какво би си рекъл техният син?
• Синът им ще си каже: “Това е любов. Ако искам да имам семейство, трябва да бъда покорен и смирен.” В резултат, той дори не стига до някаква връзка, защото жените изпитват вродена неприязън към покорни и смирени мъже – това са чисто женски качества, които са ценни у жена, но у мъж са пагубни.
• Моята баба Рада казваше, че „живеем в лъжовен свят“. Защо хората толкова лесно се лъжат?
• Защото е много по-лесно да повярваш на лъжата, отколкото да приемеш истината и след това да живееш спрямо нея. Лъжата е сладка. Лъжата те подтиква да си лежиш на дивана в къщата на мама или да играеш на компютърни игри през целия уикенд, докато чакаш Господ да ти изпрати добра и любяща жена. Обаче, “Бог високо, Цар далеко” и ако си мъж, който иска любов, трябва да работиш върху себе си. Да се изградиш, да се научиш да водиш една жена и да имаш живот, в който тя да иска да влезе. И да остане. Това е трудна задача. И никак не е лесно да си мъж.
• А ако си жена, на какво трябва да се научиш?
• Трябва да уважаваш мъжете и да си грижовна. Да се обличаш женствено и да си сговорчива. Да се научиш да готвиш и да чистиш дома на мъжа. Това също е трудна задача в едно общество, в което феминизмът учи жените никога да не правят нищо, за да угодят на един мъж. Учи жените да са независими, непокорни и в крайна сметка – неприятни. И колкото и да се лъжем, д-р Какарашев, истината е една: Любовта не е за мързеливите. Любовта е изключително ценна и се задържа с правилните усилия. Толкова е просто.

Въпросите зададе д-р Румен Какарашев

/заглавието е на редакцията/

dr-rumen-kakarashev.blogspot.com