Причината за смъртта на фараона Тутанкамон е предмет на ожесточен дебат в продължение на над век, но нови ДНК изследвания доближават учените до разкриването на мистерията около кончината на момчето-фараон.

След като анализирали останките му, изследователите открили генетични доказателства, които сочат, че преждевременната му смърт може частично да се дължи на повтарящи се пристъпи на малария.

Това заболяване, пренасяно от комари, днес е лечимо, но преди повече от 3300 години често е било с фатален изход. Тим Бати, генерален мениджър на изложбата, посветена на Тутанкамон, заяви през януари: „Тестовете показват, че Тутанкамон е бил заразен с малария, която може да го е убила.“

Анализът също така идентифицира бабата и дядото на Тутанкамон като фараон Аменхотеп III и съпругата му кралица Тийе – и двамата също са починали от малария.

„Това е още едно парче от големия пъзел, който се опитваме да сглобим около живота и смъртта на Тутанкамон“, отбелязва Бати.

Друг ДНК анализ разкрива, че момчето-фараон е плод на кръвосмешение – факт, който вероятно е допринесъл за появата на редица здравословни проблеми, съкратили живота му.

Тутанкамон управлява Египет едва девет години и умира на около 18-годишна възраст. Макар и с краткотрайно управление, той остава един от най-известните фараони в историята – до голяма степен благодарение на сензационното откритие на гробницата му през 1922 г. от британския археолог Хауърд Картър. Разкопките разкрили почти непокътнати останки на момчето-фараон, заедно с над 5000 артефакта.

Установяването на точната причина за смъртта на мумифицирано лице е предизвикателство поради влошаването на останките с течение на времето и особеностите на самия процес на мумифициране, включително премахването на всички органи с изключение на сърцето.

Въпреки това, ДНК анализът може да разкрие важни улики за здравословното състояние на мумифицирания човек.

Проучването е дело на екип от Националния изследователски център, Медицинския факултет на университета в Кайро и двама германски експерти по ДНК. През 2000 г. са взети тъканни проби от няколко мумифицирани останки, а резултатите са обявени няколко години по-късно.

Според заключенията, Тутанкамон е син на неназована мумия, открита в гробница KV55 в Долината на царете. Майка му, също неидентифицирана, вероятно е била погребана в гробница KV35.

„За съжаление, тъй като мумиите от KV55 и KV35 не могат да бъдат положително идентифицирани по конвенционален археологически път, единственото възможно е т.нар. „обратно инженерство“, което сочи, че бащата на Тутанкамон може да е бил еретичният фараон Ехнатон“, споделят изследователите.

Макар и възможно, идентифицирането на мумията от KV55 чрез ДНК остава малко вероятно. „Освен информацията за родословието на Тутанкамон, генетичните тестове разкриват и здравословни състояния и наследствени заболявания, които може да са повлияли на живота му“, казва Бати.

„Маларията е само още един фактор сред множеството възможни причини за неговата смърт.“

Документалният филм на BBC от 2014 г. със заглавие „Тутанкамон: Истината разкрита“ също се връща към ДНК анализа, според който родителите на фараона са били брат и сестра.

Експертите отдавна подозират, че Тутанкамон е син на фараон Ехнатон – известен с въвеждането на монотеистична религия в Древен Египет, посветена на слънчевия бог Атон.

Идентичността на майка му остава неясна, но се предполага, че тя е или царица Нефертити (главната съпруга на Ехнатон), кралица Кия (една от неговите сестри и съпруги), или по-малко позната фигура, наричана „Младата дама“.

Младата дама е мумия, открита в Долината на царете през 1898 г. Нейната самоличност не е потвърдена, но генетичен анализ на останките ѝ сочи, че тя може да е едновременно майка на Тутанкамон и биологична сестра на Ехнатон.

„Оказа се, че са брат и сестра – това беше голяма изненада за нас. Имало е сериозно разпространение на кръвосмешението… те не са искали кралска кръв да се смесва с некралска и затова са се стремили да я запазят в рамките на семейството“, коментира генетикът д-р Йехия Гад, съавтор на изследването.

Инбридингът е бил често срещана практика в царските семейства на Древен Египет, но това значително е повишавало риска от генетични заболявания и вродени дефекти.

„При Тутанкамон са диагностицирани няколко заболявания, включително болестта на Кьолер II“, се посочва в проучването, въпреки че „нито едно от тях не би довело до смърт само по себе си“.

Болестта на Кьолер е рядко костно заболяване, което засяга стъпалото при деца и води до некроза поради ограничен приток на кръв към костната тъкан.

Допълнителни изследвания, включително компютърна томография, потвърждават наличието на некроза в левия крак на фараона, а в гробницата му са открити няколко бастуна.

Според учените, съчетанието от некроза и маларийни инфекции е най-вероятната причина за неговата смърт.

„Загубата на способност за нормално ходене, съчетана с маларийните пристъпи, се потвърждава от откритите бастуни и аптечни средства в гробницата на Тутанкамон“, пишат те в доклада си.

Въпреки това, в годините след публикуването на проучването, някои експерти оспориха изводите му.

През 2022 г. френският египтолог Марк Габолд заяви, че според него майката на Тутанкамон е била братовчедка на Ехнатон и че е възможно тя да е била именно Нефертити.

По време на лекция в Харвардския университет той коментира, че генетичното припокриване между родителите на фараона не означава непременно, че са били брат и сестра. Възможно е то да е резултат от три последователни поколения брак между първи братовчеди, съобщава vesti.bg