Трябваше ми известно време да разбера на какво ми прилича „писателката“ Даниела от шоуто „Ергенът“. Първото ми усещане беше на змия, но скоро съзнанието ми добави: зомбирана усойница. Рядко ми се случва някой човек да ми стане толкова неприятен и отблъскващ. Даниела, която крие, че се казва Айгюл е въплъщение на всичко отблъскващо, което може да има в жената: алчност, див материализъм, наглост, лицемерие и безчувственост. Някъде прочетох, че изкарала курс за компаньонки в Русия, където се научила как да съблазнява мъжете.

Как въпросната Айгюл е съблазнила боса на веригата „Хепи“, Орлин Попов е загадка. Колко е продължила мимолетната им връзка не е известно, но едва ли е повече от няколко месеца. Орлин Попов едва ли издържал повече край себе си това тунинговано, нагло и материално същество с изцъклен поглед.

Ергенът Мартин не е от класата на Орлин Попов – той е мамино синче, което обича купоните и алкохола. За Айгюл е лесна плячка, докато за Орлин е трябвало да се потруди повече, но в крайна сметка е изритана от живота му.

Прочетох няколко страници от „фамозната ѝ книга“ –  боза, пълна с клишета преписани от някъде.

Защо си толкова жесток към Айгюл, би ме попитал уважаваният от мен колега Исак Гозес? Защо не видиш и добрите ѝ страни, не влезеш в нейните обувки, не разбереш нейната истина? Ще опитам. Момиче от малък град, амбициозно, упорито, развило е свой бизнес. Бизнесът ѝ обаче пропада, изпада в дългове и вместо да се опита да изплува избира лесния път – да съблазнява богати мъже. Исак, къде е доброто тук?

Айгюл от Чепеларе е олицетворение на алчната златотърсачка, която няма какво да предложи на мъжа нищо освен тялото си? То е ясно, че няма мозък и интелект, а няколко хитрини, с които  манипулира типажи, която Мартин.

За какво мога да си говоря с Айгюл? За писателите класици, за Флобер, Стайнбек, Хенри Милър, Хънтър Томпсън, за художниците сюрреалисти, за филмите на Фелини и Луис Бунюел? Абсурд! Ще бъда принуден да слушам глупостите, които е научила в школата в Русия и да скучая втренчен в празния ѝ поглед.

Тя е плитка рекичка, която ще прецапам за 2 минути.

Написала  е „книга“, но едва ли е прочела повече от 10 книги в живота си. Какво да правя с нея? Денонощно да слушам колко е специална, изключителна и затова, че ме е удостоила с „любовта“ си трябва да изпълнявам  прищевките ѝ?

Тъпа история! И да ми пука колко млади момичета щели да вземат пример от Айгюл и да станат зомбирани усойници – каква полза? Всеки сам решава как да живее живота си.

Това същество е решило да бъде такова и е такова. Докато има наивници, които се връзват на номерата му, то ще съществува.  

Когато повече мъже разберат що за плиткоумно нещо е налазило живота им, възходът му ще приключи.

И когато остарее и от лицето му са останали само джуките ще се погледне в огледалото и ще намрази това, което вижда.

Иво Югов

barometar.net