Г-н Гоцев, 80 години е достойна възраст за осмисляне. Кое е събитието, което предопредели живота Ви?

Връщайки се назад в годините, мога да кажа, че това беше 9 септември 1944 г. Бях почти 14-годишен, когато лявата вълна грабна както по-голямата част от народа, така и мен. В тези години, а и след това беше чест да принадлежиш към левицата.

Мнението Ви за политиката след толкова много години?

Ще бъда кратък – необходима човешка дейност от хиляди години. Според мен това е средство за уреждане на човешки взаимоотношения във всичките им сфери. Променлива величина – дали говорим за вътрешна или външна политика, за политика в регионален или глобален мащаб. Има насадено мислене, че политиката е "мръсна" дейност, но както виждаме, човечеството се нуждае от нея и тя е продукт на човечеството.

Къде минава границата между дипломацията и разузнаването?

Деликатен въпрос. Мисля, че почти няма съществена граница, двете дейности почти се сливат или преливат от една в друга. Дипломацията е "открита", а разузнаването е "закрита" дейност. Във втория случай рисковете са неизбежни и постоянно съпровождат хората от разузнаването.

Изписаха се книги за Вас. Последната Ви определя като "човека в сянка". Ще се появи ли Ваша книга? Нищо, че "тези, които знаят, не приказват".

Приемам, че се изписаха не книги, а пасквили за мен, но категорично не приемам, че съм човек в сянка, особено през последните 20 години. Между другото и хората, които ме уважиха и поздравиха с 80-годишния ми юбилей, потвърждават това. Това определение е нескрита злоба и отмъщение, освен че е комерсиално…
Що се отнася до това ще има ли моя книга – мисля, че още е рано да коментирам. Ще поживеем, ще видим.

Кога ще свърши българският преход, г-н Гоцев?

Струва ми се, че не можем да говорим за някакъв график на нашия преход – начало и край. Ако погледнем исторически на този процес, ще видим, че той е постоянен и се отнася за почти всички страни. Друг е въпросът, че при нас последните 20 години са обременени с много трудности и това ни изнервя и прави песимисти. "Краят" на нашия преход зависи преди всичко от нас, а после от външните фактори.

Дали хората не се наситиха на чалгата в живота и не се връщат към културните цености, след като зрителската аудитория на БНТ избра за събитие на века "Българското оперно чудо"? Вие точно как определяте този факт?

Трудно ми е да дам точен отговор. Например, може да се каже, че "класическата" част от нашето общество се е мобилизирала и прогласувала за българското оперно изкуство. Но факт е, че българските оперни гласове от столетия покоряват не само България и Европа, но и целия свят и заслужено получават това високо признание.

На този въпрос не Ви се е налагало да отговаряте. Кое е българското събитие на 20 век за Вас?

Ще си позволя да не бъда точен в отговора си. От историческа гледна точка има няколко големи събития – Обединението, Независимостта, 9 септември 1944 г., 10 ноемви 1989 г.

В живота се налага да се правят компромиси. Кой е Вашият компромис, който не можете да си простите?

Аз не съм злобен човек и едва ли има нещо, което да не мога да простя. Но като се замислям, не бих простил подлост и предателство – независимо от кого и откъде идват.

А този, който е нямало начин да не направите?

Животът е изпълнен с компромиси – ежедневно се налага да се правят такива. Убеден съм, че без диалог и компромиси животът ще бъде много труден. Без компромиси войните ще бъдат перманентни, проблемите ще остават нерешени. Признавам, че вероятно не е един компромисът, който съм направил в живота. Бих добавил, че моята работа като дипломат и разузнавач потвърждават това мое убеждение.

Веднъж казвате в едно интервю, че не сте "човек от голямата игра", но сте убеден, че "нашата страна е била винаги в един от центровете на световната политика- на Балканите и в Европа".

Истина е, аз и сега не се виждам като " човек от голямата игра ". В началото на прехода имах възможността да бъда близко до хората, които решаваха голямата политика, но не мокга да си припиша някакви особени заслуги. Вярно е, бях зам. министър на външните работи, по-късно и министър, зам. министър на вътрешните работи, генерал – зам. началник на разузнаването, депутат във ВНС, посланик, кандидат член и член на ЦК на БКП, шеф на предизборния щаб на БСП за ВНС. Но не от моите решения е зависела съдбата на България. Ръководството на страната по това време беше няколко степени над хората като мен и мисля, че заслужават да им отдадем заслуженото за това, което направиха за България по това време. Разбира се, така смятам и днес – ние сме в един от центровете на световната политика и в наши дни. Само един пример в това отношение. Вземете енергийните проекти, евентуалните бази на САЩ, ПРО и стратегическите интереси на ЕС, САЩ и Русия в нашия регион – това са факти, над които трябва да се замислим.

Личността, която Ви е впечатлила?

Изпитвам страх да назова само една личност – и Левски, и Ботев, и Стамболов, и Димитров, и Чърчил, и Кенеди, и Сталин – по своему.

Малко злободневна политика. Няма как без нея. Как ще коментирате тази сага с импийчмънта?

Според мен това е злободневна тема на деня. Не е необходима на България. Не виждам някакви особени стратегически цели и възможности. На всички е ясно, че други са проблемите на България.

Питали преди години един европейски политик – „Кое най-много Ви плаши". Той помислил и отговорил бавно: „Непредвидените събития". Кое в крайна сметка за 80 години беше „непредвиденото събитие" за Вас?

Ще призная, че за мен непредвиденото събитие беше рухването на СССР. Допусках, че застоят по времето на Л. Брежнев ще се преодолее, но Ю. Андропов си отиде неочаквано бързо и вътрешните проблеми на СССР и външните фактори направиха възможно това " непредвидено " събитие.

агенция Крос