По време на икономическия бум от последното десетилетие високите темпове на растеж и ултраевтиният кредитен ресурс никак не стимулираха правителствата да се подготвят за задаващата се вълна от хора в извънтрудова възраст, нито пък бяха поставени под натиск от финансовите пазари да го сторят.

Задвижването на пенсионните реформи в Испания, Франция и Гърция обаче показва, че гръцката криза е фокусирала вниманието на правителствата към тези проблеми, като дори им осигурява и политическата подкрепа, пише Ройтерс.

„Гръцките неволи поставиха дългосрочните финансови перспективи на всички под лупа и някои страни осъзнаха, че в дългосрочен план приличат на Гърция“, коментира Марко Анундзиата, икономист в UniCredit. „Една бърза оценка на последиците е достатъчна, за да накара всички тях да потърсят решение на проблемите сега. Ако това се случи, всички трябва да сме благодарни на Гърция.“

Политиците обикновено се въздържат от реформи, които могат да осуетят преизбирането им. Повишаването на възрастта за пенсия обаче трудно може да бъде отменено, така че натискът за реформи е непосредствен.

В действителност дълговете на Гърция и някои други европейски страни, които толкова тревожат финансовите пазари, бледнеят на фона на оценките за държавните дългове, включващи и бъдещите разходи за пенсионно и здравно осигуряване.

Американският икономист Джагъдиш Гоуклей е изчислил, че добавянето на тези „задбалансови“ държавни задължения биха увеличили дълга на Гърция до 875% от БВП в сравнение със сегашните 120%, които официално се очакват за 2010.

За Европейския съюз (ЕС) като цяло цифрата би достигнала 434%, пет пъти над сегашната. За отделните страни дълговете, изчислени по този начин, биха били както следва: Испания – 244%, Германия – 418%, Великобритания – 442% и Франция – 549%. Дългът на САЩ пък би бил от порядъка на този на Гърция – 890%.

Гоуклей, който през миналата година изготви доклад по въпроса за института Cato, вашингтонски изследователски център, използва изчисленията си, за да докаже, че правителствата трябва плавно да се оттеглят от пенсионното и здравното осигуряване и да ги оставят в ръцете на частния сектор.

Той обаче не взема под внимание една друга възможност. А именно, че пенсиите и здравните осигуровки са социален договор, който всяко правителство може едностранно да променя. Точно това се опитват да направят в момента Гърция и Испания, а скоро може би и Франция, с повишаването на възрастта за пенсиониране.

Във Великобритания опозиционната партия на консерваторите обещава да направи нещо подобно, ако спечели изборите по-късно през годината, а пък датското правителство заговори отново за реформа на системата за ранно пенсиониране.

Испания обмисля повишаване на пенсионната възраст от 65 на 67 години, Гърция – от 61 на 63, а планираните пенсионни реформи на президента Саркози вероятно ще увеличат средната възраст за пенсиониране във Франция над сегашните 60 години.

Причината за предприемането на тези болезнени мерки стана още по-очевидна, след като финансовите пазари прозряха „скритите“ дългове на европейските правителства.

Поради световната рецесия дълговете на страните членки на ЕС се очаква да достигнат 84% от БВП през 2011 спрямо 63% през 2008, обявиха от Европейската комисия (ЕК). Повишението идва в най-неблагоприятния момент – точно когато разходите за осигуряване на застаряващото население се увеличават.

В рамките на следващите 50 години броят на пенсионерите ще бъде двойно повече от работещите. ЕК е изчислила, че правителствените разходи за издръжката им ще нараснат с 4,3 процентни пункта от БВП средно за ЕС.

За много правителства обаче застаряващото население не е единственият източник, поставящ на изпитание публичните финанси. В някои страни банковият сектор все още е силно зависим от значителната държавна подкрепа, която получи в разгара на рецесията.

Ирландия например създаде т. нар. „лоша банка“, която изкупи проблемни активи от местните банки на стойност 54 млрд. евро. Ако добавим тези условни задължения към ирландския публичен дълг, той би нараснал от 78% на 110% от БВП. Но и това е нищо в сравнение с дълга, изчислен по методиката на Гоуклей, който би се равнявал на 405% от БВП.

Дъблин получи разрешението на ЕС да държи въпросните 54 млрд. условни задължения „задбалансово“, точно както постъпиха и в САЩ, след като правителството пое контрола върху ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac.

Ако всички тези „задбалансови“ задължения се отчетат, то според Гоуклей европейските правителства трябва да заделят средно по 8,3% от БВП на година до 2050, за да се справят с дълговете си. Алтернативата е да увеличат постепенно данъчните приходи от 40% на 60% от БВП.

Тези изчисления обаче не са лишени от недостатъци, тъй като събират накуп задължения от емисии на дълг с условни такива, които биха могли да бъдат преструктурирани.

„Все още е рано да обявим края на богатите общества, но е ясно, че някои трудни промени трябва да бъдат извършени“, коментира Пиер Кайето, ръководител на отдела за оценка на държавните дългове в Moody’s Investors Service.

investor.bg