Допуска ли някой , че банкерката Цветелина Бориславова, другарката в живота на премиера Борисов, няма сметка в швейцарска банка? Тя е собственик на ¼ от Сибанк, както и да е придобила този дял. Може ли един милионер да няма сметка в Швейцария? Нормалните милионери, дори българските, имат по няколко сметки – в Швейцария, Лихтенщайн, Лондон, поне в няколко различни банки…

Преди седмица шефът на НАП Красимир Стефанов ходи до Берлин и оттам заяви, че българи държат на влог в Швейцария над 200 млн. евро – става дума за 2007-2008 г. “Това не означава, че те са престъпници”, направи уговорка Стефанов. Но той разигра дяволито информацията – разговарял в Германия с колегите си данъчни, те му обещали данни от прословутия диск с крадени имена и банкови сметки, който данъчни от провинция Северен Рейн Вестфалия купили за 2,5 млн. евро, за да видят кои германци крият доходи.

Стефанов каза, че сме щели да получим данни от този диск, като приключи експертизата. И всичко благодарение на близките връзки на канцлерката Меркел с премиера Борисов, подчерта данъчният шеф. Абе, сериозна работа.

Сега ще ги изловят, коментира народът. В медиите някой пусна и бройката 58 – толкова били българите, които държат над 200 млн. евро в Швейцария. “Дали можем да си приберем тия пари”, каза по едно радио една водеща. В съзнанието на народа това са “наши” пари. Няма начин някой да има сметка в Швейцария и да не ги е откраднал тия милиони, нали? Разбойници. Сега Бойко ще ги излови, Меркел ще му ги каже.

Ако погледнем сериозно – какво може да изскочи от този диск? Много са богатите българи, които имат сметки в Швейцария. Дори и не толкова богатите. Най-вероятно поне 10-15 хиляди са българите със сметки там. Ами ако от тоя диск изскочи и името на Цветелина Бориславова? Затова ли прави уговорки данъчният шеф?

Цялата работа е една пиар кампания, от която нищо няма да излезе. От Швейцария вече неофициално заявиха, че властите няма да потвърдят никакви крадени данни от банки. Самите швейцарски банки посмъртно няма да съобщят кой има влог в тях и с каква сума. На това се крепи швейцарската банкова система. Изнасянето на такива данни е и нарушение на закона. Трябва да има съдебно искане, доказано престъпление, за да се разкрие нечия сметка в банки (а не сметки въобще). И то след като и швейцарски съд прецени, че става дума за престъпление.У нас мислят обратно – щом някой има милиони в швейцарска банка, вече е престъпник, веднага трябва да му ги вземат и да го вкарат в затвора.

В самата Германия има спорове за купуването на диск с крадени данни. Партиите са разделени по въпроса, дори в рамките на управляващата партия се карат – не можело да се купува нещо, придобито с престъпление. Преди 10-ина години германските данъчни платиха половин милион марки за крадени данни за сметките на 270 германци в банки в Люксембург. И са успели да приберат от тях 150 млн. марки данъци. Преди 2 години финансовото министерство на Германия и разузнавателната им служба платиха 5 млн. евро за крадени данни от банков чиновник, който им разкри стотици германци с влогове в Лихтенщайн. Сред тях се оказа тогавашният шеф на държавните пощи Клаус Цумвинкел. Той получи две години условна присъда, но след самопризнания. И неговият случай е друг – той е държавен чиновник, а има милиони. Тези данни могат да се превърнат в улика за престъпление, ако става дума за държавни чиновници.

В България има подобен случай – по време на кабинета Костов неизвестно как някой разкри, че тогавашният шеф на Агенция “Пътища” Костадин Таушанов има сметка от 21 000 паунда (към 60 хил. лв. по тогавашния курс – кокошкарска работа, от днешна гледна точка) в английска банка. Таушанов обясни, че това бил заем от роднина в Щатите, за лечение на роднина и за образование на сина му в чужбина, а документът от банката, който се появи във в. “Сега”, е откраднат от служебната му каса. Премиерът Костов тогава каза: “Парите на Таушанов са чисти”.

Въпросът е – сега като изскочат имена на хора с банкови сметки, какво ще каже премиерът Борисов? За някои ще каже – парите на тоя и тоя са чисти. За други – не са чисти? Ситуацията е такава, че каквото каже Бойко, това ще стане, чието име посочи, него ще погнат… Но това пак няма да е доказателство пред съда за престъпление. Защото няма да има банков документ, а крадени данни. Никоя швейцарска банка няма да ги потвърди.

Дискът, за който са платили германските данъчни, е записан уж от французин компютърен спец, работил в женевския клон на английската банка HSBC. Но в немските медии не става ясно дали наистина дискът е взет от това лице или от другаде. И не става ясно дали сметките са само в тази банка, което е нищо в морето от швейцарските банки. Както и да е, той предлагал диска и на френските данъчни, те се консултирали с швейцарските власти и се получили търкания между тях и не го купили. Но данъчните на Северен Рейн Вестфалия го купили за 2,5 млн. евро, въпреки протестите на швейцарските власти. Сумата била умерена. Много германци се уплашили и сами внасяли данъци, вече внесли над 150 млн. евро.

Нов диск с имена на 600 германци с големи сметки, от друг анонимен, е предложен миналия месец на цена 600 хил. евро на данъчните в провинция Баден Вюртемберг. Но те отказали, доколкото там политическото влияние на либералите от СДП е силно и те не са позволили да се нарушава банкова тайна. Но сега в немските медии има информация, че финансовото министерство на Германия се кани да купи и този диск. Отново има протести от Швейцария. Дори представители на швейцарската консервативна Народна партия предложиха да разкрият банковите сметки в Швейцария на германските политици и висши чиновници, за да се види двойният им морал…

У нас едва ли някой ще се уплаши и ще почне да внася данъци. Първо – данните няма да потвърди никой пред български съд. Най-много да се уплашат някои висши чиновници, шефове на комисии, зам.-министри, министри и т. н., които са надиплили нещо в Швейцария. Ами политици? Включително от сегашните на власт? Най-вероятно имената ще останат в тайна. А и по-хитрите използват имена на роднините си за такива влогове. Ако някой е забравил – на майката на Вальо Топлото й викаха баба Цеца Милионерката.

Единственото, което може да стане, е данъчните да започнат ревизии на определени хора, като видят, че имат милиони на влог в Швейцария. Но ако си си спечелили парите от наркотици или контрабанда, каква ревизия? Повечето такива играчи у нас имат някакви неголеми фирми, със законна дейност, така че да издържат ревизия. И нелегалната дейност е отделена напълно от легалната. А големите си пари държат по чужбина, офшорни фирми и сметки, и препират срещу комисиона. Има класически начини за пране – хазарт, строителство и недвижими имоти, и др. И се знае кой се занимава с хазарта, кой със строителството, кой с други. Няма нужда някой от чужбина да дава секретни данни кой има милиони. То се вижда. По палатите, по джиповете с охрана от по 12 души. По силиконовите блондинки, които вървят в комплект с лимузината. И т. н.

Така че данъчните по-добре да разкрият имената на българите, за които ще получат данни. Ако ги премълчат, ще означава, че се опитват да скрият известни имена, които са близки до тях. И ще останат съмнения, че тези хора ще бъдат рекетирани от самите власти. Нима политиците на власт не рекетират бизнеса постоянно?

Ще се окаже, че сапунката със списък на милионери от швейцарски банки в Германия е пиар акция, която дава ефект, а в българския вариант е обикновен рекет. 
 

www.e-vestnik.com

Иван Бакалов