Търговската марка е символът на капитализма и най-големият капитал на една фирма. Това е интелектуалната собственост, която концентрира имиджа и духа на компанията.Събира в едно дизайн, технология и уникалност. Тя е подпис за качество и гаранция за стандарт. Налага се не толкова с реклама, колкото с популяризиране и с последователно поддържане на определено ниво.
 
Trade Mark
 

След период на натрупване на влияние и имидж се превръща в психологически фактор, заема място в колективното съзнание на обществото и, съвсем естествено, печели лоялни потребители. Понякога търговската марка е толкова силна или монополна, че се превръща в нарицателно за определен вид стоки ( например Памперс за еднократните пелени и Елка за калкулаторите)
За нас, като клиенти, търговската марка има огромно значение. Тя помага за избора – без нея продуктовата селекция ще бъде случайна. Марката, която избереш, изразява твоя стандарт и социална група, разкрива твоя стил, начин на живот и начин на мислене. Подсказва не само кой си, но и кой искаш да бъдеш.

За огромното значение на търговската марка се досетили още в древността. Първата търговска марка била използвана от майсторите на мечове в Римската империя. За най-стари марки претендират Löwenbräu ( от 1383) и Stella Artois ( от 1366).
Първите регистрирани марки са във Великобритания – 1876 – The Bass Red Triangle (пивоварна), а в САЩ – Samson Rope (производител на въжета) през 1884.

В алманаха на България от 1900 година в списъка с предприемачите все още няма марки, а качеството се гарантира от името на собственика. Същото се случва и на Запад и много италиански, френски и германски марки все още носят имената на създателите си.По времето на социализма, когато на Запад бурно се развива брандирането, у нас нямаше търговски марки ( с няколко единични изключения), обувките се продаваха в магазините за обувки, а дрехите – в магазините за дрехи. Качеството се гарантираше от БДС – вездесъщата марка на комунизма.
 

След 1989 г. първите фирми неизменно бяха белязани с ЕТ и отново, като в зората на капитализма, по-често се кръщаваха на имената на собствениците. Малко бяха тези, които прерастнаха в марки с отличителни графични знаци и търговска стратегия. Денил беше една от първите български търговски марки с разпознаваемо лого, която започна да гради маркетингова концепция, рекламна стратегия и да работи за оригинален дизайн и постоянно качество.

Търговските марки са национално богатство, защото са доказателство за предприемчивостта, креативността, таланта и уменията на един народ. Затова, а също и по икономически причини, в повечето държави подкрепата на националните търговски марки е държавна политика, а потреблението им е израз на гражданско самосъзнание.Неслучайно американската преса критикува Мишел Обама, че си е позволила да се разходжа по време на почивката си в Марбея с тоалет на Жан – Пол Готие, вместо с дреха от американски дизайнер. Истинско национално предателство!

Емил Арабаджиев

denyl.bg