Една знакова изложба е експонирана от първия ден на март във варненския художествен музей „Георги Велчев” – „Сталкер и приятели 2010”. За познавачите на процесите в граничната зона на бизнес и изкуство най-значимият принос на график дизайн студио „Сталкер” е, че през годините успя да препозиционира мястото на графичния дизайн на картата на творческите активности във Варна. Така от беден роднина на изящния и приложен арт, дизайнът можа да се превърне в централна тема на големи изложби, които със своята периодичност и представителност вече са осъзнати като витрина на творческата продукция на бранша през годината.

„График дизайнът е тази хранителна среда, в която всички артисти, които се занимават с визия, могат да бъдат употребени, без да бъдат насилвани – казва идеологът на студиото – художникът Димитър Трайчев.  И дава примери – който може да рисува коне, му се поръчва да рисува кон, който може да рисува гъбки и зайчета, му се поръчват гъбки и зайчета, който може да прави семеен портрет в контражур – му се поръчва това. Всекиму според моженето.”

Трайчев е признат атрактивно говорещ артист и е готов да обсъжда дълго неволите на гилдията във време, когато, както той определя, агресията на безпардонната неграмотност е стандарт. „Не че ние сме от знаещите – провокира артистът, – но поне сме оставили коридори, в които да се вентилира въздухът от блатото. И сме отворени към познание в режим 24 / 7 / 365. И понеже през 2010 студиото навършва 18 години, пълнолетието означава, че вече сме абсолютно отговорни за всички свои действия.”

Близо 40 автори включва тазгодишната изложба. На първо място са график дизайнери. Сред тях силно стоят Александър Георгиев с 6-листовия си календар за режещи инструменти, авторитетното студио „Постерхаус” с два социални плаката, „Афект студио” в сериозно групово усилие заедно с фотографа Любомир Сергеев. Акцент е гостът от Германия – типографът Хуберт Йохам,  със своя авторски шрифт „Нарцис”.

Втора група дизайнери са преминали в сферата на чистото изкуство – Стойчо Чакъров – с два постера, Йордан Желев – с любимата си калиграфия, но изнесена извън функционалния контекст. Внушително концептуално стои в експозицията Андрей Кулешов с визуалната си интерпретация по музикални произведения на Бах и Моцарт. Деликатно отстранен е Теодор Лихо в своето съзерцание на хартиени детайли.

Живописта е представена с работи на майстора Пламен Монев – 4 миниатюрни акварела и Сашо Анастасов – акрил. А фотографията – с непоклатимия Гаро Кешишян с документ от Варшавската есен на 1980. В този ред е мястото и на Мира Арнаудова с нейните ангелообразни колажи. Работата на Мария Зафиркова е триизмерен обект, реещ се под тавана, а на самия Трайчев – стори борд за серия телевизионни спотове.

За пръв път сред приятелите на „Сталкер” се записват Калоян Илиев Кокимото и арх. Петър Стефанов, който носи работа от симпозиум в Китай. В музея влизат и хората от стрийт арта – Алекси Иванов и Виктория Георгиева. В редицата на младите имена е и Светлин Велинов – един типичен илюстратор, който продължава особеното си присъствие.

„Безверието в реализацията е довело много дизайнери до чисто артистични жестове, които имат още по-малък шанс да бъдат забелязани от нечуващото и невиждащото общество – коментира промените Трайчев. – А това е все едно да напуснеш поста си. Дизайнерът е ценен на полето. Той е малък полеви командир и трябва да дава личен пример на всички останали, като не се отказва. Ние не се отказваме.”
 

www.barometar.net

01.03.10