Романтик по природа, Марио Хосен винаги казва, че цигулката е неговият живот. Освен класическата музика, харесва и други жанрове като рок и джаз, а българският фолклор смята за уникаен. Зарежда се с история и археология, обича футбола, политиката го натъжава, глупостта го вбесява, вярва абсолютно в Бог.

За концерта
Сред симфоничните концерти в програмата на ХІ Великденски музикален фестивал специално място заема концертът на 12 март от 19.00 ч. в зала 1 на Фестивален и конгресен център със солист Марио Хосен, наричан още Българския Паганини. Световноизвестният цигулар събира овациите на международната музикална сцена с виртуозността и изяществото на своя интерпретаторски стил, съчетаващ по неповторим начин класическия подход с филигранна романтична изразност.
По повод 170 години от рождението на великия руски композитор Пьотр Илич Чайковски, варненските филхармоници и Марио Хосен ще изпълнят, под диригентството на Борислав Иванов, две от най-популярните творби на композитора: Полонеза от оп. “Евгений Онегин” и Симфония №4. В програмата, с прочутия Концерт №1 за цигулка и оркестър, опус 6, написан през далечната 1817 г., ще присъства разбира се и Паганини.

За Марио Хосен

Роден в Пловдив, Марио Хосен дебютира като солист с оркестър на седемгодишна възраст. Продължава обучението си при световноизвестния цигулков педагог, професор Михаел Фришеншлагер, ректор на Виенската музикална академия. Виртуозният изпълнител се дипломира с отличие от австрийското Министерство на културата за изключителни артистични постижения. Работата му с бележити изпълнители и музикални педагози като Евгения-Мария Попова (България), Жерар Пуле (Париж), Руджеро Ричи (САЩ), Ифра Нийман (Лондон) дават важен стимул на музикалната му кариера и го превръщат в солист с международна репутация. Свири с оркестри, сред които Оркестър Брукнер – Линц, Orchestra da camera de La Scala di Milano, Софийската филхармония, English Chamber Orchestra, Президентският филхармоничен оркестър на Анкара, Wiener Soloist, камерният оркестър "Софийски солисти", Филхармонията на Будапеща, Дубровнишкият симфоничен оркестър, Оркестърът на БНР и др. Цигуларят е посрещан с бурни аплодисменти в САЩ (Ню Йорк, "Карнеги хол"), Австрия ("Брукнерхаус" – Линц, "Концертхаус" – Виена), Швейцария (Зала "Виктория" – Женева, "Тонхале" – Цюрих), Италия, Франция, Мексико, Испания, България, Китай, Латвия, Гърция, Япония.

Проф. Марио Хосен съчетава успешно солистичната с педагогическа дейност, като преподава в Кралската академия „Рейна София”, Мадрид и води майсторски клас в Нов български университет, София. През 2006 г. създава към НБУ Академичния оркестър “Орфеус”, който се стреми към високи артистични постижения и в тясно сътрудничество с Международната музикална академия „Орфеус” дава възможност за изява на млади български таланти. Ученици на проф. Марио Хосен бяха поканени неотдавна, във връзка с националния празник – 3 март, да изнесат концерт в Братислава, Словакия.
 
Марио Хосен за себе си

Малко хора може да знаят, че съм роден в Пловдив в семейство, което от поколения е отдадено на музиката. Израсъл съм сред цигулки и пиано. Майка ми е завършила оперно пеене, музикант е, брат ми е пианист, баба ми е била учителка по музика. В детството си и аз, като всички деца, не винаги съм искал да съм с цигулка в ръка, искало ми се е да бъда повече сред приятели, да ходя на кино, театър, просто да се разхождам. Въпреки това, голямата част от деня ми е минавала или в свирене, или в слушане как брат ми и майка ми свирят. Нямам спомен поне веднъж да са ме карали насила да свиря. Просто от малък бях влюбен в цигулката. Първите 1-2 години майка ми държеше нещата изкъсо, задължително трябваше да свиря редовно, правилно и чисто. Завършил съм Виенския университет по музика и сценични изкуства, специализирал съм в Консерваторията в Париж и съм имал щастието още от малък да работя с великолепни педагози, като започна от моето семейство, защото те са такива, в Музикалното училище в Пловдив, във Виена и Париж. Щастлив съм, че в продължение на повече от 20 години имам възможността да свиря на хубави инструменти. И винаги подчертавам, че това е благодарение на държавата, в която живея и на която съм гражданин – Австрия. От няколко години имам честта да свиря на един великолепен инструмент – "Джан Батиста Гуаданини" от 1749 г., предоставен ми от Австрийската национална банка.

Освен класическата музика, аз съм фен на рок музиката и джаза – просто хубавата музика, която ми въздейства отпускащо, зареждащо. Като бях по-млад, бях голям почитател на хевиметъл – това е великолепна музика. Сега с годините преминах към джаз и хард рок. Щастие е, че в България има великолепни музиканти във всеки един от стиловете. Българският фолклор е уникален, той е неповторим. Това е нещо, което не може да се предаде с думи. В която и част на света да има български народен ансамбъл, оставя трайна следа. Това е едно уникално съкровище. Уникално, защото може би в Европа духът на Орфей се е влял в кръвта на тези музиканти, певци и танцьори. И ритмите, и хармониите, и интонациите са неповторими. Никой народ ги няма. Затова трябва да ги пазим.
Аз съм романтик. Обичам футбола, който ме зарежда. Природата, която ми носи радост. Политиката ме натъжава, а лудостта ме разсмива. Глупостта ме вбесява. Вярвам абсолютно в Бог. Обичам много да чета, но може би книгата от детството, която съм препрочитал най-много е "Вдигнете всички платна". Зареждам се с историята, археологията и отново… с музиката. За мен животът е цигулката.

www.barometar.net

09.03.10