Ще се опитаме заедно с българското правителство да запазим благоприятни условия за правене на бизнес в нашата страна, но бизнесът също трябва да бъде активен да търси европейски средства, да търси нови партньори и нови пазари – това каза по време на бизнес форума в Република Хърватска председателят на БТПП Цветан Симеонов. Българската търговско-промишлена палата съвместно с Хърватската стопанска камара, проведоха бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни. Ролята на политиците е отварят врати, а ролята на производителите и на бизнесмените е да гарантират и да доставят нужното качество и съответните количества. Бизнесът има и още една цел – да прави печалба извън границите на своята страна – това заяви по време на форума в Загреб министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него предстоящото членство на Хърватия в ЕС ще увеличи възможностите за партньорство в рамките на общността и ще насърчи компаниите от двете страни да разширят контактите и инвестиционната си активност.

В рамките на бизнес форума бяха представени 30 инвестиционни проекти отворени за финансиране в Хърватска  в размер на 13.75 млрд евро. Между тях са нов самолетен терминал на летище Загреб, който ще се изгражда с публично-частно партньорство. Предвиждат се в дългосрочен период до 2020 да бъдат изградени ЖП линии, няколко проекта за топлоелектрически централи. В Хърватия са инвестирани над 25 милиарда евро за времето от 1993 до 2010 година, като това я поставя на трето място в региона след България и Естония. Министърът на икономиката, труда и предприемачеството Джуро Попияч сподели, че много високо оценяват подкрепата на България за преговорите за членство в ЕС, като имат още 5 глави за затваряне и очакват и българска подкрепа.Българската търговско-промишлена палата е малко по-млада от Хърватската стопанска камара, която е създадена през 1852 година и затова още имаме какво да учим – заяви г-н Цветан Симеонов. Връщайки се още по-назад във времето обаче трябва да оценим първия лиценз за съвместна търговия даден по силата на Дубровнишката грамота от 1230 година на българския цар Иван Асен II за дубровнишките търговци, с което те са получили правото да търгуват свободно на територията на българското царство.

Ще се опитаме заедно с българското правителство да запазим благоприятни условия за правене на бизнес в нашата страна, но бизнесът също трябва да бъде активен да търси европейски средства, да търси нови партньори и нови пазари – това каза по време на бизнес форума в Република Хърватска председателят на БТПП Цветан Симеонов. Българската търговско-промишлена палата съвместно с Хърватската стопанска камара, проведоха бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни. Ролята на политиците е отварят врати, а ролята на производителите и на бизнесмените е да гарантират и да доставят нужното качество и съответните количества. Бизнесът има и още една цел – да прави печалба извън границите на своята страна – това заяви по време на форума в Загреб министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него предстоящото членство на Хърватия в ЕС ще увеличи възможностите за партньорство в рамките на общността и ще насърчи компаниите от двете страни да разширят контактите и инвестиционната си активност.

В рамките на бизнес форума бяха представени 30 инвестиционни проекти отворени за финансиране в Хърватска  в размер на 13.75 млрд евро. Между тях са нов самолетен терминал на летище Загреб, който ще се изгражда с публично-частно партньорство. Предвиждат се в дългосрочен период до 2020 да бъдат изградени ЖП линии, няколко проекта за топлоелектрически централи. В Хърватия са инвестирани над 25 милиарда евро за времето от 1993 до 2010 година, като това я поставя на трето място в региона след България и Естония. Министърът на икономиката, труда и предприемачеството Джуро Попияч сподели, че много високо оценяват подкрепата на България за преговорите за членство в ЕС, като имат още 5 глави за затваряне и очакват и българска подкрепа.Българската търговско-промишлена палата е малко по-млада от Хърватската стопанска камара, която е създадена през 1852 година и затова още имаме какво да учим – заяви г-н Цветан Симеонов. Връщайки се още по-назад във времето обаче трябва да оценим първия лиценз за съвместна търговия даден по силата на Дубровнишката грамота от 1230 година на българския цар Иван Асен II за дубровнишките търговци, с което те са получили правото да търгуват свободно на територията на българското царство.

barometar.net