Тибетското правителство в изгнание обяви името на новия премиер. За разлика от предшественика си, който имаше техническа роля, новият глава на правителството Лобсанг Сангай ще трябва да поеме всички задължения на политическата власт, от която четиринадесетият Далай Лама – Тензин Гяцо, се отрече неотдавна.Резултатите от изборите за нов премиер бяха огласени в сряда (27 април) в град Дхарамсала в Северна Индия, където тибетското правителство в изгнание е базирано от 1959-а. Победител в предизборната надпревара стана 43-годишният Лобсанг Сангай с 55% от гласовете. Той е юрист по образование и доктор по право в Харвардския университет. Сангай е роден в индийски лагер за тибетски бежанци и никога не е бил в историческата си родина. Живее в САЩ от 1995-а. Сега той възнамерява да се премести от Бостън в Дхарамсала в най-близко време. Поне така обеща на избирателите си най-младият претендент за премиерския пост, в случай че победи.

Задачите, които ще легнат на плещите на новоизбрания глава на тибетското правителство, са трудни. За разлика от предшественика си Самдонг Ринпоче, който изпълняваше най-вече административно-техническа роля, Сангай ще трябва да поеме и функциите, които по-рано изпълняваше четиринадесетият Далай Лама.Да припомним, че през март тази година, при отбелязването на 52 – годишнината от неуспешното въстание на тибетците срещу китайските власти, духовният лидер на Тибет заяви намерението си да се откаже от всичките си политически пълномощия и да се съсредоточи върху духовно-религиозната си дейност. По думите му това решение не е продиктувано от преклонната му възраст (през 2011-а духовният лидер навърши 76 години). В интервю за тайландския вестник The Nation Гяцо заяви, че ще живее до 113 години, както му било предречено още преди четири десетилетия. Дотогава Далай Лама трябвало да успее да направи така, че тибетската администрация в изгнание да стане по-самостоятелна и да зависи по-малко от личността на своя ръководител.

Отначало решението на Тензин Гяцо, което е в разрез с 370-годишната традиция тибетските Далай Лама да съвместяват духовното и политическото ръководство, беше посрещнато на нож от тибетската община. В парламента в изгнание се водеха разгорещени спорове дали да се разреши на сегашния Далай Лама да напусне политическата арена. В средата на март 37 от общо 38 депутати гласуваха резолюция, призоваваща Далай Лама да преосмисли решението си за оттегляне. Едни предлагаха да се проведе референдум за бъдещата съдба на Тензин Гяцо, а други направо заплашиха да се оттеглят от парламента, ако тибетците позволят на негово светейшество да се оттегли. В края на март обаче депутатите все пак приеха оставката му и се съгласиха да предаде цялата политическа власт на новия премиер. Парламентът ще направи последната стъпка, която ще закрепи официално преразпределението на политическите функции в края на май, като внесе съответната поправка в „Харта на тибетците в изгнание“, своебразна конституция на несъществуващата държава.

Макар Далай Лама винаги да е подчертавал, че духовната му мисия е по-важна от политическата, в очите на цял свят той отдавна е символ на политическата борба на Тибет за широка автономия в състава на Китай. Новият премиер, волю-неволю, ще трябва да поеме тази роля. Впрочем актуалността на „тибетския въпрос“ в света ще зависи не само от фигурата на лидера. „Основната движеща сила в случая не е Далай Лама или 3-те процента тибетци, които живеят в изгнание, а хората вътре в Тибет, както и отношенията между тях и правителството на Китай“ – твърди директорът на програмата за тибетски изследвания към Колумбийския университет Робърт Бърнет. Според експерта, ако тибетците приемат управлението на Пекин, всичко случващо се извън пределите на Тибет ще загуби актуалност. „Но ако тибетците продължат да изказват растящо недоволство от централното ръководство и ако бъдат лишавани, както досега, от правото да избират самостоятелно местни лидери, тогава правителството в изгнание ще се превърне в най-важния канал за лобиране на интересите на тибетския народ в света“ – смята Бърнет.

Както е известно, официален Пекин смята Далай Лама за сепаратист, стремящ се да отдели Тибет от Китай, и отдавна го критикува за активното му участие в политическата дейност. Но щом Далай Лама обяви решението си да се оттегли и да предаде пълномощията си на премиера, китайските власти веднага заявиха, че не желаят да си имат работа с който и да било представител на тибетското правителство в изгнание. Диалогът с Лобсанг Сангай е още по-невъзможен. В миналото той неведнъж е давал да се разбере, че ще се бори за независимостта на Тибет. И макар че впоследствие смекчи позицията си до известна степен, в едно от първите си интервюта премиерът обяви за своя приоритетна задача „прекратяването на страданията на тибетците вътре в Тибет“.

banker.bg