Ангел Дюлгеров е съвременен български писател, литературен критик и учител, който спомага за развитието и израстването на варненската литература. В интервю за barometar.net Aнгел Дюлгеров разказва за книгата си „Паралелни светове”, която съдържа 10 очерка за варненски писатели – сред които Атанас Липчев, Валери Станков, Владимир Стоянов, Иван Ставрев, Иван Овчаров, Илиян Троянски и др. Книгата е  включена  и в проекта  за  кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019г.

Какво Ви подтикна да напишете сборник- очеркът „Паралелни светове’?

Варна няма история на литературата. Самият жанр и форма идва от изказването на Михаил Неделчев, че днес сме забравили да пишем върху целите автори, че ги няма имената като движение, като жизнено  описание. Книгата, както всяка друга си има своите основания за това, което ни заобикаля. Ние сме четящи хора, намираме някакви поводи и аргументи, за да се оправдаем и да създадем нещо подобно.

Какво обединява творците в книгата ви?

Това е поколението, което създаде, създава и изгражда литературата на Варна в 21 век. На всички, които се интересуват е ясно, че писатели като Емил Тодоров, Иван Троянски вече са част от по-далечната история. Днес  търсим  действително облик на съвременната варненска литература и това са точно тези имена. В заглавието пише „ 10 очерка за съвременни български писатели” , сред тях са признати в България автори, които без съмнение градят историята не само на варненската литература, а на литературата като цяло.

Защо според Вас писатели като Атанас Липчев и талантлив поет като Валери Станков трудно получиха национално признание?

Трудно се получава подобен вид признание, да не кажа и невъзможно. Коментар върху произведенията  и творбите са меко казано епизодични. Атанас Липчев и до днес не успя да намери своите тълкуватели. Първата причина за признанието е, че ние живеем в един регион, който ни отрежда незавидно място, но от друга страна причините са наслагвани във времето. Във Варна средствата за този вид изкуство са много малко. Миналата година помощта от Общината беше само за 3 книги, което прави  10 000 лв. и е 1/20 от общата сума. Имаме подкрепа, но трудно се реализират проектите, които замисляме. Надяваме се да продължаваме да имаме помощ за издаването  на вестника на Сдружението на писателите, както и на вестника на Станислав Пенев. Но въпреки трудностите искам да ви кажа, че словото е заразно и никой, който е започнал не се отказвa.

Словото страда, притискано от визуалното, младите хора четът книги основно в интернет, как тази тенденция промени съвременния човек?

Аз имам един пример, за това, който е много интересен и любопитен. В един момент мой ученик се опита,  докато ми отговаря, да си послужи с ръце. Ние си служим с ръце, когато говорим на чужд език и не можем да се изказваме добре, а той на родния си език започна да си служи с ръце. Днес въобще не се чете. Не искам да давам примери, защото е тъжно и песимистично да го правя.  Младите хора нямат думи, личи си, че са навътре в областите на социалния и обществения живот, обаче нямат думи, за да изкажат мисленето си и това прави комуникацията почти невъзможна. Речникът човек си създава в четенето, а в комуникацията създава себе си. Когато речникът отсъства, тогава комуникацията ще бъде на едно  първосигнално ниво. За съжаление езикът си заминава,  дори и от нашите книги вече си отива. Страшно е човек да се замисли над това.

Освен писател,  Вие сте и учител,  можете ли да ни кажете как виждате нивото на вашите ученици, как пишат те ?

Когато подготвям учениците си за нещо голямо, важен изпит или матура, аз им давам план от 3 страници голям формат. Когато те го напишат той става половин или максимум една страница. Единственият начин е аз да им анализирам и да им говоря по цели часове, за мен това е много добре, но дори и тогава не съм сигурен в ефекта. Например коментара на една строфа отнема част, преместват се най- различни елементи на символиката, на знаците на мито-поетически текстове и т.н. Интерсът в края на часа малко се е повишил, но понякога си мисля, че не си е заслужавало усилието. Учениците вече дори не преписват от книги, а от интернет, за тях  така е много по-лесно. Мога да кажа, че положението е много тежко.  В момента сякаш съм песимист.

Можете ли да ни разкажете интересна случка свързана с творците представени в книгата ви?

Без да съм придирчив към останалите, но избирам две явления. Едното е Владимир Стоянов, на когото в момента действително се крепи организационно една много голяма част от културния живот на Варна, като изключим фестивалите. Човек отстрани си мисли, че да водиш една вечер, да подредиш програмата на салона във Варна два месеца,  не е чак толкова трудно, но това не е така. Аз понякога си мисля, че без него и без подкрепата на Панко Анчев и  на самата дирекция „Култура“ не виждам как въобще ще присъства литературата. Другият е Иван Ставрев. Той е невероятен поет у когото има много земни и традиционно български погледи, с вътрешната самокритика, с експанзията на чувствата. Смятам, че неговата любовна лирика е равносилна с най-доброто. Той е оставил здравето си за литературата. Жълтини в книгата ми няма. За първата книга на Ангел Ангелов си мислех да кажа някои по – критични неща и той го прие изключително добре.  Има много любопитни моменти, но винаги съм се старал да не напускам жанра на очерка, защото ако има жълтина то несъмнено акцента ще падне върху нея. Много добре познавам всеки един, който съм упоменал в книгата си. Например много малко хора познават Илиян  Троянски, това е синът на Иван Троянски, известният варненски поет. Той например има написани пет пиеси, печелил е конкурси, една година радио Варна постави една от пиесите му като радио пиеса. Всички са прекалено скромни хора. Сещам се и за Турхан  Расиев . Аз съм израснал с това име и в един момент  Турхан ми стана приятел. Той имаше прекрасни отзиви от Радой Ралин и няма печатно издание, което да не е публикувало негови творби. Когато  писах книгата си аз не съм разговарял с тях конкретно, след това им пратих материалите преди да ги публикувам. Никой от тях не ми отправи никакво възражение, след което аз ги редактирах и издадох.

Сега като че ли наблювамате разцвет на българското кино и театър, на какъв етап обаче е развитието на българската литература?

Както пишат корифеите на съвременната теоретико -критична българска мисъл, като Пламен Дойнов, Митко Новков, Йордан Ефтимов, Михаил Неделчев, ние преживяхме една експанзия на по-различното, новото, което всъщност беше малко калкулирано отвън. Това го преживяхме за около 10 години. Сега започват да излизат тематично много по-зрели творби. Човек, който чете започва все повече и повече да вярва на новите неща, които излизат. Вече започнахме  да разчитаме  повече на себе си отколкото на чуждите образци. Както се казва те изгоряха, някои прегоряха в една безсмислена борба срещу традицията.

 интервю на Деница Герчева

barometar.net