В летаргия палуват звуците,
играят си със мен
жестокостта им е първична
но трябва ли да съм поет
за да ги чувам
Оставям ги да пеят фалшивата си песен
и гол отивам на площада
не виждам хората
не искам да пресрещам погледите им
в които няма нищо
Защо съм тук на този сив площад?
Какво ли диря на мястото
останало без смисъл?
На минали, прогизнали от кръв площади
са режели глави, обесвали, горяли
тълпата е крещяла опиянена
от мириса на смърт и подвиг
Не чувам нищо тук.
Духът на Жана д,Арк не е на този сив площад
„Нелепа сцена с гол човек“ – така би кръстил
картината си Художникът ако ме види,
предвестникът на Бурята
и хората обсебени от справедлива мъст са вече минало
А звуците завихрили ужасна какафония
погребаха мечтите им.

Иво Югов