Както вече БЛИЦ писа, рано тази сутрин почина актьорът Петър Попйорданов. Въпреки близо 15-часовите усилия на лекарите от Клиниката по интензивно лечение в „Пирогов”, той напусна този свят в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, гласи официалната информация от „Пирогов“.Актьорът беше настанен в Централна реанимация на „Пирогов“ с пряка опасност за живота, след като вчера пострада много сериозно. 48-годишният мъж беше докаран в болницата в коматозно състояние следобед. В резултат на височинна травма, Попйорданов имаше тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътрешно- черепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и едно счупено ребро, съобщиха от медицинския институт.

Сърдечната му дейност беше поддържана с медикаменти и беше поставенна командно дишане. Усилията на лекарите обаче се оказаха напразни и Чочо си отиде, без да дойде в съзнание. Предварително обявяният брифинг в 10.00 часа днес за състоянието на актьора, няма да се състои съобщиха от пресцентъра на „Пирогов“.

Петър Иванов Попйорданов, известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор. Той е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г. и лекарката Катя. Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония.
През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Една година учи в Чехия. Играе в трупите на театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, а от 1994 г. и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“. Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999). Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за Аскеер през 1996 и награда Аскеер през 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.