Имаме президент, чийто разум се колебае, как да изпише простичката дума „уважаван“ – а пък искаме да ни уважават. Имаме президент, чийто образователно състояние е под съмнение – а се правим на големи играчи, на тънки познавачи на световната политика, макар иначе да сме си хапльовци и половина – по-скоро едното нищо и половина. Плевнелиев го оставете – той все ще се научи някой ден, как да пише на родния си език. Ами шайката край него – и не само там, ами тарикатите безподобни, които и сега изпълзяха покрай ритника по „Южен поток“ – с тях как ще се оправяме.

Някакъв Въобщенец Трайчо вместо да си трае рекъл, че това с Ритника е игра на мускули от страна на Путин – и този дребосък си говори с Путин. Нито един от нашите въобщенци, понеже са тромави и дебелокожи като хипопотами, тъй и не можа да проумее, колко обидчиви са руснаците. А и нито един от онези, на които виси етикета „лидер“, не можа да озапти мекеретата си да не говорят врели-некипели за Русия и особено за нейния президент. Какъв е този Трайчо Трайков, дето иска да пипа мускулите на Путин, откъде се пръкна пък тази политическа балеринка; фактът, че си направил някой лев покрай други тарикати не ти дава изобщо правото да си отваряш устата за неща, които са доста над ръста ти.

Ами Оважаваното ни Нещо от президентството?

Онова, което ферментира в главата му, а и несръчните му подскоци като петле насам-натам се дължат на една проста причина: петлето е направило някой лев в смутните години на Прехода – мяткало картите, за да прави астрологически прогнози за местните балами, като някой Ванг, нали и той е от този край; сетне се изнесло към благословените паркинзи на Германия, където е загладило косъм – и решило, че вече няма защо да научи българските думички, а пък и президент може да стане, ако на някой му щукне това.

Режисьорът Морфов може да е хиляда пъти прав да се дразни от Слави Бинев и да иска да се изнесе от България – но трябва да го направи и заради словесно сакатия си президент.

Оважаваното ни Нещо до сега сто пъти щеше да ни вкара и във война, ако имаше още едно-две правомощия. Той открай време си говори врели- некипели – до такава степен, че тия дни президента Първанов го нарече „безумец“. Оважаваният, и такива като него, не разбраха ли най-сетне, че не струват и един пробит грош, никой не забелязва напъните им „там“ – защото на Въобщенците на Прехода „там“ винаги ще гледат като на поредните временни шантонерки. От тях се иска само да се чекнат – а те си мислят, че са големи играчи и някой им обръща внимание. И колко храбреци се преброиха след Ритника! Мартин Димитров казал: „Путин иска да клекнем, не става“ – сигурно го е казал, легнал по очи пред американските централи в Димитровград, договорирани от светеца Костов на безбожни цени. Външният министър Даниел Митов пък рекъл: „Моралът не тече по тръби“. Светослав Малинов от легионерите на Костов: „Руснаците да си приберат тръбите на склад!“ – само дето не им е поставил срок… Няма народ, който да понесе подобна храброст…
След Ритника Оважаваното пък рекъл, че не е ясно, какво ще печелим от „Южен поток“ – цяла Европа разбра, какво губи, само нашето Оважение, само нашият Ванг не е схванал и пак, вместо да си мълчи, изплезил език.

Това дрънкотене не е поведение на държавен глава. Той се държи като безгрижниците, които могат да ръсят каквото им скимне – и са си прави, понеже с ръсене на идиотщини можеш да станеш всякакъв у нас.

Можеш да станеш всякакъв, и ако си напълно анонимен, като някой си Щонов; знаете ли го, кой е този Щонов – Щ-о-н-ов? И стои пъти да ви го повторя, пак няма да го запомните. Обаче Оважаваното го направи за два месеца министър на икономиката, извади го от Нищото и го направи министър; а тия дни някои казват, че въпросното нищопротеже било написало до руснаците някакво писмо за „Южен поток“, което станало повод за Ритника, но никой не го бил виждал!
А бе, това държава ли е изобщо?
Писал Щонов писмо, и сигурно се е подписал пак на латиница, какъвто си му беше навика като министър. Представяте ли си, какво мислят за нас в Кремъл – толкова години се перчехме, че сме им дали азбуката, кирилицата и пр. – а пък български министър се подписва на латиница!

Дано да са разбрали, че това не е единичен акт на кретенизъм, подготвен специално за тях – че той така си се подписа въобще, въобще-министър си се подписва на латиница.

Преди време, един мой приятел чужденец се опита да го похвали – латино-протежето на Оважаваното бил добър бизнесмен; дори не влязох в спор: докога някои ще ги редят някъде, понеже са добри бизнесмени- а единственото, което най-напред трябва да се гледа у един български управленец е дали има сърце, сърце в другия смисъл – а не дали има някаква помпа.

А те са все с помпи в душата, с помпи в главите – ова-жа-ван, ова-жа-ван….пуф-паф, пуф-паф.

Както са я подкарали, нищожествата ще направят и невъзможното – с глупостите си ще преместят България от средищното й място и ще я превърнат в апандисита на Балканите. И тъкмо в това е може би смисълът на Руския Ритник. Днешният свят не е това, което се гърчи в скопените мозъци на новите американофили – бостански плашила, а нещо съвсем друго. Гледайте какво се случва между Русия и Китай, сега пък между Русия и Турция – това гледайте, а не се зверете в дрънканиците на някаква дребна паплач. Ако пък някой твърди, че случилото се с „Южен поток“ е последица от санкциите срещу Русия, кажете му направо, че е глупак. Това може да го твърди само формен идиот – Русия не може да бъде смазана със санкции, каквито и да са те, защото всичко, в крайна сметка, опира до издръжливостта на руското население – а тя е нечовешка. Може да звучи чудовищно, но е факт.
Такива като Щонов не са един-двама, а пък съветниците от този десен са цяла орда, която върлува по-различно време и все със същия успех. Пагубната роля на тия момченца все някой ден трябва да се изследва.

Имам една любезност по този повод, ето я: „Винаги, когато става дума за съветниците в българската политика, се сещам за онази песен „Живеем в огромна локва”. Откъде ги намират тия типове, качествата на които се изчерпват с тяхната анонимност? Жалките распутиновци на несретната ни политика. Красиви момченца, които са по-подходящи за нощни клубове, отколкото за коридорите на властта. Хитреци, при които алчността за скрита власт е патологична. И сетне се стопяват в мъглата.“

Кой най-сетне ще изследва онова, което са надробили преди да се стопят в мъглата азер-маликовци, росен-карадимовци, кристиан вигениновци, и пр. Колко усилия положи Мукавеният Аполон -Станишев да го наложи последния хубавец като депутат в Благоевград, и това също бе една от причините за крушението на БСП. Гледах го онзи ден Вигенин в Парламента – всеки прогимназиален даскал от Благоевградско ще излъчва по-голямо достолепие от въпросното Въобще; хъмка-мънка, един въпрос не може да зададе като хората, а като го оглади най-сетне из устата си, стана ясно, че е пльоснал абсолютна глупост за някакво КПП с Македония. Дори Лиляна Павлова, която иначе е доста дащна словесно се чудеше как да запази приличие. Обаче, нали Въобщето Вигенин трябва да покаже някакво отношение към района, през който го натикаха в Парламента: Ах, колко е загрижено Въобщето, дали ще има трето КПП, след като има вече две, които така и не са достатъчно натоварени!

Душата на тия хора е като изсъхнала и гранясала фурма, нищо не ги интересува, и никога не ги е интересувало.

Такива са байрачетата /някои им викат прашки/ на червената столетница – какви съвети са давали, какви глупости са дрънчали от устите им, докато почти ипотекираха БСП в полза на Мукавения… Ами спомнете си синята пък пъпка Младенов – и той беше съветник, и той стана министър, и той говореше глупости, а накрая отговаря за международното положение в Ирак…Оставете ги да се лигавят, ако щат и международното положение на Марс да надзирават – само да не говорят за съдбоносни неща като „Южен поток“. Защото те са като привидения, направени са от мъгла, мярват се и изчезват, обаче глупостите им се помнят, имаше един военен министър Шаламанов – пак назначен от Оважаемото, той пък за малко не ни вкара в някаква измислена война с Русия. А тя истинската война – със студа или с Джихада – е под носа ни. Ето, Ислямска държава вече излъчва пропагандно-вербовъчните си клипове и на български. За Оважаното от „Дондуков“ ли го правят – за да държи поредната си героична реч, или за други? Клиповете вървят в ефир от месеци, а пък според нашите познавачи няма никаква опасност от джихадистите!

След Сарафово ние сме ясни – за нищо не ставаме, и то главно заради лековерието, с което се отнасяме към бедите от бъдещето. И как си ги представяте Въобщетата, които са толкова храбри на думи, как си ги представяте, когато Бедата почука на вратата ни, как си го представяте Бащата на Нацията, милият Роско, как го виждате, в чий полог ще се свие тогава…

Не мислите, че излишно съм се втренчил в Оважаваното от „Дондуков“, дето тепърва ще се учи, как се изписва думата „уважение“. Не, не е излишно. Един път Оважаваното трябваше сам да напише нещо – и всички видяхте колко му е акъла и грамотността, за почерка му да не говорим – сякаш някакъв зарзаватчия набързо ви е правил сметката. Мислим си, че имаме президент – а всъщност ни се звери някакъв човек, който чете чужди думи, перчи се с чужди мисли, и пр. Оважаваното е само един високоговорител на някакви типове от канцелариите на „Дондуков“, а и не само там.
Слепи клисари ни четат от фалшива Библия.

Кеворк Кеворкян

вестник Уикенд