Политологът Огнян Минчев коментира решението на Светия синод да се споменава Сиемон Кобурга, като цар на българитие така: „Президентът Плевнелиев очевидно допуска същата грешка, която сложи край на политическата кариера на неговия предшественик Петър Стоянов, както и на премиера на СДС Иван Костов – легитимирането на Симеон Сакскобургготски като официално лице в българската държава. На Великденското богослужение българският президент стоеше до частното лице Сакскобургготски на местата за присъствие на официални лица от върха на държавата. Защо? Защо до Плевнелиев не бе застанал например дядо Добри, който се превърна в символ на добротолюбие и безкористна служба в полза на бедните и онеправданите? Вчера Николай Пловдивски огласи предложение – решение? – на Св. Синод да се споменава Симеон като цар на българите. Искам да попитам г-н Президента – колко държавни глави има България? Мисля, че е редно да се отправи въпрос и към премиера Борисов, към председателя на Народното събрание Цачева – не е ли редно висшите представители на българската държава да се срещнат с патриарх Неофит и другите членове на Синода и да ги уведомят, че България е парламентарна република, в която царете могат да се пребивават само в частни роли. Ако БПЦ не желае да се съобрази с конституционното устройство на държавата, то тя не би следвало да очаква гаранции за привилегирования си статут на основното вероизповедание в страната. През 2001 г. Симеон дойде на власт в резултат на подмолен, но арогантен държавен преврат, в следствие на който пост-комунистическата олигархия овладя изцяло държавата и стопанството на България. Днес очевидно тече подготовката за втори подобен преврат, в резултат на който България ще трябва да се откаже от европейския си избор и атлантическата си ориентация в полза на нова сателитизация от страна на новоимперска Москва. Затова ми се струва редно президентът, премиерът и другите висши представители на държавната власт да решат – колко държавни глави и държавно-политически устройства има България. Защо продължаваме да толерираме претенциите на един набеден цар, който на всичкото отгоре доброволно се отказа от „царството си“, превръщайки се в служител на олигархията?“

barometar.net