Днес бе открит паметникът на цар Самуил, който предизвика дискусии за това – дали трябва да го има. ПИК се свърза с проф. Божидар Димитров, за да чуем неговото мнение по важната тема.

– Г-н Димитров, защо според Вас се стигна до скандала с паметника на Самуил?

– Има два скандала. Единият е свързан с паметника въобще дали да го има или не. А вторият е буря в чаша вода – дали очите му да светят или не. Първият е по-сериозен, защото отразява една тенденция в нашето общество. Има група хора, обединени във фондация и сдружения, които се опитват да рушат съзнателно и целенасочено българската национална идентичност. Кои са тези хора? Поведе ги с една статия в „Дневник“ проф. Ивайло Дичев и след него започнаха да се изказват и останалите. Това са все деца на бившата номенклатура, настанени удобно в катедрите по марксизъм, ленинизъм и други измислени науки на комунизма. След промените те останаха без работа и щяха да умрат от глад, ако не бяха получили протегнатата ръка на Джордж Сорос и неговата организация. Те бяха спасени от него, получиха място в българското общество и започнаха да му дават акъл как да живее. Те се настаниха в университетите и някои от тях спечелиха академични титли. Винаги са против българската национална индентичност, смятат го за нещо остаряло, държавата също.

– Не е ли нередно вестник точно да застане срещу тази идея – да няма паметник на един славен български цар?

– Абсолютно ненормално е. Вестникът, който пусна информацията („Дневник“), е от групата на Прокопиев нали? Също получава пари от такива организации (б.ал – визира фондация „Америка за България“). Наскоро получиха милион и половина ли, два милиона ли, не си спомням. Иначе нямаше да съществуват в условията на пазарната икономика. Много малко хора ги четат, дават им реклами и т.н..

– Тоест да разбираме ли, че с пари от Америка се руши българщината, съсипва се културата ни?

– Не само от Америка или Великобритания. Парите идват от Сорос, а той е мултинационален милиардер. Според Дичев Самуил бил неуспешен владетел. Това е такова четене на историята, както дяволът чете Евангелието. Цар Самуил е областен управител в едно драматично време. Той е пленен и отведен в Константинопол. Там е принуден да изпрати заповед да се предадем. Българите обаче разбират, че тази заповед е изтръгната с насилие и не се предават. Неговият пример трябва да се използва от днешните държавници.

– Очаквате ли отново Плевнелиев да срича при откриването на паметника?

– Президентът няма много добри съветници по история. Той често прави исторически гафове. Например на тържествата на Шипка не стана ясно кой се сражавал на хълма и по-важно срещу кого. А и нали медиите го свързват с тези кръгове на Прокопиев.

– Възможно ли е да се стигне до протести?

– Не, няма да се стигне до протести и недоволство. За щастие въпросната група е толкова малка, а аз не вярвам, че ще се намери нормален българин да ги подкрепи.

pik.bg