Бога ми, колкото повече затъва тази страна, толкова повече „специалисти“ се разболяват от нарушена естетика. Масово има проблем в дефинирането на грозно и красиво, правилно и неправилно. Това се случва в себеоценката ни, в отношенията ни, това се случва и в оценките ни за външния свят. Още повече, когато се опитваме да натрапим мнението си за нова улица, нов паметник, нова сграда, нов музей – там, където няма мярка, през която да прекараме усещанията си, за да кажем това е добро, това не става.
Колкото повече затъва тази страна, толкова повече общественици бълват повърхностни коментари с претенция за изчерпателност. Коментари в стил „окончателно решение“. Всеки хлебар може да говори в социалните мрежи за „Квадрат 500“, всеки месар е наясно с новата естетика на „Витошка“, всеки филолог може да коментира законите на бизнеса или начина, по който „онези идиоти“ биха могли да вкарат топката във вратата. В зависимост от ситуацията.
Тук е пълно с хора, които, като видят нова улица, бързат да кажат „Тя и старата си беше хубава“, „Що махнаха готиния паваж“, „Съсипаха храстите“… и цялата тази тирада обикновено завършва с „Колко ли пари са откраднали, за да я построят, а…“. Онзи ден видях нов блок, вдигнат върху полуразрушена къща, която години наред приютяваше наркомани. И, естествено, чух коментар: „Всичко разрушиха тези идиоти. Събориха хубавата къща.“ После коментиращите се заеха да броят парите на строителя.
Паметникът на Самуил е класическо изпълнение
Не е нужно да си посещавал лекции на Иван Славов, за да си наясно, че той не е градинско джудже, не е Христос с пушка, не е пластмасов цар. Не е дори manneken pis, който е абсолютен пример за добре използван кич. Коментари като „Ококорен е“, „Ама не виждаш ли колко е грозен“ и „Що му светкат очите в тъмното“ са не само лаишки, те са чиста проба кич на мисълта. Напълно е възможно подобен кич да завърши с тържественото изваждане на очите на Самуил и преместването му от другата страна на улицата – при фигурите на слепите му войници. Полицията на висшата естетика не спи. Тя е способна да закрие страната, но да не допусне съществуването на „неправилен“ монумент. Това е културологична талибанщина. Балканска Палмира.
В същата ниша на мисълта влиза и сравнението между паметника на Самуил в София и споменикот на Цар Самоил в Скопje. Що нашият Самуил приличал на македонския? Що? А на кого да прилича? На американския Самуил ли? Нелепо. Разбира се, върхът на кича е въпросът „Що пък точно паметник на Самуил ще има в София?“. Било кофти да се вдига негов паметник, тъй като се свързва с края на първата българска държава. Всъщност може да се свърже само от седмокласник, който е на вие с историята. Който е спрял да чете до сълзливия разказ на Йоан Скилица – дето Самуил видял ослепените войници, пил вода и умрял от мъка два месеца по-късно.
София дължи паметник на Самуил не само заради годишната му. Дължи му го най-малкото защото Самуил е софиянец, а паметникът ще бъде на метри от църквата, в която е кръстен. За тези, които са на вие с историята и се дивят на лика на Самуил, ето още един малко известен факт – Самуил е единственият от старите български царе, който знаем как изглежда. Знаем, защото знаем къде е погребан – на остров „Свети Ахил“ в Малкото Преспанското езеро. Единственият, на когото знаем със сигурност къде са костите – днес те са в едно мазе в Солун. Знаем, че ръцете му са били счупени в битка, че лицето му е било обезобразено от рана. Проф. Николаос Муцопулос отдавна направи възстановка, проф. Йордан Йорданов (онзи, дето от Хубавия Иван направи страховития образ на Калоян) отдавна направи реконструкция на черепа (въпреки че не ми е известно жив българин да се е докосвал до останките на Самуил). И не ме питайте: „Къв е тоя Муцопулос?“, че вече не ми останаха нерви.
Тук му е мястото да спомена за още един нелеп коментар
Нелепо е да включиш алармата, защото паметникът на Самуил ти напомнял мегаломанското антично Скопие на Груйо. Що не отидете до Скопие, преди да правите подобни коментари – на ден по един паметник на Самуил да откриваме, пак не можем да ги стигнем. Напротив – трябва не да се срамуваме от паметника, а да построим още. Защото си е за срам София да няма паметник на хан Аспарух, на княз Борис I, на Крум, който присъединява града към България. Държава, която не уважава корените си, ще започне да строи паметници на живите си политици. Такава държава проявява културологична търпимост към съветски войник с високо вдигнат автомат, както и към американските летци, бомбардирали София, но мрънка като стара баба при вида на нов български паметник. Пълен резил е, че столицата на България нямаше нито един паметник на български цар. На руски цар има от повече от 100 години. Сега разбирам, защо „Струмишка река кърви носи, сълзи лее – за Самуил…“ И на реката явно й е писнало от кичозни коментари.
Петьо Цеков
segabg.com