Доно Цветков е български композитор и продуцент на музика за деца. В кариерата си той е реализирал уникални за България културни проекти, а песента му „Ало, ало, Слънчице“ има близо 5 милиона харесвания във видео платформата YouTube, както и няколко международни награди от конкурси и фестивали. През 2013 г. Доно разбира, че детски играчки, внос от Китай, съдържат една от най-популярните му песни и се продават в търговската мрежа в страната. За тази дейност, обаче, никой не е потърсил разрешение от автора.

Здравейте, Доно! Моля, кажете как разбрахте за това?
Разбрах съвсем случайно от моя позната, която ми донесе една такава играчка – забавно пиано „Зайче“, откъдето прозвуча припевът на песента ми „Ало, ало, Слънчице“, а и още няколко откъса от популярни детски песни. Бях много изненадан, защото никому не бях позволявал да ползва песента ми, изключая като дарение в едно помагало за деца. От любопитство успях да закупя от няколко магазина във Варна още такива, идентични играчки, „пеещи“ моята песен, но с друга визия – „жабче“.

Как играчка, която съдържа българска музика, е внос от Китай?
Явно са неведоми пътищата за появата им в България… Всъщност, на кутията пише „Забавно детско пиано“, „Made in China”, a като вносител е отпечатано името на фирмата „ЗИМ“ ЕООД – Пловдив. Потърсих техни представители, но те не бяха особено контактни и затова се обърнах към Музикаутор за съвет и съдействие. От дружеството информираха фирмата, че няма право да използва песента с комерсиална цел, без да заплаща за авторството. След това ангажирах и адвокатска фирма. От София и Шумен, с фактури и касови бонове и пред нотариус, бяха купени още такива играчки, които съдържат песничката „Ало, ало, Слънчице“. След това заведох дело срещу фирмата и независимите експерти също констатираха, че моята песен е включена в играчките.

Какво обясни фирмата за това?
Като че ли се опитва да докаже, че едва ли не, някой друг е вкарал песента в играчките, а това, според мен, няма как да се случи практически.  Странно е как в България се внасят играчки, които съдържат интелектуална собственост – никой да не следи и не дава разрешения… А това може да се случи и с други произведения, които се записват на чипове, но не е ясно как властите могат да засекат подобно нарушение.

Опитахте ли се да сигнализирате държавните институции?
Да, обърнах се към икономическа полиция, а също така се свързах с експерт от дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерство на културата, но се оказа, че този казус е нов за тях. Отговориха ми, че досега почти никой не е искал съгласие от министерството за включване на музикални произведения в играчки, които са внос. Явно не видяха в това проблем, въпреки че освен в тази играчка, открих, че песента я има и в друга играчка – детско радио, произведено от старозагорска фирма. За мен е ненормално да няма контрол, тъй като тогава всеки ще може да пуска каквото си иска на децата. Това създава възпитателни рискове, защото можеше да не е „Ало, ало, Слънчице“, а да е друго музикално съдържание, което да не е подходящо и дори да е вредно за деца.

Какви бройки от тези играчки са налични в търговската мрежа?
Нямам представа. Преди година-две ги имаше по магазините, но вероятно са изчерпани. Последното „забавно пиано“ купих в началото на тази година. За мен беше странно също, че съдът поиска проверка в складовете на фирмата, за да се види дали играчките още съществуват. Сигналът беше подаден преди две години, а те назначават проверка сега… Дълбоко се съмнявам, че някой би оставил подобни доказателства, когато се води дело срещу него.
Смятате ли, че се разраства практиката за недобросъвестно използване на авторски музикални произведения?
Да, това съществува навсякъде. Преди известно време дори продаваха мои песни чрез iTunes и в едно коледно CD, пак без да ме питат. В лично качество съм много щастлив, че песента „Ало, ало, Слънчице“ е популярна и любима на дечицата. Дарих правото си върху песента, за да я слушат малчуганите в детските градини. От принципна гледна точка, обаче, смятам, че никой няма право да нарушава правата на авторите и да трупа дивиденти от това. В случая, аз съм също продуцент на продукцията, освен автор на музиката. Въобще не ми се занимава с дела, но го правя, защото може да се случи на всеки друг колега. За всеки е ясно, че не е коректно да ти използват труда безвъзмездно.

Интервю на Музикаутор
11 юни 2015 г.