Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Радев, можем ли да вярваме на твърденията на турския президент Реджеп Таийп Ердоган, че Турция е получила само символична помощ за бежанците вместо онези прословути 3 млрд, за които толкова се говореше? Какво казва Брюксел?
Емил Радев: Механизмът за бежанците в Турция се фокусира върху хуманитарното подпомагане, образование, управление на миграцията, здравеопазването, общинската инфраструктура, както и социално-икономическа подкрепа. Това не е механизъм, който дава едни пари пряко на Турция. Към момента от договорените 3 млрд. евро за 2016 и 2017 година общата подкрепа на Европейския съюз, разпределена в рамките на Механизма за бежанци възлиза почти на 740 млн. евро. В рамките на няколко месеца повече 595 млн. евро бяха мобилизирани за хуманитарна помощ, а 144 млн. евро за нехуманитарна помощ. Първите договори за механизма бяха подписани на 4 март 2016 година и първите плащания се проведоха скоро след това. 40 млн. евро хуманитарна помощ е била предоставена на Световната продоволствена програма, за да се допринесе за подкрепа на 735 хил. бежанци през следващите 9 месеца, а 37 млн. евро са разпределени през УНИЦЕФ, за да получат допълнително 110 хил. бежански деца достъп до училище. Това разширява съществуващите програми на Европейския съюз, които вече подкрепят образованието на 300 хил. деца в Турция. На 19 април Европейската комисия обяви, че допълнителни 60 млн. евро ще бъдат използвани за покриване на разходите за храна, здравни грижи и настаняване на мигранти, които са били върнати от Гърция към Турция, със сключени договори за още 50 млн. евро в областта на хуманитарната помощ, които ще бъдат използвани за посрещане на непосредствените нужди на бежанците в Турция. На 26 май Европейската комисия обяви допълнителни проекти по механизма за 20 млн. евро подкрепа на турската брегова охрана за операции по търсене и спасяване, за да може да се спасяват човешки животи и да се повиши защитата на мигрантите и бежанците от трафика за хора. Допълнително бяха дадени 27 млн. евро за улесняване на достъпа до образование на децата на бежанци, млади сирийци, обучения за умения и университетско образование, както и за подпомагане на местните общности.
 Г-н Радев, от думите Ви разбирам, че всъщност договорката с Турция не е да отидат едни пари директно към турската страна, а да бъдат разпределяни през организации като например УНИЦЕФ, като Световната продоволствена програма, както ми казвате, така ли е?
Емил Радев: Така е, целта е тези пари да отиват за издръжката, образованието и социалните нужди на 2.7 млн. бежанци, които са в Турция, а не да отиват в турската държава, която да ги харчи както намери за добре.
 В тази връзка, можем ли да кажем, че изказването на турския президент за сделката не е коректно спрямо Европа?
Емил Радев: Европейският съюз до този момент е коректен. Пак казвам, договорени са 3 млрд. евро и виждаме, че за няколко месеца са отпуснати 750 млн. Голяма част от тях са договорени и разплатени. Така че Европейският съюз спазва своите договорки. Разбира се, заедно с това споразумение беше подписано и визовото споразумение, където обаче Турция имаше да изпълни над 75 условия, част от които тя не изпълни и затова до изпълнението им не се коментира свалянето на визите за турските граждани. Така че Европейският съюз до този момент е коректен партньор, както с отпускането на пари за издръжката на бежанците, така и с останалите си договорености. Успокоителното е това, което каза Ердоган в същото това изказване, че Турция ще спазва своята част от споразумението, което дава надежда, че мигрантския поток, както и досега през последните няколко месеца беше овладян главно от турската страна, ще бъде овладян и в по-нататъшен момент.
 Да не очакваме от Турция „резки движения“ и да вярваме, че тя ще остане надежден партньор, защото България е първата страна на границата на Европа пред тези мигранти?
Емил Радев: Надявам се, поне от това изказване. Въпреки че през последните няколко месеца видяхме как Турция използва коза с бежанците за натиск над Европейския съюз на няколко пъти. Пряко бяха заплашени Гърция и България, че ще бъдат залети с бежанци. До този момент, откакто действа това споразумение е факт, че бежанският поток намаля многократно както към Гърция, така и към България. Надяваме се, че все пак това подписано споразумение ще се изпълнява от турска страна, както и Европейският съюз е направил всичко възможно да изпълнява споразумението и във финансовата му част.
 Много от критиците на това споразумение между Европейския съюз и Турция казваха, че югоизточната ни съседка не може да бъде надежден партньор. Потвърдиха ли се техните опасения на фона на това, което виждаме в Турция днес?
Емил Радев: До този момент виждаме, че що се отнася до това споразумение, то се изпълнява от турска страна. Турция показа, че може да регулира потока на бежанците, когато иска. Така че до настоящия момент нямаме някакви основания да кажем, че Турция не изпълнява това споразумение. За съжаление прекалено много зависим в Европейския съюз от Турция в настоящия момент що се касае до тези наистина милиони бежанци. 2.7 млн. към настоящия момент се намират на турска територия и за съжаление продължаващите военни действия в Сирия генерират отново големи бежански потоци и тези хора се стремят да стигнат до Европа. Ние трябва да вземем всички мерки по нашата външна граница с Турция, по Черноморската ни граница, за да можем при евентуален натиск и по-големи бежански потоци, да можем да отреагираме. Надяваме се на помощ и от новосъздадената Европейска гранична служба и брегова охрана. Тя ще бъде готова и окомплектована до есента на тази година. Отпуснат й е достатъчно голям бюджет – само за 2016 година Европейският съюз е отпуснал на Европейска гранична служба над 238 млн. евро. Ще бъдат окомплектовани с кораби, самолети, средства за наблюдение, ще има достатъчно голям ресурс от 1 500 гранични служители, които ще могат да бъдат командировани веднага на части от външната граница на Европейския съюз, където има кризисна ситуация. Така че ние трябва да направим всичко възможно да бъдем готови да посрещнем един голям бежански наплив към външните граници на Европейския съюз и да се надяваме, че Турция ще спази своето задължение по споразумението така, както Европейският съюз мобилизира големи средства и от своя бюджет, и от бюджета на държавите-членки, за да може да изпълнява това споразумение. През изминалата година Германия даде над 20 млрд. евро за тяхната издръжката на 1 млн. бежанци в самата Германия, а тук говорим за 2 млрд. евро за период от 2 години за 2.7 млн. бежанци в Турция. Много по-добре е да останат там, близо до родните си домове и когато се прекрати военният конфликт в Сирия и Ирак да могат да се завърнат обратно там, откъдето идват.
 Договорката за реадмисия между Турция и България в момента не се спазва и това е факт. Брюксел също е информиран. Каква помощ може да получи България и може ли Европа да й помогне да се справи с този проблем, защото засега няма отзвук?
Емил Радев: Доколкото знам, това споразумение още не е ратифицирано от турска страна. Европа настоява да има и реадмисия, знаете, че има част в европейското споразумение, което касае реадмисията. В новосъздадената гранична служба основна част от задачите й е също така да осъществява тази реадмисия обратно в третите страни, от където идва мигрантския натиск. Лошото в тази ситуация е, че с тези събития в Турция и до преди това много от европейските съдилища не разрешаваха връщането на мигранти, които нямат право на убежище в Европа обратно в Турция, като се позоваваха на това, че Турция не е сигурна страна и т.н. Лошото е, че тези процеси, които протекоха през последните десетина дни, също ще окажат много голямо влияние и ние трябва да се надяваме, че ще има стабилност в Турция, за да може тя да остане в списъка на третите сигурни страни, така че да можем да връщаме там мигрантите, които нямат право на убежище и които пристигат през Турция. В противен случай Гърция и България ще станат първите сигурни страни по пътя на мигрантите, което наистина ще е страшна за нас ситуация, защото по Дъблинското споразумение там, където първи влязат тези хора, където бъдат регистрирани и им бъдат свалени пръстовите отпечатъци, оттам нататък даже и да отидат в Германия или други европейски страни, може да бъдат върнати обратно в първата държава, през която са влезли, а това означава България.
 Между другото у нас Патриотичния фронт предложи България да прекрати едностранно Дъблинското споразумение. Възможно ли е това и ако да, какво би последвало?
Емил Радев: Първо, това е регламент и България няма как едностранно да прекрати действието на европейския регламент. Второ, в момента той се предоговаря. В Европейския парламент тече процедурата по второ четене на предложението на комисията. За съжаление тези промени в регламента са меко казано козметични, те не изменят общия принцип. В момента наблюдаваме как ще реагира и Съвета, защото той е също орган, който взема решения и там също ще има дебат по отношение на Дъблинското споразумение. Все пак това споразумение в един момент е и гаранция, че ако в България влязат много голям брой мигранти, те ще бъдат разпределени в други европейски държави. Ние сме в много деликатна ситуация, защото сме първа държава по пътя на мигрантите към Европейския съюз. Наистина трябва много добре да отчитаме всички рискове, включително и риска от голям поток от мигранти, които биха могли да влязат в нашата страна. В такава ситуация ние също ще искаме преразпределение на тези мигранти по други европейски държави, защото знаем, че нито имаме икономиката, нито имаме възможностите да издържаме дълго време голям брой мигранти на наша територия.
Евелин ЦАНЕВА