– Г-н Радев, Европейският парламент избира свой председател сред 7 кандидати. Кажете какво сочат резултатите до момента?
– След първия тур за избор на председател на Европарламента кандидатът на ЕНП Антонио Таяни е с най-много гласове(бел.редакция вторник, 13,00 ч.). От 683 валидни бюлетини, той получи 274. Следващият е кандидатът на социалистите Джани Питела със 183 гласа, а Хелга Стевенс (ЕКР, Белгия) – 77 гласа. Стана ясно, че социалистите няма да спазят писменото споразумение, което беше подписано в началото на мандата заедно с ЕНП и АЛДЕ. Според него председателят трябваше да бъде излъчен по начина, по който бе избран и Мартин Шулц от социалистите. Той освободи поста, след като преполови мандата си. Според споразумението социалистите трябваше да подкрепят номинацията на ЕНП. Те обаче го нарушиха и издигнаха кандидатурата на г-н Питела.
– Как си обяснявате това, очаквано ли беше за вас?
– Не беше очаквано. Още повече, че тук не говорим за устни договорки, а за писмено споразумение. За съжаление това даде на популистките формации и в ЕП тежест при гласуването и при вземане на важни решения за ЕС. Така че с тези действия социалистите разтърсиха стабилността в ЕП, когато е нужно голямо мнозинство за приемането на нормативни актове за борба с тероризма, прането на пари, осигуряване на сигурността и икономическото развитие на ЕС, справяне с миграцията. Така че тези действия наистина дават превес на сили в ЕП, които се борят едва ли не за прекратяване на самото действие на Съюза. Но видяхме, че в групата на АЛДЕ има здрав разум, радвам се, че колегите подписаха споразумението. Очакваме и групата на консерваторите да подкрепи г-н Таяни за председател на ЕП. Наистина се надяваме, че на този пост ще застане човек с голям опит. Той има два мандата като еврокомисар, зам.-председател на ЕП, парламентарист от дълги години. Също така и много добър приятел на България. През последните няколко години той непрекъснато посещава страната ни. Горд съм, че преди две години с него открихме информационния ми офис във Варна. Да се надяваме, че той ще застане начело на ЕП.
– Има ли вероятност накрая да останат само двама от кандидатите, от които да се избере най-възрастният?
– Разбира се. На четвъртия тур остават двамата с най-много гласове до момента. Тогава вече не е нужно квалифицирано мнозинство. Този, който спечели повече от гласовете, ще бъде председател. Ако кандидатите пък имат равни гласове, по-възрастният заема поста. В сряда предстои избор на зам.-председатели и квестори.
– Трябва ли според вас обаче изборът да бъде явен, а не таен?
– Гласуването наистина е тайно. Съобразно правилника вотът е с хартиени бюлетини. За нас няма проблем дали е тайно или явно, защото имаме ясна кандидатура. ЕНП проведе предварителни избори в своята група. Излъчихме с голямо мнозинство г-н Таяни. Така че нашите договорки са писмени и то не само за избор на председател на ЕП, а за прокарване на много важни политики, като върховенството на закона в ЕС, борбата с тероризма, имаме ясни цели.
– Споменахте, че г-н Таяни е приятел на България. Кажете обаче с какво изборът на председател на Европарламента е важен за нас? Повечето българи сигурно смятат, че това не ни касае толкова.
– Европарламентът е едната от трите най-важни институции в ЕС. Така че председателят представлява тази институция в международни преговори. Една такава фигура има голяма тежест както в европейската, така и в световната политика. Този избор е важен и за подкрепата на политиките, които България провежда тук, в ЕП. Надявам се, че г-н Таяни, както и досега, ще подкрепя българските позиции.
– Какви всъщност трябва да са приоритетите на новия председател на Европарламента?
– Приоритетите трябва да са най вече във воденето на ясна политика за приемане на онези актове, които са важни за ЕС. Те са свързани с борбата срещу тероризма, миграцията, икономическото развитие, младежката безработица, електронния пазар. Тук е много важна ролята на председателя, защото той трябва да намери баланс между всички политически сили в ЕП. Също така и между държавите членки, защото все пак те са 28. Когато този човек има голям опит и като администратор, и като политик, и дипломат, оттук насетне работата на парламента ще бъде много по-конструктивна. Ще се намерят онези компромиси, нужни за законодателните актове.
– Съвсем скоро заявихте във връзка с избора на новия американски президент Доналд Тръмп и сформирането на новата администрация там, че трябва да се продължат разговорите за отпадане на визите за САЩ. Ще инициирате ли такива?
– ЕП е институцията, която настоя пред Еврокомисията да бъде спазен европейският регламент и да се направят всички възможни действия за продължаване на преговорите за отпадане на визите за петте държави членки от ЕС, които все още не могат да пътуват безвизово за САЩ – Полша, Румъния, Хърватска, България и Кипър. Именно ЕП настоява ЕК да извърши необходимите действия, за да се спази европейското законодателство и американските ни партньори да получат ясното решение на ЕС по отношение на безвизовото пътуване на гражданите до САЩ. Преговорите бяха леко в задънена улица преди смяната на администрацията в Белия дом, но след избора на президента Тръмп би трябвало да бъдат подновени. Трябва да се произнесе и Конгресът. За разлика от Канада, където постигнахме успех, тук разговорите ще са много по-тежки. Но всички органи на ЕС трябва да продължат да настояват за отпадане на визите.
– Безсилна ли се оказа Европа пред тероризма?
– В никакъв случай. Много атентати се предотвратяват. Трябва обаче една много по-голяма координация между службите за сигурност не само на ниво Европейски съюз, но и с трети държави. Става дума за САЩ, Израел, Турция, за да може информацията за локализирането и идентифицирането на терористични актове, да се предава максимално бързо между службите. Ще настояваме да има и много по-голяма координация вътре в Европейския съюз. Крайно време е да се създаде и европейска разузнавателна служба, колкото и този въпрос да бъде избягван от службите в отделните държави членки. Ние направихме чисто законодателните стъпки, които да подпомагат службите за сигурност. В момента на дневен ред са поредните поправки в директивата за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Тази седмица ще разгледаме и промените в списъка на трети страни, които не изпълняват задълженията си в тази посока. Много е важно да ограничим финансовите потоци към различни терористични организации. Бих казал, че целият свят се бори с терористичната заплаха, но е трудно. Виждате, че невинаги става дума за организирани терористични клетки. Много хора се саморадикализират. ЕС провежда редица мерки и за борба с радикализацията. Като приоритет на европейските институции и тази година ще бъде борбата с тероризма. Надявам се, че тези атаки ще бъдат сведени до минимум.
monitor.bg