БСП управлява държавата като фирма, има риск за пореден грабеж. Трансферът на Слави Бинев в ДПС е парадокс, който омаскарява цялата представа за политическата реалност в България. Тръмп отключи бунта на несъзнаваното, по един маниакален начин той казва неща, които хората дълго са задържали в себе си, каза пред Faktor.bg известният психолог.

– Г-н Йорданов, как оценявате в психологически план поведението и посланията на основните политически играчи в разгара на предизборната кампания?

– Като психолог ми прави впечатление, че отново наблюдаваме борба за сублиминалното, подпрагово съзнание на българския избирател, а не за неговия рационален и осмислен избор.

Голямата интрига, която съвсем манипулативно се създава, е близостта на резултатите на ГЕРБ и БСП, която показват някои социологически проучвания. Дълбоко се съмнявам, че социалистите имат реална електорална маса, която да надвишава 15%. И чисто любителски си задавам въпроса откъде идват другите проценти. Старите инстинкти се събудиха, бригадирският план и революционната превъзбуда, които са обхванали лидерката на БСП, имат определени цели. Идеята е да се внуши на избирателя на подсъзнателно ниво, че победата на социалистите е възможна.

Разбира се, повод за това дава и изкривената представа, че изборните резултати на президента Румен Радев се дължат на някаква промяна на общественото съзнание. Според мен причина за неговия успех стана нарцистичното и високомерно поведение на ГЕРБ и Реформаторския блок преди изборите.

– Парадоксалното е, че след толкова много години една немалка част от българите – над 40%, искат да бъдем близки с Русия. Това да не е Стокхолмски синдром?

– Това може да се обясни и с особеностите на нашия национален провинциализъм. Народопсихологията на българина е да се откачи от провинциалния си профил и да се излезе на „Голямата магистрала“. За 140-те години, откакто сме свободна държава, системно са ни били внушавани различни пропагандни идеи, най-пагубната от които е за славянската братска обич.

В съзнанието на хората това изглежда така: от една страна има един голям и силен световен играч, който ни обича или поне таи топли чувства към нас, а от друга- студените брюкселски бюрократи, които имат само изисквания и играят ролята на дистанцирани и незагрижени родители. Не е важно, че те ни дават парите – важни са любовта и чувствата, това е, което те прави част от eдно семейството. Дълбоко ни се внушава, че ние не сме семейство с Европа, а с едни други хора, с които имаме едва ли не вековна емоционална връзка.

Ние сме доста виктимизирани като нация. В психологията жертвата има два избора. Единият е тя да се идентифицира с насилника, който й е промивал мозъка години наред и я е превръщал в роб.

Другата възможност е да избере трънливия път на автономията. Признаването на травмата и еманципирането от нея е много трудно за хората, защото никой не обича да бъде жертва.

Аз съм дълбоко убеден, че повечето българи искат да ползват достиженията на модерния свят, харесва им да пътуват и да карат хубави коли, независимо от хибридните манипулации по медиите за производството на някакви фамозни и мистични Лади и Москвичи.

Съзнателната манипулация цели да реставрира онова чувство на топлота. В крайна сметка хората са селективни в спомените си и дори да са били травмирани много, пак си спомнят някакви приятни моменти.

Така се получава т.нар. „конфабулация“- изпъкват неща, които въздействат емоционално, а не рационално.

Ако попитате хората не дали обичат Русия, а как предпочитат да живеят – като руснаци или като германци, съм сигурен, че над 70% ще изберат категорично втория вариант. Причините за русофилството у нас е трайната, брутална, насилническа пропаганда, която години наред ни е облъчвала с митове за панславянството и всякакви други измишльотини.

– В тази кампания десни формации си служат с традиционните агитационни атрибути на левите, като увеличение на заплатите и пр. Това не обърква ли до крайна степен избирателите?

– Една от големите грешки на десните партии и най-вече на ГЕРБ беше усилието да овладеят душите и сърцата на „пролетарски“ настроените части от населението, които имат ляво мислене и русофилски разбирания.

Така се отблъснаха много хора, които са истинските избиратели на ГЕРБ – хора от големите градове, с десни разбирания – като цяло, Граждани за европейско развитие на България.

За много хора от другия спектър, в който се прицелиха партиите, държавата все още може да увеличава заплатите. Те не си дават сметка, че правителството може да променя възнагражденията единствено на държавните служители. Държавата е регулатор и не може да вдига заплати, а напоследък непрекъснато чувам от десни политици да говорят за това. Очевидно в момента нормалността не е на мода.

Не искам да слагам народа под общ знаменател, защото нашето общество е силно фрагментирано. Има хора, които имат откровени архаични разбирания за отношенията между държавата и човека, има и други с модерни представи.

Истинската битка трябва да е насочена именно към спечелването на автентичните поддръжници на дясното. Тези хора са активни, искат да вземат живота в собствените си ръце и отказват да бъдат третирани като жертви и да бъдат виктимизирани.

– Но не се ли чувстват те като изгубени в рояка от десни партии?

– Като цяло десните хора са по-претенциозни и нарцистични. Вариантите за интерпретация са два. Или приемаме, че реално има някакъв план за раздробяване на дясното, или действително партийните ръководители смятат, че има неизползван ресурс от избиратели, които биха могли да припознаят някаква нова формация.

Аз лично считам, че не трябва да има такова разграничение между десните партии. Не бива да говорим за тактически прийоми и дребни несъгласия, а за стратегия България да остане там, където винаги й е било мястото – в Европа.

В момента ни грози заплаха от реставриране на стари връзки. Рискът да станем свидетели на поредния грабеж е голям, тъй като БСП винаги управлява държавата като фирма.

Българите винаги са били изкушени да наказват хората, които са на власт, имаме инстинктивен стремеж да мрънкаме. Но не бива да се подценяват и причините, които произведоха самите десни партии, за да се стигне до това.

– Кои са другите фактори, които способстваха споменатата „революционна превъзбуда“, вдъхваща оптимизъм на БСП, че ще управляват?

– Може да не съм политолог, но съм сигурен, че стабилно правителство поне в следващата година и половина няма да има, независимо кой спечели изборите. Обикновено нашият народ минава през кризите с много тежки травми. Никога не се е случвало да съзрем шанса и да се възползваме от ситуацията. Ние посрещаме трудностите с провинциален и малоценностен дух, с безверието, че можем да се справим.

Корнелия Нинова се опитва да изиграе големият юнак, който ще победи змея, но въпреки напъните си, няма да успее да подведе нормалните и мислещи хора. Соцлидерката има излъчване и поведение на превъзбудена бригадирка и създава усещане за революционна обстановка, в която тя като народен трибун ще заклейми лошите и злите. Има излъчване на човек, който не само няма да се посвени да си послужи с лъжа, но и ще отрича очевидното докрай.

Проблемът не е дали БСП лъже, винаги са го правили. Те си имат една виктимизирана група от избиратели и каквото и да се случи, те ще гласуват за тях. Въпросът е, че Нинова в момента представлява една смесица от образи, които събуждат самочувствието на социалистите. Досега те бяха отчаяни от неспособността на столетницата да излъчи някой енергичен и действен лидер. Освен това Нинова е достъпна, не е като Сергей Станишев, който беше един ялов интелектуалец, тип проф. Иво Христов.

Между другото, неслучайно е изтипосан този творческо-интелектуален авангард, който трябва да убеди една по-трезвомислеща част от населението, че българските социалисти дават широка трибуна на интелигенцията.

В цялата революционна патетика фокусът е: „Ето ни, ние сме млади, живи сме и сме тук!“. Това може и да замаже нечии очи, защото досега сред активистите на БСП се създаваше едно усещане за сенилност.

Прави ми впечатления в различни коментари по социалните мрежи, че някои хора имат мистифицираното чувство, че се задава някаква нова вълна, че из Европа броди един призрак, който ще промени нещата. Тази превъзбуда е насочена към по-първосигналните избиратели, макар че понякога и интелигентни хора реагират така.

– Да поговорим и за партийното номадство. Вие като експерт каква диагноза бихте поставили на хора, които сменят принадлежности, убеждения, идеологии? Примерите са десетки, ето миналата седмица архонт Слави Бинев мигрира от Патриотичния фронт при най-големия им враг ДПС и заяви, че това било проява на сила и характер…

– Това е парадокс, който омаскарява цялата представа за политическата реалност в България. По-важният въпрос е защо е възможно това да се случва.

Организационната култура в нашите институции позволява на хора с подобен морал и психологична конструкция да успяват и да се адаптират. Личности като Слави Бинев са един парламентарен израз на това, което се случи в българската администрация и не успяхме да поправим през целия преход. Неведнъж съм казвал, че чиновниците могат да загробят и най-интелигентния и високо мотивиран министър. Поведението на хора като Бинев е еманация на този проблем в обществото.

Администрацията на МВР беше идеалният пример за пълния провал на политиката на последното правителство. Бетонираха се позициите на всеядни хора, които са съгласни на абсолютно всичко, за да се възползват от присъствието си в институциите.

– Предполагам, че Тръмп ви е особено интересен като образ от психологическа гледна точка. Там каква е диагнозата, как бихте анализирали поведението му?

– Президентът Тръмп е ярко изразена нарцистична личност. Интересно е какво припозна избирателят в неговите личностни характеристики. Причини могат да се търсят всякакви – и икономически, и социални, и антропологически, ако щете. Много хора биха го обяснили с увеличаващата се пропаст между бедни и богати.

Според мен обаче голяма част от американците харесват провокативността на речта му. По някакъв маниакален начин той казва неща, които хората дълго са задържали в себе си и не са имали нито трибуна, нито публика, пред която да ги заявят.

Когато определени тези се засилят до степен да задължават обществото с правилността им – че трябва да сме толерантни към различните например, се задушават чисто инстинктивните аспекти на природата ни. Човекът е недоверчиво същество, склонно да обвинява другите, когато има някакви лични неуспехи, да изпитва злоба, завист.

Един човек може да споделя либералните идеи, но това е в неговата съзнателна част. Несъзнателната обаче се бунтува, иска да наказва, да крещи. Чрез Тръмп голяма част от американците получиха отдушник за тези чисто човешки страсти. Не смятам, че това е някаква форма на радикализация, а по-скоро бунт на несъзнаваното. Битката между инстинктивната и социалната ни природа се случва на политическия терен.

– Какви са проявленията на тази раздвоеност между съзнавано и несъзнавано у нас?

– В последните години ние сме получавали финансиране единствено и само, благодарение на това, че сме членове на ЕС. Ако съпоставим парите от еврофондовете с руските капитали, би следвало човек лесно да си направи сметката – едните ни дават, а другите ни вземат. Обаче преходът в съзнанието и особено в подсъзнанието винаги е много труден и се стига до тези масови заблуди и русофилски залитания, за които говорихме.

Някой ти казва, че трябва да харесваш съседа си циганин, който те краде и че трябва да спреш да изпитваш чувствата, които довчера си изпитвал. Примитивното тълкуване на тези ценности създава потребността да се разбунтуваш срещу тях.

И тук вината е на политиците, които не успяха да артикулират правилно тези идеи, да ги представят и да ги обяснят на обществото по един разбираем и приемлив начин.

Затова сега в Европа и в България върлуват примитивните тълкувания на реалността. Идеи и ценности са кухи думи за хората, които са ядосани, защото не могат да намерят отдушник на техните подсъзнателни страсти.

У нас, особено десните политици, не се справиха със задачата да обяснят евроидеята по простичък начин, който можеше да предотврати натрупването на напрежение. Като резултат от това, вече да заявиш, че си либерал и еврепеец придоби пейоративно значение.

Далечното, чуждо и дори задължаващо говорене не се съобрази с тъмната част на човешката природа.

БСП изключително хитро изполват сега обществената потребност за достъпност. Шаманът-мистификатор Иво Христов дава интелектуалната опаковка на едни русофилски, псевдосоциални и откровено мизантропски убеждения. На повечето хора им харесва, че това е едно момче, което изглежда скромно, то е недоволно, но интелигентно, не скача срещу Европа, но им казва кривиците. Изобщо, припознат е като човек, който може да изкаже на глас притесненията на народа.