Гафовете са част от живота. Те могат да бъдат битови, политически, обществени, с отзвук в медийното пространство или потулвани умело. Всеки човек има своя представа за гаф, която не съвпада с представите на другите, но има грешки, които общественото мнение не прощава. Спомням си случка от ученическите си години. В двора на Руското училище, където играехме футбол, случайно видях зам.директорката на техникума ни. Тя беше около 55 годишна, а с нея имаше дете първи или втори клас. Спонтанно казах: „Другарко, Златева какъв хубав внук имате!“ Директорката ме погледна с укор и отвърна: „Това е сина ми!“ Това недоразумение в ученическите ми представи беше голям гаф, днес го приемам по друг начин. Като начинаещ репортер допуснах грешка с името на вицепрезидент на САЩ и главният редактор на вестника Петър Тодоров ме привика в кабинета си и ме направи на пух и прах. Гневният му изблик имаше ефект, защото оттогава проверявам щателно всяко име или факт , който публикувам.

Какви последствия понасяме, когато направим гаф? Може ли гафът да срине репутацията ни или да има положителен ефект? Кой определя дали дадена постъпка е гаф или не? Вземаме ли си поука от гафовете?

Вземането на козметика от безмитен магазин във Варшава /неволно или не, но без да я заплати/ от бившия ни посланик в САЩ Елена Поптодорова определено е гаф. Тази случка за часове срина нейната репутация и по традиция у нас, жената бе сатанизирана. В рамките на няколко дни Поптодорова изцяло промени версиите си за инцидента, което поражда въпросите: Защо дипломатката смени версиите си? и Защо след като е видяла, че погрешка е взела въпросния крем не се е обадила веднага в магазина? Трябвало е да минат 3 дни, преди тя да кацне във Варшава и тогава да възстанови стоката и да плати глоба. Елена Поптодорова подаде оставка от Американският еврейски комитет, в чийто офис за Централна Европа във Варшава работеше. Това не е ли индиректно признаване на вина? Тя ще изпие горчивата чаша на срама до дъно, имиджа на България пострада, но не бива да я сатанизираме. Може в момент на слабост да е откраднала, може неволно да е сложила крема в чантата си, но защо след това не реагира адекватно? Никой не е безгрешен, включително и тези, които я обиждат и ругаят. Нямаме и право да я съдим, това е работа на съвестта й.

Гафът на Елена Поптодорова е несравним с гафовете на бившия президент Плевнелиев. Той първо се опита да ни скара с Русия, като я нарече „агресивна и националистическа“ държава. При честване на Националния празник 3-ти март, в словото си Плевнелиев не спомена за загиналите хиляди руски воини в Руско-турската война, която донесе Освобождението на България?! Това беше недопустимо и няма оправдание пред паметта на загиналите! Плевнелиев има още десетки гафове, някои в чужбина и ще бъде запомнен с тях, не с президентството си.

Има хора, които въпреки гафовете, които вършат възкръсват от пепелта, като птицата Феникс. Такова лице е Георги Харизанов. Обвиняем за кражба в особено големи размери, подсъдим за закана и осъден условно за рекет, Харизанов незнайно с чия протекция бе назначен за председател на Борда на Напоителни системи. Никой не знае какво е работил Харизанов преди това, нито дали е завършил Датския колеж, както твърди. Когато стана ясно, че бордовакът е съден се разрази скандал и бе отстранен, въпреки пламенната защита, която получи от министър Найденов, който нелепо го сравни с Бил Гейтс?! Харизанов има допирни точки с друга „героиня“ заела ръководен пост в държавната администрация – Калина Илиева. Любопитно е какво пише за нея самият Харизанов в блога си: „Калинка-Малинка не е лично назначение на Бойко Борисов, а е лично назначение на шефа на ОЛАФ за България – Арно Хайнен, чиято любовница е, и чието дете роди! Всичко това заради болно амбициозна корумпирана некадърна крадлива навъсена и изключително проста забременена пача, чието единствено постижение е да помачка чаршафите с поредния “богоизбран” чиновник, който са ни изпратили от Брюксел за да ни дава тон в живота.“
Какъв цветист език използва Харизанов за посестримата си, какъв „богат” речник има?! И тук идва изненадата, възкръсването от пепелта на Харизанов! С днешна дата, нашият герой се е преквалифицирал в политолог от Института за дясна политика?! Георги Харизанов, на чийто просташки език се „насладихте“ обикаля националните телевизии в ролята на сериозен политолог. Какво превъплъщение само, какво умение – въпреки гафовете да излезеш сух между капките?! Но родната птица Феникс – Харизанов успява в превъплъщенията си, защото у нас няма развито гражданско общество, има безкритични медии, които го приемат в новата му роля и не обръщат поглед към миналото му – скандално и изпълнено с гафове. В бяла държава, Георги Харизанов, нямаше да припари до национален ефир, но да не забравяме, че живеем в България.

Гафове костват кариерите на извършителите им, на други дават летящ старт. Колегата Георги Коритаров бе уволнен от Нова телевизия, след като се разбра, че е предлагал имотна сделка на бизнесмена Валентин Златев и след отказа му, използва ефира за лични цели. Не много известната певица Галена, направи кариера, след като в интернет се появи порно клип с нейно участие. Проблемите на Жана Бергендорф с наркотиците и мъжете я направиха „черната овца“ на родния шоубизнес. Слабо известната журналистка Деси Цонева взе своите 15 минути слава, след като пусна дрон на погребението на баща си – Димитър Цонев, засне филм и направи фондация на негово име, още преди да е погребан. Професор Драгомир Драганов бе заснет пиян от студенти в Ректората на Софийския университет, два пъти бе хванат да шофира пил и академичната и публичната му кариера приключи. Гафовете на Стоичков нямат чет, но го спасява това, че е легендарен спортист. Ако не беше носител на „Златна топка“ и част от „златното поколение“ български футболисти, репутацията му щеше да е на кота нула.

Специалистите по пиар твърдят, че няма лоша реклама, но има гафове, които не се забравят. Те оставят траен отпечатък в съзнанието на хората и каквото и да направи извършилият ги, не може да ги изтрие. По тази причина публичните личности внимават как се държат в обществото, но и те са хора и грешат. И когато го направят се изправят лице в лице с българската народопсихология, която не обича богатите и успелите. Българите обичат известните да правят гафове, защото тайно им завиждат за успеха и злорадстват, когато се издънят. Това е малката награда за широката публика.

Иво Югов