Във Варна с гордост беше обявено построяването на още един паркинг на плажа. Напръскана с обикновена питейна вода, картата на България взе да цъка като гайгеров брояч. Депутатите се заклеха, началото на новия Парламент засега поражда само един въпрос – и какво не сме му харесвали на предишния…

На южната ни граница на практика обявиха създаването на нов султанат. Главната тема на републиката обаче бяха вътрешно ведомствените ритания на едни медийни хора, за благозвучие наречени „борба с цензурата“. Тази година на Великден светът символично скъса живата връзка между вековете – на 117 години почина Ема Морано, която беше последният човек на Земята, роден през ХIХ век. Дали обаче сме се разделили с наследството му или само сме го дигитализирали?

За Възкресението – тази година на една дата за всички християни, обръщения към вярващите направиха папата и патриарсите, а специално за православните – и Путин. Пак тази седмица беше и турският анти-Великден – референдумът, след който правомощията на президента стават на практика безгранични. Въпреки безпрецедентния натиск и военното положение почти половината турци все пак казаха “не”, но при броенето желаещите да дадат цялата власт на Ердоган излязоха повече. Така 90 години след Ататюрк Турция направи крачка назад, България скоро ще има за съсед ислямистка република

На Запад изчакват или още се съвземат след прогнозите си, че победата на Ердоган не е толкова сигурна /а оттатък океана май продължават да залагат на формулата “к.чи син, но наш к.чи син”, макар отдавна да е ясно, че при ислямистите тя не работи/. И преди, и след Христовото Възкресение повечето сайтове, вестници и телевизии предлагаха изобилие от чудеса, чудотворни икони, забрани, препоръки за поведение и още много деяния, които би трябвало да минават в графата “кумири и суеверия”, но се прилагат като “християнска традиция”. Нищо общо няма обаче с чудеса вероятността няколко български града да светят в тъмното, след като жителите им месеци наред са пили вода с уран /поне за толкова се знае/. И понеже държавата се е снишавала, вместо отдавна да е поръчала проверки /след като е взела всички ограничителни мерки веднага след първите уранови резултати/, в Хасково по Великден вместо с „Христос Воскресе“ се поздравяваха с “подписа ли?”. След забавянето хората искат поне спешно проучване на заболяванията в региона. Това отчасти изкара държавата от амнезията и тя първо препоръча, а чак после забрани пиенето и готвенето с радиоактивната вода. Следващите проблемни проби вече бяха
с етикета „естествен уран”

Дошъл вероятно от не толкова естествените рудници за уранодобив, които е трябвало да бъдат обезопасени след закриването. Как е ставало обезопасяването още никой не е питал, но поне тази седмица прокуратурата в Хасково образува производство, което трябва да каже кои са хората, крили информация за наднормения уран от 28 октомври миналата година досега. Президентът го нарече “втори Чернобил” и поне по отношение на мисленето е напълно прав по високите етажи не е мръднало много от 1986-та досега. В новините пак влезе и борческият Елин Пелин, където едно сирийско семейство с две деца преди време се оказа ужасен провокатор на всякакви оправдани и неоправдани страхове. Оказа се, че същият град е бил избирателно сляп цяла година за съседството си с хосписа на ужасите

Там прибирали възрастни хора, само за да ускорят срещата им със създателя, така че приписаните имоти по-бързо да останат за грижовните “посредници”. Кметът /твърди самият той/ даже не знаел, че в селото му има хоспис. А после се оказа, че не само в Елин Пелин разбират предприемачеството по този начин. Във Варна след обещанията за ранно предупреждение, от пътната агенция съобщиха във вторник следобед, че в осем сутринта в сряда започва ремонтът на Аспаруховия мост. Този път имаше предложени алтернативи за движение от първия ден, което не спести задръстванията

Не са без вина и шофьорите обаче – особено онези, които карат като в игра, в която вече са натрупали точки за безсмъртие. И друга новина за шофьорите имаше тази седмица във Варна – в града ще има нов, при това безплатен паркинг за около 690 коли. Като част от проекта на “Холдинг Варна” за развитие на крайбрежната алея, паркингът беше удостоен с представяне на специална пресконференция. Подробностите са, че паркингът ще е близо до едно от заведенията на холдинга, а общината тепърва ще формулира забраната да се продължава с кола и отвъд него. Строителството ще съвпадне с активния сезон и тази част от все по-свиващия се градски плаж ще бъде неизползваема поне до средата на август

Покрай безплатния паркинг до плажа бяха припомнени и останалите части от проекта – между плажа и ската (който продължава да пада, увеличавайки строителната площ), ще има “обекти от обществен и частен характер” – атракциони и главно центрове – за конгреси, обучение, подготовка, рехабилитация… (което вероятно трябва да се чете като “хотел”, “хотел”, “хотел”…). Появата им там беше зачената през 2009-та, когато тройна коалиция на Станишев буквално в последните си дни даде държавния терен, а после Областната управа, Агенцията за чужди инвестиции и регионалното министерство години наред си прехвърляха отговорността (като за разваляне на сделката, разбира се, никой не спомена). Свидетелства и документи за различни по мащаб нарушения през годините не липсваха (както за сделката с терена, така и за други придобивки на някои политически участници в нея). Явно нищо от тях не е повлияло на процесите, така че на плажа предстои да изникнат сграда до сграда, морето ще се отдели от града с добре уплътнена стена, а варненци ще се промъкваме към плажа между табелки “Частна собственост” и “Вход 10 лева” и ще разказваме как едно време от градината се е виждало цялото море (ако изобщо останат плаж и градина). И друго може да ни се наложи да правим – да си търсим болнично лечение извън областта, ако касата продължи да орязва бюджетите. Тази седмица лекарите протестираха, че парите за болнична помощ за тримесечието са орязани с десет процента спрямо планираното. И ако за чиновниците в касата това означава по-удобен бюджет, за болниците в областта “минус десет на сто” е равно на забавяне на планираните лечения, объркване на реда за следващите месеци и, когато на болниците им стане неизгодно, отказ от договор с касата. Вероятно това е мечтата на някои администратори – да прибират сто процента от вноските, да не връщат обратно нищо, а “осигурените” да се лекуваме както можем

На този фон започна работа новият Парламент. За председател беше избран Димитър Главчев и ако от първия вот ще пророкуваме за цялата му работа – не тръгна на добре. При регистрирани 234 депутати гласувалите се оказаха 237. За премиерата се появи и Делян Пеевски. За следващите дни присъствието му не е сигурно, но без оспорване продължава отчисляването на половин милион годишно от бюджета, за да могат 28 души от НСО да го пазят /неясно от какво/. В новия сезон на парламентарното риалити новите играчи са точно половината. Сред тях има изобилие от журналисти и генерали, а също – актриса, бивш модел и телевизионен йога. Юристите са 29 /един от които – Пеевски/, а съдията е един. Футболен. Преди откриването никой май не беше напомнил на депутатите, че предизборната кампания вече е свършила и могат да затворят фабриката за приказки. Клетвата мина бързо и скучно, президентът Радев дори не взе думата. Заради неяснотите кой с кого ще трябва да се обича през следващите четири години /или поне няколко месеца – според Корнелия Нинова/ всички депутатски речи акцентираха на общите приказки и на международното положение. Цветанов обяви, че ГЕРБ ще продължат “реформата на съдебната реформа”

От БСП обещаха “най-сериозно” да се борят с бедността, а също и за морал в политиката. ДПС поискаха “мнозинство на ценностна основа”, при патриотите е без изменения – “България над всичко”. Марешки също реши да залага на морала, но започна със съмнение, че колегите са му откраднали управленската програма. А една от фаворитките му – Гергана Стефанова, успя да обърка даже предварително написания ѝ текст, предлагайки шефа си за председател на Народното събрание. Което,
гледано отвъд Калотина, е смешно

От тази страна на границата обаче можем да си мислим само едно – каква сметка ще ни се наложи да плащаме, докато дойде ред на следващия сезон. Сред думите на седмицата бяха “цензура” и “натиск”. Двете големи частни телевизии затънаха в спорове за разликата между разследване, „ушиване“, роднински отношения и професионални качества. И докато си изясняваха кой кум, кой сват, кой на мъжа на булката брат, играта на едро остана почти скрита. Бизнесменът Сашо Дончев се оплака, че главният прокурор го привикал да го “съветва” за политическите му пристрастия, докато друг бизнесмен го напътствал да не говори толкова много по телефона. Големите прокурорско-политикономически преплетки обаче отдавна не са новина у нас. Затова и няма проблем Парламентът да е без юристи, водата – с уран, а плажът – застроен.

Светлана Ганчева

varnautre.bg