В България нищо не е такова, каквото изглежда. Истинските лица на някои герои на прехода са забулени в създадената от тях мъгла. Ако някой види за пръв път по телевизията олигархът Иво Прокопиев ще си каже: „Какъв хрисим, добър човек! Какво смирение и доброта излъчва, как умно говори!“ Това е фокус, измамен образ, на червенобузия добряк, разградски вариант на Дядо Коледа. В действиетлност Иво Прокопиев е вълк в овча кожа, който овладя с трикове и държавна подкрепа /прогонен е и чуждестранен инвеститор/ печелившия завод „Каолин“. През 2002 г. Иво Прокопиев е обвинен за незаконна приватизация на „Каолин“, получава ограничителни заповед и внася парична гаранция, отнет му е и международният му паспорт. През 2003 г., Прокопиев и компания са изправени пред съда, но….в пледоарията си прокурорът Елена Хаджидимитрова сваля всички обвинения… и нашият герой е обявен за невинен. Финансовият възход на Прокопиев е налице, появяват се и властови амбиции. Наскоро Бойко Борисов посочи имената на четирима министри от първия си кабинет, които му е препоръчал Иво Прокопиев и кръга „Капитал“. Не е тайна и близостта на Прокопиев с банкерката Цветелина Бориславова и амбициите й да направи премиер семейния си приятел. Слава, Богу това не се случи и червенобузия Дядо Коледа остана в сферата на финансите. Как може да се коментира човек като Иво Прокопиев? Колкото порочен е целият ни преход, толкова истински бизнесмени са и нашите олигарси. Прокопиев се оказа в точното време, на точното място, /с баща бивш служител на УБО/, комбинативен, хитър, предприемчив, имащ необходимите контакти. Със съжаление трябва да отбележа, че ако не беше Иво Прокопиев друг щеше да заеме мястото му и днес да се кичи с ореола на почтен бизнесмен. Колко е почтен, как е придобил „Каолин“, почтено и честно ли е натрупал капитала си, ползвал ли се е с политическа подкрепа, кадрувал ли е във властта си знае най-добре самият Прокопиев. На мен лично този човек не ми вдъхва никакво доверие, ни ми е симпатичен и зад малките му играещи очички прозира хищник, който ще ви изяде за закуска. Но такива са повечето ни олигарси.

Иво Югов
откъс от материал във вестник „Шоу“