Валентин Станев беше избран за втори мандат като представител в НИС на СДС от регионалната конференция на партията за Североизточна България. Във форума участваха делегати от местните организации на Варна, Добрич, Шумен и Търговище.

– Г-н Станев, получихте единодушна подкрепа от регионалната конференция за втория си мандат, каква е равносметката за работата Ви досега?
– През изминалия период съм участвал в заседанията на НИС на СДС при взимането на оперативни решения, както и на ключовите решения за участието на партията в Реформаторския блок. Това е период, който обфваща Евроизборите през 2014 г., парламентарните същата година, местните избори през 2015 г., президентските избори през 2016 и последните парламентарни избори в началото на тази година. Тоест, пълен изборен цикъл, за който споразумението за пълен цикъл щеше да е високоефективно само ако РБ беше станал единна партия. Тогава инерцията от евроизборите щеше да бъде запазена. Проблемите възникнаха , защото в генезиса ни РБ имаше заложено лидерство на ДСБ и евентуално на Радан Кънев. Всъщност това е основната разделителна линия вътре в коалицията, явяваща се източник на напрежение между партиите.
С участието на ДБГ в коалицията тогава се получаваше разминаване на ясната политическа линия на синята разделителна позиция. От друга страна, дефицитът на изпълнение на правилата за функциониране на местно ниво доведе до липса на тил на коалицията. Напрактика липсваха функциониращи местни структури. В идеологически план беше изгубена връзката с умерения десен електорат, с класическите антикомунисти в лицето на репресираните от комунистическия режим. И най-важното – с младите хора, родени след 1992-1995 г., които изобщо загубиха представа и понятие за синя идея.

– Да разбираме ли, че оценката Ви за участието на СДС в РБ е негативна?
– РБ се оказа проект за оцеляване на градската десница, без реален шанс да помогне на политическата класа в България, на сините избиратели, както и с опит да бъде продължител на костовистката идеология, пропаганда и действие. За СДС синият електорат се разедини постепенно поради липсата на разделителна и обединителна линия както със съюзниците в ГЕРБ, така и с опонентите от БСП, ДПС, както и от ДСБ, която ежедневно лансираше противоречиви тези в обществото за синята идея. С две думи – каузата на синя България липсваше. Процесът особено се задълбочи след декември 2015 г. и ясната разделителна линия в РБ разцепи на две блока в следствие на политическото поведение основно на ДСБ, тяхното декларативно излизане в опозиция и тяхното политическо говорене. Пряка последица от това е, че синият избирател бе подложен на психически терор дали РБ е за модела ЕНП и подкрепя правителството, в което участва, или е против правителството. Това е политическа дилема, която няма аналог в най- новата история на България. Една от тезите за тези действия е желаното замитане на седесарщината под килима на политическата реалност и естествено, крайната цел – приключването на синята идеология в България. Проблема и управлението, липсата на кадрови ресурс, липсата на ясни секторни политики в регионален мащаб е само последствие от тази политическа шизофрения.

– Какви изводи за коалиционната политика трябва да бъдат направени тогава?
– На първо място – коалициите, когато са нужни, трябва да са предизборни и трябва да включват в себе си винаги партньор с много висок обществен и политически рейтинг или ако няма такъв, СДС да бъде основната политическа и идеологическа структура, с ясни разделителни и събирателни линии с останалите политически субекти. Коалициите, съществуващи за цикъл от избори, са възможни само ако по политически дух и структура са създадени по модела ОДС и на практика биха повторили модела на първото СДС.
СДС от своя страна, за да бъдат изпълнени първите два извода, касаещи коалиционните взаимоотношения, трябва да стане гарант пред сините хора на България за синята кауза, която трябва задължително да бъде развита и изложена по нов начин на политическите форуми на СДС и представена в обществото. И то многократно и целево.
Политическото и структурното съществуване на СДС е възможно, само ако е системна амалгама от политически позиции и анализи на НС и НИС, вземани на база на централните информации и политическите анализи и позиции на местните структури, вземани на база на местните информации и анализи. Това е ключова и решаваща позиция за правилно и ефективно коалиционно взаимодействие.

– Какви са следващите конкретни стъпки, които синята партия трябва да предприеме оттук нататък?
– НИС да заседава по определен график в точно определени дни с точно определен дневен ред и периодично в различни региони. Трябва да се наложи практиката НС да заседава на по-малко от един път на два месеца, като подготовката за заседанията на НС бъде не по-малко от месец, тъй като това е единственият модел, по който местните структури биха участвали ефективно в дейността на Националния съвет и биха направили политическите анализи и решения високоефективни. Също високоефективни ще бъдат заседанията в различните региони.

Регионалната конференция на Североизточна България реши още провеждането на национални конференции да става поне един път на 6 месеца със сериозна подготовка и теми, които биха ангажирали максимално местните структури, така и биха възбудили интерес в хората и избирателите, които търсят пътя към синята идея и новата синя кауза. Затова, чрез Варненската организация на СДС ще се стремя да наложа тези предложения като модел за действие на всички органи на партията, което ще доведе до повишена политическа активност на местните структури, съчетано с провеждането на технологично и политически подготвени заседания на националните структури. Аз съм сигурен, че това е пътят, който може да доведе СДС до политическата реалност, която да осигури на избирателите кауза, политическа енергия, ясни политически послания и би направило структурирането на политическите коалиции много по-ефективни

sdsvarna.net