Анета Недялкова е родена във Варна, завършва с отличие френската гимназия „Фредерик Жолио Кюри“ и Икономически университет-Варна, специалност „Управление на търговията“. Била е директор на „Алианс Франсез“ в морската столица и директор маркетинг във фирма „Лагард“. През 2007 г. създава PR агенция „Anettevents” и я налага, като една от най-успешните във Варна.

Г-жо Недялкова, преди няколко години напуснахте Варна и отидохте в Дубай. Там работихте, като PR в голяма компания. Каква е разликата между организирането на събития, PR- като професия въобще между Варна и Дубай?

Преди всичко разликата е в мащабите, което е съвсем разбираемо. Като казвам мащаби, имам пред вид човешки, финансов, пространствен, рекламен и медиен ресурс. Другата разлика е, че в Дубай работят хора от над 200 националности. Всички те смесват своите способности, опит, образование, виждания и в тази мултикултурна среда се раждат невероятни идеи и стратегии. Събитията са грандиозни. И е трудно изобщо да се опише, ако не се докоснеш. Но, разбира се, всичко се базира на основополагащите принципи в професията.

Какво научихте за професията PR, което не знаехте в България?

По-скоро бих казала, че съм обогатила изключително много опита си, правех неща, които в България не ми се беше случвало да правя, като например тридневен конгрес за 2000 човека, придружен с професионално изложение, на което участват 30 компании с щандове, семинари, собствени събития. Заради мащабите го няма и усещането непрестанно да си притиснат, да смаляваш и смаляваш бюджета за дадена кампания или събитие. Не че няма ограничения, но те са разумни и съобразени с това, което иска клиента. На мен много ми тежеше в България това, че има клиенти, които не разбират колко време и труд стои зад изпълнението на даден комуникационен план или организиране на събитие, и искат това да се случи с безкрайно свит бюджет. Няма как да се покажеш на света, да градиш правилен имидж и това да струва 5 лева.

Наши политици регулярно посещават ОАЕ и говорят за арабски инвестиции у нас, но такива няма. Има ли области, в които бизнесмени от ОАЕ биха проявили интерес и инвестирали в България?

Имайки предвид, че целият свят търси арабските инвестиции, наистина трябва да предложим нещо различно, полезно, атрактивно, за да ги насочим към България. Лично аз виждам възможности в селското стопанство и туризма. Но специално за туризма, нека не забравяме, че тези хора са свикнали на лукс и много висок стандарт на обслужване. Налага се въпросът дали у нас можем да задоволим тези критерии.

След Дубай сте работили в рекламна компания във Франция. С какво ви изненадаха френските ви колеги? По-различно ли виждат рекламата и пиара от родните рекламисти?

След Дубай първо бях в Испания, където работих за един стартиращ проект. Беше като глътка свеж въздуж след изключително нажежения Дубай, където се работи много. Всички работят без да си броят часовете, мегаполисът изисква да отговориш във всяко едно отношение на неговата динамика. Конкуренцията е жестока, безпощадна. Нямаш право на грешки и на забавяне. Това изтощава в даден момент. След мисията ми в Испания, избрах Франция, защото съм потомствен франкофон, това за мен е като втора родина. Рекламната агенция в която работих, има 14 централи в страната, както и в Канада, Гваделупа и Мавриций. Нямаше големи изненади за мен в работата на колегите рекламисти, поне доколкото имам познания в тази област, тъй като по принцип не съм се занимавала чисто само с реклама. В тази компания открих много интересна организация на работа – прецизна като часове, заплащане, критерии. В компанията работят над 400 човека, регионалните мениджъри познават всеки един от тях много добре, интересуват се от семейството му, помагат по лични въпроси. Има човещина в отношенията. Това е може би най-важната дума, с която мога да определя отношенията в тази компания и изобщо във Франция. Но признавам, че на мен чистата реклама никога не ми е била на сърце и това не е областта, в която работя с хъс. Затова от вече три месеца съм на нова позиция – мениджър маркетинг и комуникации на компания, която работи в областта на бизнес консултирането. Компанията има стремеж да предложи на заинтересовани български фирми разработване на стратегии и достъпни възможности за навлизане на френския пазар.

Разбрах, че се занимавате и с други проекти, освен с ежедневната си работа? Какви са те?

Много трудно стоя на едно място, истина е. В момента отделям по малко време за два проекта. Единият е личен – с моята братовчедка, художничката Паола Минекова, която работи и живее в Лондон, разработваме блог за т.нар. експат – хора, които поради някаква причина живеят и работят извън родината си. Ние не обичаме думата „емигрант“. Нашият блог www.openthewindow.club е нов, но го правим с много любов, убедени, че милионите хора, които живеят извън своята родина, имат много общо помежду си и им е интересно да го споделят.

Консултирам и един проект, който е базиран в Лондон. Нова онлайн платформа – Български Бизнес Алианс. Идеята на тази онлайн платформа е да свърже българите от целия свят на едно място – български фирми, фирми, в които работят българи, организации, студенти, фрийленсъри… Да им даде възможност да комуникират помежду си, да търсят работа, да предлагат услуги, да участват в събития. Защото най-лесна е комуникацията на родния език между хора, изповядващи една култура, независимо в коя точка на света се намират. В тази платформа ще бъдат поканени и чужди компании, които имат интерес да работят с български фирми, както в България, така и по света. Очаквам с нетърпение официалното отваряне на платформата сега през лятото.

Какво научихте за себе си, след като напуснахте България?

Казах си, че явно мога, независимо къде се намирам. Че няма никога такова нещо като „то сега е малко късно“. Че, ако човек иска, може навсякъде да се адаптира. Че светът е глобален и хората пътуват и сменят местата, на които живеят, без да се страхуват и без да се самонаричат емигранти. Че няма нищо завинаги.

По-работливи ли сме и креативни от чужденците или това е мит?

Зависи от много неща, трудно е да се направи такова обобщение. Българите, които лично аз съм срещала в България и по света, са изключително компетентни, креативни и работливи. Разбира се, това е била моята среда. Не мисля, че важи за всички. Както и не важи за всички чужденци, че са по-малко работливи от нас, често даже е обратното. Не обичам обобщенията и слагането под общ знаменател. Добри и лоши хора има навсякъде. Мързеливи и работливи също. Едно е сигурно – омраза към мен като към чужденец, не срещнах никъде.

въпросите зададе Иво Югов

Снимка – Виолета Апостолова

www.barometar.net