Цяло лято четем и слушаме безкрайни глупави обяснения за кризата с кадрите в туризма. Нямало квалифицирани, хора с езици и т. н., търсят ги от чужбина. Това са крокодилските сълзи на туристическите меринджеи. А какво се случва на практика?

Първи пример. Мъж на 60 години с перфектен руски и много добър английски и много добър полски, бивш екскурзовод, живял и работил в чужбина, пуска 20-25 Си-Ви-та за администратор на хотел по морето и на други места. Живее добре, не умира от глад, просто му е писнало да си стои у дома. Обаждат му се само от един хотел в Созопол. Пита с мейл за следното: какъв е графикът на смените, каква е заплатата, през какъв период се плаща и как е решен въпросът с настаняването. Пита два пъти. Отговор от меринджеите на хотела няма. Няма нищо, нито отказ, нито благодаря за интереса. Нищо. „Да ви пикам на бизнес културата”, си казва човекът и отива на почивка.

Е, уважаеми туристически меринджеи, майната ви.

Щом търсите силиконки за рецепциите си, ще получите съответната кандидатка. Вие администраторките и за консумация ли ги предлагате, че не вземате хора на средна възраст? Например учители за сезонна работа. (Може би трябва да погледнат как е по света, да видят как работят и пенсионери, особено в Щатите, защото никой не се отказва от квалифицирани хора).

Изглежда в този бизнес жените над 40-45 стават само за камериерки (да ги ритат пияни задници в главите), а мъжете за водопроводчици. Докато има такова мислене – такива ще са и кадрите. И по-лошо – такива ще са ви и туристите.

Пример втори. Човек със същата езикова квалификация – английски, руски – пуска за един месец около 30-40 Си-Ви-та за работа в туризма, в транспорта и логистиката, в образованието, в администрацията. Получава два отговора – единият е предложение за шофьор на куриерски микробус. Толкова.
И това е при застаряващата нация, която вдига пенсионната възраст, защото не може да изхрани старите си хора. Един огромен ресурс от хора над 50-55 години, в т. ч. и такива с висше образование, чужди езици и др. квалификации, е оставен извън трудовия пазар. Хора, които освен досегашната квалификация, могат да усвоят и нещо ново. В т. ч. да работят на някакви машини, например. Да не говорим, че трудовият морал на по-възрастните работници не е за пренебрегване. Но не би – българските меринджеи искат млади, леко глуповати служители, които да работят за трохи и да бъдат изхвърлени при първия каприз на меринджея. И такива ще получават, включително и от чужбина. Има, разбира се, и умни хора, които се хващат да работят за малко пари. От зор. Само че, те при първа възможност си бият камшика и се махат от пишман-мениджърите в туризма.

Много от собствениците на хотели и мениджърите им искат с 20-30 стаи за два месеца или с едно-две заведения да карат „Бентли” или поне „Майбах”. И то, ако може, още на втората година. Искат децата им да учат в частна детска градина, а после в Лондон или в Цюрих. Искат да имат е една интимна приятелка 22-25-годишна и местенце, където да се срещат. Затова не плащат, а консумират или изнасят голяма част от печалбата. Докато е така, никакви чужди работници не трябва да има.

Немалка част от българските собственици и мениджърите трябва да сменят бентлитата и мерцедесите си с пасати, даже и втора употреба, да пратят децата в кварталната детска градина, в местното квартално училище и после в местния университет. И със спестените пари да правят още инвестиции и да плащат по-високи заплати. Иначе да затварят. Качествените млади хора се изнасят да учат или да работят и после не се връщат до пенсия. Ще видим кога последният ще затвори вратата.

Стоил Стоилов

e-vestnik.com