Авторитетният английски вестник „Гардиън“ публикува материал на журналистката Дженифър Ранкин, посветен на България. В него не липсват критики към работата на правителството и липсата на борба с корупцията по високите етажи на властта.
„Президенството – да се председателстват срещите на ЕС и да се поставя дневният ред – няма тежестта, която някога имаше, но все още е важен момент за източната балканска нация от 7,4 млн. души. Тя беше част от последната вълна на присъединяване, която събра отново Изтока и Запада. Но повече от десетилетие след като България стана част от ЕС остават въпросите, свързани с начина, по който тя се справя с корупцията, а присъствието на крайнодясна коалиция в правителството буди тревога. Според индекса за усещане за корупция на „Прозрачност без граници“, България е най-корупмираната страна в ЕС.
„Никой /в България/ не преследва политическата корупция, в затвора няма бивши управляващи“, казва Огнян Шентов, който ръководи Центъра за изследване на демокрацията в София. „Достигнали сме фазата на държавна корупция, която ние описваме като state capture (завладяната държава).“
Доклад на неговата организация чертае унищожителна картина на корупцията от върха до дъното на обществото. 1,3 млн. души, повече от всеки пети, се смята, че са участвали в корупционна транзакция, като са давали или получавали подкуп, като само за 72 случая има съдебни присъди през 2015 г.
Антикорупционните активисти посочват българския филиал на „Лукойл“, притежаваната от Кремъл енергийна компания, която осигурява 100 процента от вноса на гориво за България. „Лукойл“ е най-голямата компания в България и укрепва мощта си при поредица от правителства като законодателството обезкуражават конкуренцията.
Друг проблем е забяването в разследването на мръсната приказка за срива на КТБ, която беше четвъртата по големина банка в страната до 2014 г., когато тя фалира, след нещо, което изглеждаше като междуособица между нейния богат собственик и един политик.
Повече от десетилетие след присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007 г. България и Румъния продължават да бъдат под специален мониторинг, който да ги приведе в съответствие с европейските норми.
Механизмът за сътрудничество и проверка, създаден и ръководен от Брюксел, трябваше да действа само няколко години. 11 години по-късно Евлопейската комисия продължава да публикува годишни доклади, но специалистите по борба с корупцията се притесняват, че огънят е изтлял.
„Видно е, че механизмът даде резултати. България успя да постави под контрол организираната престъпност“, казва Руслан Стефанов, който оглавява Програмата за наблюдение на корупцията в Центъра за изследване на демокрацията. „Но по отношение на съдебната реформа и борбата с корупцията той не произвежда резултатите, които ЕС и Брюксел очакваха“.
Той все пак смята, че е пресилено да се твърди, че България е „най-корумпираната страна в ЕС“ като посочва други изследвания, които представята по-сложна картина от тази на „Прозрачност без граници“. „Изследването на „Прозрачност без граници“ е въпрос на това дали харесваш страната си или не я харесваш. Не мисля, че България е по-корумпирана от, да кажем, Словакия, но потенциалният ефект е по-голям, защото икономиката на България е много по-малка“, смята той.
Все пак Стефанов се притеснява, че може би Брюксел се отнася много меко с България, защото не иска „да пердаши страна“, която сега ще поеме председателството. Старши служител в Европейската комисия, който остава анонимен, отхвърли предположенията, че мониторингът за България и Румъния може да бъде прекратен по политически причини.
„Процесът няма да бъде приключен, докато не се изпълнят всички показатели и всички препоръки в отчетите“, казва той. Председателството не е единствената причина, поради която ЕС е много по-малко склонен да е строг със София. Послушната и стабилна България не е „проблемна страна“ за Брюксел. България не е изправена пред санкции за нарушаване на правото на ЕС като Полша, не води битки с Брюксел заради квотите за бежнаците като Унгария. Нито има нужда от спасителни мерки за милиарди евро като Гърция.
Стабилните финанси и предсказуемостта на София при управлението на десноцентристкия премиер Бойко Борисов, обясняват защо Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия, иска България в еврозоната и настоя тя и Румъния „незабавно“ да се присъединят към свободната Шенгенска зона. Франция, Германия и други западни държави блокираха влизането в Шенген на двете източноевропейски страни заради притеснения около корупцията.
Хедър Грабе, директор на Open Society European Policy Institute, отчита промяна в отношенията след Брекзит и сблъсъка за върховенството на закона в Полша. „През 2007 г. беше просто прието желанието за присъединяване, способността беше големият проблем, но сега фактът, че България се опитва и иска да бъде част от нещата изглежда се цени повече.“
Тази гледна точка се подкрепя от български източник, който познава Борисов и близкия му кръг. „Имаше години, когато страхът в малките страни от Брюксел беше много силен. Но сега, ако имаш фискална стабилност и сътрудничиш при големите решения, тогава няма да имаш проблеми.“
Най-голямото противоречие по времето на България вероятно ще се съсредоточи върху тези министри, които са част от ксенофобската коалиция на „Обединените патриоти“. През октомври вицеприемиерът Валери Симеонов беше осъден за дискриминация заради своята парламентарна реч от 2014 г., в която описва ромите като „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни“ и сравнява ромските жени с „бездомни кучки“.
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов поиска външните граници на Европа да бъдаг защитавани с „въоръжени сили, ако е необходимо“, за да се спрат търсещите убежище. Неговата партия, ВМРО, е „печално известна със систематичната пропаганда на омраза към съседни народи на Балканите и с антициганска пропаганда“, според доклад на Съвета на Европа.
Източникът, който познава Борисов, твърди, че тези министри не са влиятелни, но техните възгледи будят тревога в Брюксел. Европейският комисар по право Вера Йоурова каза пред „Политико“ по-рано тази година, че е нервна, заради ситуацията и има наблюдение за политиката на правителството спрямо ромите.
Дженифър Ранкин
Гардиън