През последните близо 20 години има три важни момента по отношение на свободното движение на българските граждани в Европа и по света – падането на изискването за шенгенски визи през 1999 г., влизането на страната в Европейския съюз, което доведе до свободно пътуване във всички държави-членки, и 1 декември 2017 г., когато отпаднаха визите за български граждани, пътуващи към Канада. За съжаление обаче, българите, които искат да посетят по лични или бизнес причини САЩ, все още се нуждаят от визи.

Този факт щеше да е чисто български проблем, ако през 2013 г. Европейският съюз не беше променил своето законодателство така, че да гарантира т. нар. визова реципрочност. След съответните законодателни промени, наличието на американски визи за българи бе поставен на европейския дневен ред.

Всичко реално произтича от факта, че ЕС има подписани споразумения за безвизово пътуване в Европа за гражданите на няколко трети страни, вкл. САЩ, като, въз основата на споразуменията, и европейските граждани могат да пътуват без визи към тези страни. Въпреки договореностите, обаче, гражданите на България, Полша, Румъния, Хърватска и Кипър все още трябва да си изкарат визи, преди да пътуват към САЩ, а в същото време американски граждани могат да пътуват свободно към тези пет държави-членки.

Затова приетият през 2013 г. механизъм за визова реципрочност предвижда ЕС да въведе визов режим за трети страни, които не прилагат безвизов режим с някоя държава-член, въпреки че целият ЕС има безвизов режим с дадените трети страни. Въз основата на това правило, България активира механизма за реципрочност спрямо САЩ и са започнати преговори между Европейската комисия, представители на САЩ и българското правителство за премахване на визите за български граждани. Такива преговори са водени в продължение на две години. Според европейското законодателство, ако 24 месеца след активирането на механизма не се стигне до отпадане на визовия режим, Европейската комисия трябва да предложи въвеждането на визи за американски граждани, като окончателното решение е в ръцете на Европейския парламент и на Съвета.

Въпреки че срокът от две години мина още през пролетта на 2016г., Европейската комисия многократно е отлагала такова предложение с тезата, че икономическите загуби за европейската икономика и бизнес от въвеждането на визи за американски граждани ще са огромни, както и че впрочем не е правно задължена да предложи възстановяване на визовия контрол.

Въпросът е многократно повдиган в Европейския парламент, където България и другите държави-членки срещат силна подкрепа сред всички политически групи. Темата е била обсъждана с представители на Европейската комисия, вкл. с комисаря по миграция и вътрешни работи Аврамопулос. По време на тези обсъждания бе напомняно правното задължение на ЕК да предложи въвеждане на визи за американски граждани, при положение, че визовият режим за България и още четири държави-членки продължава. Подчертавано е моралното задължение на Европейската комисия да гарантира еднакво третиране на всички европейски граждани. И не на последно място ЕК е призовавана да използва по-твърд подход в диалога със САЩ, така че да се съхрани авторитета на ЕС във външните взаимоотношения. През февруари 2017г. дори бе приета резолюция по темата в комисията по граждански права, правосъдие и вътрешни работи.

По време на обсъждане на визовата политика на ЕС в средата на януари 2018 г., България и другите държави, за които САЩ все още прилага визов режим, получи за пореден път категорична подкрепа от евродепутати, като докладчика за визовата реципрочност Агустин Диаз де Мера (ЕНП), председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Клод Мораес (С&Д) и зам.-председателя на групата на АЛДЕ Софи инт Велд. Колегите дори призоваха ЕК най-накрая да излезе с пътна карта за постигането на пълна визова реципрочност.

Тук искам да отбележа един факт, обединяващ четири от петте държави-членки на ЕС, спрямо които САЩ прилага визов режим, а именно, че и четирите не са част от Шенгенското пространство. Въпреки че досега гласно не е изразявана директна връзка между продължаващия визов режим за САЩ и Шенген, неминуемо такава съществува в съзнанието на американските партньори. Така че фактът, че България не е част от пространството за свободно движение, не само има влияние върху бизнеса и транспортните връзки в България, както многократно съм твърдял, но и върху имиджа й и отношенията й с трети държави.

В основата и на двата проблема седи необходимостта от равнопоставено отношение спрямо българските граждани както от страна на европейските партньори, така и от страна на САЩ. Радвам се, че моите колеги в Европейския парламент го разбират! Време е и в определени столици да бъде разбрано!

Личен принос в дипломацията

Аз лично за пореден път разкритикувах Европейската комисия, че въпреки функцията й на пазител на европейските договори и на спазването на европейското законодателство, тя сама го нарушава, като не предлага включването на САЩ в списъка на държавите, за които ЕС упражнява визов контрол. Настоях ЕК да спази правовото си задължение и да остави всякакви оценки на ефекта от въвеждане на визи за американски граждани на Съвета и на Европейския парламент, които трябва да вземат окончателното решение.

Моята колежка Филиз Хюсменова пък подчерта, че основният критерии за не повече от 3% отказани визи, въз основа на който САЩ оправдават липсата на пълна визова реципрочност, не е основан на обективни факти, като напр. данни за злоупотреби с визи, а е от субективен характер, зависещ до голяма степен от преценката на служителите в съответните посолства.

Емил Радев, евродепутат

trud.bg