Все още нямам отговор защо потомственият варненец Кирил Йорданов загроби Варна. Няма да го получа и от него, докато се радва на спокойствието си в София. 13 годишното му управление остави инфраструктурата на града в трагично състояние: некадърно кърпени и неосветени улици, разбити тротоари, мръсотия, бездомни кучета, потрошени детски площадки, безразборно строителство, рушащи се къщи. Наистина нямам обяснение за безотговорното управление на Кирил Йорданов, което върна Варна 20 години назад. В морската столица не дойде нито един инвеститор, закрити бяха всички заводи, не бяха създадени работни места – инвеститорите отиваха в Пловдив, София, но не и във Варна.

 С днешна дата има светъл лъч: работи се по инфраструктурата на града, основно се ремонтират улици и булеварди, реновира се Аспаруховия мост, децата се радват на хубави детски площадки, Ларгото придоби модерен вид и туристите не ходят само до Метро, а разглеждат забележителностите на Варна. Но 13 годишното безхаберие на Кирил Йорданов /и екипите му/ не може да се оправи за 3-4 години, ще трябват поне още толкова, за да заприлича Варна на европейски град. Безработицата в града е около 4% и специалисти по пазара на труда ми споделиха, че в града няма квалифицирана работна ръка. Германски инвеститор е искал да открие малък завод и е опитал да намери 200 стругари и фрезисти, но не е успял и е отишъл в Румъния. В IT сектора и аутсорсинг услугите има раздвижване, като лично кметът Иван Портних се ангажира с изграждането на диалог между бизнеса и университетите.

 Но това ли е единственият сектор, който може да се развива в града? Ако голям инвеститор реши да открие завод във Варна, дали ще намери работници? – попитах специалистите по пазара на труда. „Не!“ – ми отговориха те. Младите се ориентират към престижни професии, никой не иска да става леяр, фрезист, стругар, заварчик. Варна е морски град и много хора са заети в морския бизнес, градът има стратегическо разположение, което дава възможност за бизнес по вода и суша. С построяването на Интермодалния терминал се очаква да бъдат привлечени инвеститори, довършването на магистрала Хемус също е фактор, който ще помогне на бизнеса в региона.

Да обърнем поглед към Пловдив. Тракия икономическа зона осигурява над 20 000 работни места и стартовата заплата на млад специалист в предприятията там е от 800 до 3000 лв. Става дума за хора, които работят като стругари или оператори на машини с компютърно управление.

В Пловдив и околните градове младите хора не се плашат от тези професии, икономическата зона инвестира в тяхното привличане и обучение, във Варна ситуацията е друга. Младите плават по корабите, работят в логистични и шипинг компании, IT сектора, туризма или отиват в чужбина. „Ако във Варна бъде привлечен голям инвеститор, той няма да намери работна ръка.” – категоричен е мениджър на голяма компания. Това е реалността в момента, всеки град има своята специфика, с която бизнеса се съобразява.

Варна разчита на туризма и общината прави нужното, за да оправи ужасното състояние на инфраструктурата, Варна разчита на услугите, на търговията, а там кадри не липсват. Варна връща самочувствието си на морска столица, за която се опита да претендира Бургас и за това заслугата е на бизнеса и местната власт, на всички варненци.

Иво Югов

barometar.net