… момчетата ми вече остаряха, край тях и аз си взех петте пари,
не ги привлича родната им стряха – и други са им мъжките игри,
понякога – от дъжд на вятър, идат при мене за една лопатка жар –
прекрасни матадори след корида! – за раните си да подирят цяр, мълчим си – те за своите неволи, а аз – преглътнал бащина сълза,

 нима ги хвърлих? – сиротинки голи, в свят на ръждиви мъжки железа, нима не пях – ни зайченцето бяло, ни кирилските букви им редих? –  момчета мои, то се е видяло, дойде денят – да искам прошка в стих, елате? – дал Бог хлебец за вечеря, и тръгвайте отново през света – а аз след вас докрай ще изтреперя сълзата си – да бъда ваш баща.

Валери Станков