Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършил история в Англия и ”Европеистика и политика” в католическият университет в Льовен, Белгия. Работил в посолството на Полша в София и постоянните представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел. Политически анализатор от платформата Мисъль, член на Младежкия Консервативен Клуб и автор в Петте Кьошета. Frognews.bg го потърси за коментар на парламентарните избори в Унгария, поредната победа на Виктор Орбан и бъдещето на държавните от Централна Европа в рамките на ЕС.

– Г-н Шкварек, парламентарните избори в Унгария бяха следени с голям интерес от цяла Европа. Какви изводи можем да направим от третата поредна убедителна победа на партия ФИДЕС и нейния лидер Виктор Орбан?

– Основния извод, който следва да направим, е че в момента една от най-ефективните стратегии за печелене на избори в Европа се очертава новата комбинация от три фактора, които както Орбан, така и няколко други политици (Качински, Курц, Салвини) започнаха успешно да имплементират. А именно позиции, които са десни икономически (в контраст на левите експерименти в Южна Европа), националистически и консервативни социално (в контраст на мултикултурните, прогресивни експерименти в Западна и Северна Европа), и реформаторски по отношение на ЕС, в контраст на анти-ЕС и евроскептични позиции на досегашните националисти като Льо Пен и Герт Вилдерс.

ФИДЕС дължи своя успех на консистентното спазване на тази линия от 2010 г. насам. Те поеха управлението на Унгария след доста тежко икономическо състояние, оставено от фискално и икономически левите политики на предишните 8 години управление на социалдемократите. Въпреки запазването на някои от тези политики (национализация на определени сектори), в унисон с унгарската икономическа традиция от началото на прехода си насам, те все пак въведоха и редица сериозни пазарни и фискално консервативни реформи, които значително подобриха макроикономическото състояние на страната.

През последвалите два мандата на ФИДЕС, годишният ръст на икономиката се учетвори, общественият дълг падна от 81% от БВП до 73%, кредитният рейтинг беше подобрен, процентът на хората под прага на бедността спадна наполовина, безработицата намаля с две трети (до 3.8%), и редица други подобни макроикономически индикатори видяха значително подобрение. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) Унгария ще бъде на първо място в Европа по ръст на нетното заплащане през 2018 г. (4,9%). Всичко това представи ФИДЕС в лицето на унгарците като отбрана пред левите икономически експерименти на Южноевропейските страни, довели до редица проблеми в страни като Гърция и Испания.

Същевременно с това ФИДЕС консистентно поддържаше обществено консервативна и националистическа позиция в контраст с мултикултурните и ксенофилски експерименти в западните и северни европейски общества. Те се превърнаха в основен противник на това, което разглеждат като мащабен обществен експеримент целящ дълбокото демографско балканизиране на континента с цел изваждането му от традиционните, етнонационални и християнски основи, явяващи се пречка пред реализирането на прогресивните и либерални утопии. В тази си позиция Орбан успя успешно да намери правилния баланс с едно позитивно отношение към съществуването на Европейски съюз и неговата реформа, вместо премахване. Именно по това се отличи от предишни националистически движения като тези на Льо Пен и Герт Вилдерс, което и се оказа ключът към спечелване гласовете на унгарците, които продължават да бъдат една от най-позитивно настроените към ЕС нации.

– Какви бяха основните послания по време на парламентарните избори в Унгария и с какво Орбан успя да надделее над опонентите си?

– След като през първите си два мандата основната „битка“ на ФИДЕС бе с гореописаните икономически проблеми, оставени от наследството на социалдемократите, то при тези избори се наблюдаваше вече преместване на фокуса към втората „битка“, а именно по-общоевропейската за бъдещето на континента, и следователно всяка една държава членка на него. Икономическите послания се превърнаха по-скоро в предупреждения за възможността да бъдат изгубени успехите до момента, отколкото в обещания за нови такива. Също толкова силни бяха предупрежденията относно евентуалното връщане на кадри от старите партийни структури отпреди 1989 г. И двете, обаче, бледнееха пред основния наратив – този за Унгария като централна фигура в новосформиращия се консервативен и националистически блок от държави членки на ЕС, желаещи реформирането на Съюза.

– Мнозина обвиняват Орбан, а и останалите страни от Вишеградската четворка, в антиевропейска реторика и евроскептицизъм. Има ли резон в тези обвинения и означава ли върховенството на ФИДЕС в Унгария допълнително влошаване на отношенията между Будапеща и Брюксел?

– Причината за подобни обвинения се корени в желанието им да използват същата стигма срещу тях, която попречи на предишни националистически или консервативни движения като тези на вече споменатите Льо Пен и Вилдерс да спечелят избори. А именно това, че повечето европейци, включително националистически и консервативно настроени, не желаят разпадането на Европейския съюз. Това именно и изплаши сериозен сегмент от тези хора да гласуват за евроскептични партии като Front National, а сегашните противници на движения като Fidesz, PiS или ÖVP биха желали да видят същото.

За тяхно разочарование, обаче, въпросните партии осъзнават този проблем и не изразяват евроскептични намерения – тоест такива за премахване на страните си от Съюза или неговото разпускане. Вместо това, консервативните политици в централна Европа, Австрия и Италия съчетаха отстояването на Европейската цивилизация и народи с реформа, а не премахване на ЕС, което моментално им отвори пътя към печелен на избори. Това се случи и в Унгария, където обществото е с рекордно високи проценти на одобрение за членството на страната в ЕС (над 70%), но същевременно и с високо обществено отхвърляне на либералните, ксенофилски, антихристиянски и антинационални идеали, които либералното статукво в Брюксел налага.

– Какво означава за България победата на Виктор Орбан?

– Какво ще означава за България тази победа зависи изцяло от това дали българските политици ще анализират случилото се там и извадят нужните поуки от това. Ако те осъзнаят близките обществени нагласи, които съществуват в Източна и Централна Европа, би следвало да вземат рационалното решение да се присъединят към новосформиращия се консервативен блок в ЕС, от страни членки практикуващи десни, пазарни икономически политики от една страна, и националистически, консервативни обществени и геополитически такива от друга.

Подобно решение не само, че би подсигурило дълготрайните изборни успехи на формацията, която първа и най-категорично ги заеме, но и би оказало силно позитивно влияние за геополитическото положение на България, придавайки и многократно по-голямо значение и дума в рамките на подобен блок в ЕС, отколкото има в момента като прекалено малка част от по-голямата ЕНП и донякъде силно „послушна“ спрямо либералното статукво в Брюксел.

Интервю на Михаил Кръстев

На снимката – Виктор Орбан